Омразният дълг на Гърция

Print Friendly

Популярна стана тезата, че периферните европейски народи, наречени с презрителното име „PIIGS“, са били твърде мързеливи, твърде непродуктивни; наслаждавали са се на твърде големи социални придобивки, което е довело до техния огромен дълг. „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“ – заяви Доминик Строс-Кан – обезчестеният бивш директор на МВФ – в защита на мерките за финансова строгост. Изведнъж „продуктивността на труда“стана най-важният критерий за това дали една страна заслужава или не заслужава високи заплати и жизнен стандарт. Дори българите, които са на предпоследно място в Европа по този показател, далеч зад Гърция, започнаха да обвиняват южните си съседи в мързел. Но още по-странно е, че самите гърци се хванаха на въдицата и се почувстваха гузни за жизнения си стандарт. „Нали всички ядохме заедно“ – беше един от лозунгите на протестиращите.

Вината за високия дълг падна, както винаги, върху пенсионната възраст, социалните помощи, заплатите, профсъюзите, държавното здравеопазване и образование. Политиците обещават, че само ако „реформираме и оптимизираме“ тези сектори, ще „сложим ред в къщата си“. Но следвайки тази логика, страните с най-висока продуктивност, пенсионна възраст, високи такси върху образованието, здравеопазването и пр. би следвало да нямат никакви проблеми с държавен и частен дълг. Кой обаче стои в горния край на класацията по трудова производителност? Ирландия. Първото I в PIIGS… Явно някъде в стаята има слон, или поне доста угоена свиня, която не виждаме.

Исландия, Япония и САЩ също са на върха или близо до върха в класациите по трудова производителност, висока пенсионна възраст, такси за образование, здравеопазване и пр. В САЩ здравеопазването е частно, таксите за университети са най-високите в света, профсъюзи няма почти никъде, а средният годишен отпуск е само 10 дни – американците не могат да бъдат обвинени в мързел. Но на глава от населението се пада също толкова голям държавен дълг, колкото на обикновения грък, който се радва на 26 дни платен отпуск и по-ниска пенсионна възраст. Гърците се пенсионират на 61 години, в САЩ – на 66 години, в Япония – на 68 години. Средната продължителност на живота на японеца е едва 2 години по-висока от гръцката, а в САЩ – 2 години по-ниска.

На фона на подобни строги работни условия и висока продуктивност, тези страни не би следвало да имат проблеми с какъвто и да било дълг – все пак това обещават управляващите. Но гръцкият държавен дълг е 130% от БВП, а японският – 225%. Външният дълг на Гърция, по-голямата част от който е на частни гръцки банки, е 174% от БВП. В Англия и Исландия това число е 400%, в Ирландия – 1103%. Останалата част от PIIGS вече е далеч “по-оптимизирана“ от Гърция, с далеч по-орязани социални придобивки – как тогава „изравняването на гръцката продуктивност, например, с ирландската“, ще изкара Гърция извън порочния клуб?

Кой всъщност яде от баницата?

На първо място Гърция все още носи дълг, натрупан от военната хунта между 1967 и 1974 г. – през този период той нараства 4 пъти. Но в сравнение със задълженията, натрупани между 1990 и 2008 г., дълговете на военната диктатура са нищожни. В мирни условия Гърция сключи стотици договори с европейски фирми, а вместо да дойдат от бюджета, парите бяха осигурявани под формата на държавен дълг, отново в частни банки. Така със скромния си бюджет Гърция успя да закупи немски подводници на стойност 5 милиарда евро, френски кораби за 2.5 милиарда евро, изтребители и хеликоптери за над 3 милиарда.

В разгара на кризата гръцкото военно лоби, подкрепено от Германия и Франция, убеди правителството да не намалява военните разходи. Така те се запазиха до ниво 4% от БВП – доста по-високо от разходите на Германия (1.4%) и Франция (2.4%). Между 2005 и 2009 г. Гърция бе един от петте най-големи вносители на оръжие в ЕС, въпреки че по размер на икономиката се намира в долната половина на класацията.

Немският концерн „Сименс“ бе уличен в раздаване на подкупи на гръцките власти в размер на 1 милиард евро, а общият размер на договорите, получени вследствие на тези подкупи, е неизвестен. На милиарди евро се изчисляват поръчките, дадени на Сименс за оборудване на гръцките железници и метростанции, за цифровизиране на националния телеком, за болнично оборудване и продажба на военна техника. Сименс получи и апетитен договор за оборудване на гръцката олимпиада през 2004 г. със система за сигурност „C41“, която така и не влезе в употреба. Общата цена на олимпийските игри се наду от 900 милиона до над 10 милиарда евро, 1.2 милиарда от които бяха похарчени за охрана.

