Бунт срещу бащата, отхвърляне на диктатора*

Наистина ли раждаемостта в арабския свят е висока или говорим за предразсъдъци и остарели данни?

На този въпрос отговаря статията на Юсеф Курбаж в българското издание на Le Monde Diplomatique, “Времето на арабската младеж”.

 

През последните 20 години сближаването в демографско отношение между страните от Северното и Южното Средиземноморие продължи с постоянен ритъм. Индексът на раждаемост, който послужи за изграждането на отблъскващ образ на мюсюлманския свят, показва, че Ливан, Тунис, Мароко, Турция и Иран вече достигат нива, които се доближават до европейските страни. (подчертаният текст е от мен)

 

Изграждането на отблъскващия образ на мюсюлманския свят не минава без перото на журналистката Ориана Фалачи, и по-специално изданието La Rage et l’Orgueil (Гняв и гордост). За да се потвърдят данните, в края на статията на Юсеф Курбаж са приложени данни за някои страни, които бяха давани за пример в арабския свят, когато се говореше за висока раждаемост. А именно:

 

АЛЖИР. С над 8 деца на жена алжирската раждаемост по времето на независимостта беше сред най-високите в араб­ския свят. Демографският преход започна по-късно в сравнение със съседните страни – тази особеност се дължи не толкова на политиката на правителството по този въпрос, колкото на последиците от рентиерската икономика, позволила донякъде населението да бъде издържано „от люлката до гроба“. За две десетилетия раждаемостта в Алжир се срина дотам, че застигна Тунис и Мароко (вж. статията по-горe). От 2000 г. насам обаче Алжир се развива обратно на своите съседи и отново започва да напредва. Краят на кризата и спадането на политическото насилие допринесоха за повишаване броя на браковете (341 000 брака през 2009 г. в сравнение с 280 000 през 2005 г.).

ЛИБИЯ. Слабонаселена и живееща като рентиерка, Либия преживя демографски преход, подобен на този в страните производителки на петрол от Залива. Дълго време официалната политика на раждаемост се осъщест­вяваше успоредно с щедрото преразпределение на дивидентите от петрола. След петролния контраудар обаче, а после и международното ембарго, плодовитостта намаля и според ООН достига 2,4 деца на жена през 2010 г.

ЕГИПЕТ. Демографската му стабилност контрастира с настоящата му политическа нестабилност. Въпреки изключителната гъстота на населението, дължаща се на факта, че само 4-5% от територията е обитаема, населението продължава да нараства с 2% годишно. Високата му плодовитост не намалява, както става навсякъде другаде. Тя се задържа на около 3,25 деца на жена, или около 50% повече от Мароко и Тунис.

ЛИВАН. Със средно 1,69 деца на жена Ливан е изключение в региона. След края на Гражданската война (1975-1990 г.) демографското съперничество, наблюдавано през 60-те и 70-те години, изчезна. Макар че нивата са различни, във всички религиозни групи се забелязва еднакво поведение – от маронитите до шиитите, като се мине през гърците (православни или католици), сунитите и друзите.

ЙОРДАНИЯ. Въпреки големите успехи, постигнати в областта на образованието и ограмотяването, страната запазва относително висок и стабилен индекс на раждаемост (над 3,5 деца на жена) от близо десетилетие. Явлението се обяснява с абсолютното онаследяване по бащина линия (патрилинейност), тоест с необходимостта да се осигури мъжки наследник, за разлика от страните от Магреб, където много двойки са се освободили от това задължение. Съперничествата на основата на вероизповедания, местоживеене или произход (палестинци или йорданци от Западния бряг) допринасят за увековечаването на високата раждаемост.

ТУРЦИЯ. С 2,09 деца на жена страната едва пре­крачва прага на обновяване на поколението. С други думи, въпреки наличието на ислямистко правителство поддръжник на раждаемостта, като това на Неджметин Ербакан (1996–1997 г.), семействата свободно решават броя на децата и те избраха да го намалят. Друга илюстрация на това явление е Иран, където има ислямистки режим, но раждаемостта е още по-ниска (1,83 деца на жена).

ИЗРЕАЛ-ПАЛЕСТИНА. Голямата изненада – раждаемостта на еврейското население на Израел продължава да се увеличава с всяка изминала година (3 деца на жена), докато при палестинците в окупираните територии на Западния бряг тя не спира да спада (в това число и в Източен Йерусалим), дори в Газа, където през първата Интифада тя достигна световен рекорд. В момента там се раждат само по 3,6 деца на жена (3,1 на Западния бряг и 4,7 в Газа, според Американското бюро за преброяване). При израелските араби раждаемостта е 3,4 деца на жена и е на път да стане колкото на израелските евреи.

По-надолу авторът продължава, обяснявайки как демографията влияе на протестите в арабския свят:

Трябва също да споменем и ясно изразения упадък на ендогамията – непробиваемите граници на семейната група, които водят до затваряне на социалните групи и до закостенялост на институциите. Общество, което се отваря навън, е по-склонно към бунт срещу авторитарна власт. Масовото обучение и спадът на раждаемостта могат непряко да предизвикат осъзнаване и отприщване на бунтове.

Последиците от тези сътресения в семейната сфера са нож с две остриета. Намаляването на потомството позволява по-добри грижи за децата, по-добро хранене, по-качествено и по-дълготрайно образование. В едно малко семейство – модел, към който се е насочило арабското семейство – отношенията майка-баща и родители-деца също стават „по-демократични“, което може да има единствено положителни последици в социален и политически план. Проблемите се появяват, когато в едно семейство живеят образовано дете и неграмотен, но авторитарен баща (наследство от патриархалните общества). Тогава съжителството става трудно. Тези семейни затруднения се срещат и в по-голям мащаб и могат отчасти или напълно да обяснят някои ислямистки явления.

 

Прочетете цялата статия за повече подробности.

* Заглавието е взето от текста на Юсеф Курбаж