Законът, който може да промени Сирия

Print Friendly

Нов закон за политическите партии в Сирия беше публикуван онлайн, за да предизвика дебат. В атмосферата на непрестанни протести и критики към властта, този документ представлява не просто глътка въздух за Сирия, но важна стъпка напред. Всъщност, ако бъде изпълнен, а изгледите са големи да стане именно това, политическата система на Сирия ще се върне в състоянието си от преди 1963 година, когато партията Баас идва на власт с преврат.

Законопроектът ще сложи ефективен край на еднопартийната система в страната и в частност на монопола на Баас. В началото на 1970 година има някои козметични промени, които позволяват появата на други партии – под чадъра на парламентарна коалиция, наречена Прогресивен национален фронт (ПНФ). Той представлява съюз на социалистически партии, които не се стремят да дойдат на власт – както една нормална партия би искала да прави – а подкрепят властта в ръцете на Баас. Този сценарии не е възможен вече, особено след задълбочаващите се протести в Сирия, стартирали през март месец тази година. Новият закон за политическите партии фактически означава отмяна на член 8 от Конституцията на Сирийската арабска република, според който “Баас е лидер на държавата и обществото”. В крайно сметка трябва да се избере едно от двете – еднопартийно управление или демократично – двете са несъвместими.

Новият политически закон е много важен, но беше засенчен от новините за уличните протести, насилието, бежанците и военната намеса. Първият пробив с този закон, смята журналистът и редактор на Forward Magazine Сами Мубайед, е признаването за крайна цел на всяка партия – за разлика от състоянието на ПНФ – е “да дойде на власт”. Статутът на “управляващата партия”, следователно, не може да бъде монополизиран от една партия. Партиите с религиозни или етнически произход, няма да имат възможност за легално съществуване в системата на Сирия. Тази клауза е написана специално срещу крайно религиозните течения, които имат апетит към управлението на държавата, като “Мюсюлмански братя”, поставени извън закона след опит за преврат през 1979-1982 година.

Според новия закон, Комитетът по партийни въпроси ще бъде създаден и председателстван от министъра на вътрешните работи. Негови членове ще бъдат съдия от Върховния касационен съд и трима независими, назначени от президента на републиката. Всяко едно лице, които иска да създаде политическа партия ще трябва да кандидатства за лиценз заедно с 50 учредители, които трябва да са над 25-годишна възраст, допълва Сами Мубайед в коментара си за закона за политическите партии. Те трябва да бъдат граждани на Сирия, представляващи поне 50% от сирийските мухафази – т.е. да има задължително представители на поне половината от националните области. Учредителите нямат право да бъдат членове на друга политическа партия. Всяка политическа сила трябва да има поне 2 000 члена към момента на кандидатстване, също и установено място за централа. Нещо ново, което представлява важен момент в закона е забраната за използване на държавни агенции и благотворителни организации, образователни институции или религиозни средища, за политически цели. Това правило ще бъде приложено и към Баас, която система оперира именно с подобни средства.

Комитетът по партийни въпроси има право да одобри или не дадена кандидатура за регистрация на партия в рамките на 7-дневен срок. Ако едно политическо течение получи отказ, учредителите могат да кандидатстват отново в 15-дневен срок. Партиите могат да привличат членове в рамките на сирийците, както и сред сирийската диаспора, но не могат да получават средства от чужди източници. Финансирането на партиите трябва да става чрез членски внос, инвестиции и дарения в Сирия. Едно лице няма право да дарява на партия повече от 2 милиона сирийски лири годишно или около 40 000 долара.

Още един важен елемент от новия закон: всички помещения, кореспонденция, телефонни разговори и публикации, ще се ползват с имунитет от службите за сигурност. Те няма да имат право да следят или подслушват без заповед от съда. Освен всичко, законът казва, че всички партии трябва да имат равен достъп до сирийските медии, както в частни, така и в държавни – което също е важно постановление. До момента тази привилегия има само Баас. Партиите могат да създават медии без да чакат лиценз – те го придобиват при одобряване на партията при нейното създаване.

И последният важен момент: партията Баас ще трябва да се съобрази с новите условия, създадени от закона. Това означава, че ще трябва да започне от началото. Баас може би ще отговаря на условията, имайки предвид, че участва в политическия живот в Сирия от 1947 година, но едва ли останалите партии от Прогресивния фронт ще оцелеят при една плуралистична система. Единствената причина движенията, участващи в ПНФ да съществуват е, че са имали квота определена от правителството и парламента – дадена им от Баас. Ако партията не е в състояние да възнагради по подобен начин съюзниците си, те едва ли ще продължат дейността си. Със сигурност ПНФ трябва да бъде разпуснат.

Интересно е, че в средата на XX век Сирия представлява една от най-добрите демокрации в Близкия изток. В периода след обявяването на независимостта на страната от Франция през 1946 година,  съществуват над 40 политически периодични издания, публикувани в цялата страна, вариращи между ежедневници, вечерни вестници, седмичници и месечници. Отново в този период съществуват около десет политически партии, работещи в многопартийна система, благодарение на Конституцията от 1928 година. По време на първите парламентарни избори през 1932 година, две партии се борят за президентското място, заедно с още трима независими кандидата. Тези две партии, които вече не съществуват са монархическата партия, искаща да възстанови Хашемитското кралство в Сирия, и народния блок на коалицията на градските първенци, участвали активно в отхвърляне на френската власт. От петте кандидата, печели независимия Мохамед Али ал Абед, който е и първият президент на Сирия.

В същата пост-колониална ера се появяват още партии: Национална партия на Дамаск (представляваща интересите на търговците), Народна партия на Алепо, Сирийска комунистическа партия, Социална кооперативна партия, Баас, Арабска социалистическа партия, Сирийска социал-националистическа партия (бореща се за премахване на границите, установени от договора Сайкс-Пико) и Мюсюлманско братство. През 1953 година се появява Арабско освободително движение. През 1963 година всички тези партии са поставени извън закона.

Със сигурност уроците, които сега протестите преподават, трябва да бъдат научени от управляващата класа в Сирия. Тя трябва да се вслуша и в съветите, които днес на конференция в хотел “Семирамида” в Дамаск бяха изказани от опозиционни активисти, събрали се, за да обсъдят положението и кризата в Сирия – над 200 души. Вслушването и националният диалог са единствените средства да бъде възпряно насилието, протестите и създаващата се нестабилност. Единственият начин разумът да надделее за сметка на въоръжения бунт.

 

* Коментарът на Сами Мубайед е от Huffington Post, както и списанието Forward – http://www.forwardsyria.com/. Има и от китайската агенция XinHua http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-06/06/c_13913509.htm и тук също http://www.eurasiareview.com/the-new-syrian-party-law-analysis-17042011/. Ето и на арабски за закона http://www.dp-news.com/pages/detail.aspx?articleid=87670

6 Replies to “Законът, който може да промени Сирия”

  1. Къде мога да го видя този закон – онлайн в оригинал .Без значение дали е на арабски или английски .И коментара на Сами Мубайед също ми се иска да прочета в оригинал.Моля , за линкове , ако не те затруднява .Благодаря.

  2. Руслан.какво става в Сирия…пълно затъмнение…няма информация…

  3. Pingback: Крачка към мултипартийна система в Сирия? | Без Лого

Comments are closed.