13.07.1878 – Денят в който станахме свободни

Александър Стоянов

На тази дата преди 134 години България е станала наистина свободна от турско робство… Сигурно си мислите че сме ограбени, че сме измамени и прецакани от Великите сили… Но, ако видите картата, ще разберете че България получава на готово толкова територии, колкото Гърция и Сърбия не получават накуп за 50-те години от 1828г… Ще видите също така икономически най-развитите земи на Балканите, обединени в една държава.

Нека не си правим илюзии, за всички е било ясно, че Съединението е  въпрос на време… Ако има някакво разочарование сред българите, то е плод на собствените им фантазии, породени впрочем едва след договора от Сан Стефано. Сан Стефано е една красива приказка, мит написан от граф Игнатиев и руския генерален щаб на Балканите. Този ‘документ’, чиято невалидност е явна за подписващите страни още в мига, в който пашите и графовете се разписват под него, остава действителен само за бедния балкански народ, който впрочем до този момент не е имал никакви претенции за това колко голяма да бъде освободената държава. Нито Раковски, нито Левски, нито Каравелов чертаят границите на България, защото на първо място идва свободата, а разширения на територии и обединение на всички българи са неща за след това. Само че това, което малцината образовани разбират веднага, се превръща в красива илюзия за българския народ, който съзира в нея шанса си веднага да стане Голямата работа и да издуха смешните съседни държавички. Нормално – сърби, гърци и румънци ни взимат за мезе от 50 години…гледайте ни сега! 190 000 квадратни километра! По-големи и от трите смрадливи съседи взети на куп! Само че дребнавата балканска душичка ни изиграва същата мръсна шега, която велика Югославия изигра на сърбите и, която гърците трудно преглътнаха след 1923г.

В историята сме свикнали да гледаме на Сан Стефано, като една национална трагедия (ох колко обичаме ние тези национални трагедии и катастрофи), но истината е, че Сан Стефано е едно НИЩО. Истината е, че 13-ти юли, 1878г. ознаменува истинското освобождение на България от османска власт. За това, честит празник мили българи, защото днес наистина станахме свободни!

Послепис

Днес отново се намираме в подобна ситуация, дават ни се всички шансове и какво ще правим с тях зависи само от нас. Великите сили не ни прецакват, а ако се огледате на около, ще видите отново най-стабилната държава на Балканите. За това, скъпи съграждани, стига толкова самосъжаление. Световната конспирация е един фарс, истински е само нашият си мързел и нежелание да се върви по стръмния и каменист път напред.

9 Replies to “13.07.1878 – Денят в който станахме свободни”

  1. Независимостта на България идва през 1908.

    Наистина вероятността великите сили и съседите да се примирят току-така с огромна българска държава са били много малки, в този ред на мисли събитията са относително предвидими. Наистина Сан Стефано през 1878 е било една илюзия, а за голямо съжаление си остава такава. Но това ли е синтеза на българското национално движение? “Кой се смее сега, а курви?”?!

    1. България не е изобщо независима държава след 13.07.1878, а и има княжество България и Източва Румелия или изтриваме периода 1878-1885 от историята?

    2. Сравнението с Гърция и Сърбия – териториалните сметки включват Източна Румелия след 1878 и преди 1885? Математически сравнението с гърците и сърбите е грешно, но не това е проблемът.

    3. Какво значение има колко квадратни километра са получили сърбити и гърците? По-малко, повече, какво от това? Нека на гледаме сърбите колко земя имат, а погледнем каква е територията, в която българите са били мнозинство (приблизително Сан Стефано). И каква част от “етническа България” е в пределите на България (зависимо княжество) – едва 1/3.