Всъщност думата „похарчени“ тук е заблуждаваща, защото милиардите, вложени в тези апетитни договори са теглени под формата на дългове към гръцки и европейски банки. От тях най-големите притежатели на гръцки държавен дълг са в Гърция (Пиреос, Eurobank EFG, Алфа банк), в Германия, Франция и Белгия (Dexia, BNP Paribas, Societe Generale, Commerzbank, DZ bank и др.). Така правителството, подкупено от частния бизнес, дава поръчки на частния бизнес, които се изплащат отново със заеми от частния бизнес (банките). А за данъкоплатците, които стоят в центъра на тази измама, остава само да се чудят какво да правят с безполезните оръжия и стадиони, наследени от „шопинга“ на политическите си представители.

Запознайте се с понятието „омразен дълг“.

„Омразен дълг“ е теория в международното право, според която един народ не трябва да плаща дългове, натрупани против интересите му, подобно на договор, подписан под принуда. Този термин се е използвал няколко пъти – в Мексико – срещу дълговете на император Максимилиан фон Хабсбург-Лотарингия, в САЩ – срещу кубинските дългове, наследени от испанския колониален режим, и неофициално при опрощаването на дълговете на Ирак, натрупани по времето на Саддам Хюсеин. В последния случай съвсем целенасочено се избягва използването на думите „омразен дълг“, за да не бъде последван примерът от други страни (например Филипините, ЮАР, Еквадор, Гърция и др.).

И докато парламентите гласуват омразни споразумения против волята на избирателите си, обнадеждаващо е поне, че по кипящите улици се чуват все по-малко от онези мазохистични лозунги: „нали всички ядохме заедно“, и все-повече смели призиви като: „пряка демокрация“ и „не дължим, не продаваме, не плащаме“.

8 Replies to “Омразният дълг на Гърция”

  1. “Омразен дълг (odious debt)” – заем, сключен без съгласието на народа и който не е изразходван в негов интерес. В международната политика се приема за дълг натрупан от диктаторски или тоталитарни режими, когато други държави са отпускали ресурси на управляващите на дадена страна, с ясното съзнание, че те ще ги използват за лично облагодеталстване. Целта на опрощаването е – след смяната на политическия режим, новата власт да не отговаря за дълговете натрупани от предишната и един вид наказване на кредиторите подкрепили бившите недемократични управляващи. Най-често смяната на властта обаче трябва да се е случила с военна намеса или преврат

    1. Част от гръцкият дълг е събран именно от диктаторски режим – този на военната хунта. Но дори и дълг, събран от избрано правителство може да бъде обявен за нелегитимен или “омразен” тъй като става въпрос за суверенен и едностранен акт. А самият процес по изчистването на дълга и това как ще бъдат продължени отношенията с кредиторите, е политически, а не правен въпрос (напр. както стана при изчистването на еквадорския дълг с идването на Рафаел Кореа).

  2. 4% БВП за военен бюджет е оправдан дял предвид конфликтите в района и мащабите на военната им индустрия. Не знам в Наказателното право, но едва ли някой се замисля за неща като международни договори, подписани под принуда в МП. Често се говори и пише, обаче, че Западът живее на гърба на Изтока.

  3. Гърция има дълг. Но какво представляват парите, които са им били давани в заем? Нищо. Те са без реално материално покритие, както добре знаем. Може приемем тогава, че това, което Гърците трябва да върнат, е малко или много следното – пари (дългов инструмент, приеман на доверие, без материални гаранции) и/или еквивалент на това, което гърците са придобили докато ползват заема (стига да има търсене на този еквивалент).

    Сега, аз ако съм на тях, ще направя следното. Обръщам сумата на заема за връщане от евро в местна валута, купони или друго подобно средство за размяна, с което може да се купува само в Гърция, и то не всичко, а само това, което привлича чужди парични средства (услуги в туризма, стоки за износ и т.н). След това давам право само на тези, на които дължа пари, да продават тези гръцки купони на всички желаещи. И после обявявам, че да кажем 70% от тези стоки и услуги задължително се продават срещу новата форма пари/купони. Останалите 30% ще се търгуват/плащат както досега, и ще служат за ориентир за фиксиране на обменния курс между еврото и новите гръцки купони.

    Гърците “затягат колана” със 70%, или алтернативно почват да работят 70% повече :). След n-години заема е изплатен. Всички материални активи и земя си остават собственост на гръцката държава. Това е справедливо, защото едва ли заема са го използвали да придобият това, което сега искат да им приватизират/вземат.

    Надявам се идеята я изложих повече или по-малко ясно. Естествено, има една дребна подробност, свързана с глобалната икономика – доколко тя ще бъде на добро равнище за да има търсене на гръцките стоки и услуги, за да могат банките да си получават парите от изплащането на дълга. Но като имаме предвид, че състоянието на глобалната икономиката изглежда зависи предимно именно от тези, на които Гърция сега дължи пари, то горното решение ще бъде чудесен стимул точно за тях да се постараят икономиката да бъде винаги стабилна и добре работеща.

Comments are closed.