    Да, преди 1878 България не е присъствала на картата, а след това – да. Добре, а какво става с 2/3 от българите, които остават под турска или отиват под румънска или сръбска власт? Илинденско-Преображенското въстание, всичките последвали кланета на българи в Сърбия и Гърция, стотиците хиляди бежанци от етническите български райони под чужда власт? Тези неща с голяма вероятност щяха да бъдат избегнати ако националните граници отговаряха на етническите. Да, в голяма степен нещата са били предвидими, това не значи, че днес трябва да подскачаме от радост.

  2. Въпросът с ‘етническа’ България е друг… Факт е обаче, че санстефанската илюзия е време да се разсее един път за винаги. България до 1911г. никога не е била в положение да поставя искания за граници. И впрочем възрожденците ни никога не са поставяли такива претенции. Кланетата в Македония и Тракия, за които говориш, идват най-вече след Балканските войни, и тогава не е вината на Великите сили, че ние сме си напъхали главата в торбата. Националните ни ‘катастрофи’ са си единствено и само по наша вина, и единственото им общо с 1878г. е, че са плод на фалшивите илюзии на един народ, създадени не без помощта на неговите ‘освободители’…

  3. ОК, не сме били способни да присъединим етническите български територии, опитали сме се, провалили сме се. Кое е илюзията? Че в тези земи са живеели българи или че имало възможност да бъдат под българско управление? Впрочем, политиката на дебългаризация в Македония и Тракия очевидно не е започната от София.

    Проблемите на македонските и тракийските български не започват през 1912, но дори и последвалите е можело да бъдат предотвратени ако етническите граници отговаряха на националните. Александър, не мога да разбера каква е тазата ти – че не е трябвало да мислим за останалите 2/3 от българите, които са останали под турска, сръбска, гръцки власт? Да забравим онези половин милион българи, които са изгонени от родните си места? Или онези 2млн., които днес се наричат етнически македонци? За се радваме на малкото, което сме получили?

  4. Не, тезата ми е че 3ти март е празник на нищо. Това, което съм написал няма нищо общо с реализирането на националната ни идея. Истината е, че обществото ни тогава е приело Берлин, стиснало е зъби и е започнало да се бори за да довърши започнатото. Вместо да празнуваме и да признаваме това ново начало, ние почитаме една дата, чийто единствен принос се състои в прекомерните, но добре премерени амбиции на руската дипломация и няма нищо общо с нас самите. Кресненското въстание, Съединението, Илинден, Независимостта, това са празниците на българите, но не и 3ти март….

  5. Да, Берлин е “реалната” дата на началото, 3-ти март е неосъществена идея. Основната ми критика беше, че идеята за национално обединение на етническите българи бе принизена до някакво си квартално, кръчмарско скандиране на безсмислени лозунги (“Кой се смее сега, а, курви?”), но добре, че си редактирал статията – сега се доближава повече до мнение, отколкото до гавра.

  6. Нашата национална идея е една съвсем друга тема, която си заслужава собствена статия и т.н…. Тук ще кажа само, че българите сме прекалено максималисти в това отношение и за съжаление не сме правели нужния компромис в нужния момент…от там и т.нар. Национални катастрофи…Но пак казвам, това е друга тема…

  7. Да, темата е безкрайна, но не може да извадиш националната идея от статията.

    Александър, на запад от нас днес има една държава на име БЮРМ, в която живеят милион и половина българи. Всяко българско правителство, не от последните 20, а от последните 70 години е правило твърде много компромиси. И какво става – Гърция си защитава националния интерес, Турция също, често надвишават “правата” си, а само София, плаха и нежелаеща да не засегне някого си седи кротко и мълчи, докато в Република Титостан научната-фантастика е държавна идеология. Никакъв компромис не ни трябва, напротив.

  8. Милитеро, в горецитираното държавно недоразумение вече не живеят никакви българи. Там има само милион и половина души, повечето от които мразят България и всичко българско, до степен недостижима за останалите ни съседи. Дори през 1943г. местното население вече не е така убедено че иска да е част от България, какво става за днес, след вече 70 години промиване на мозъци. Искаме или не, македонската ‘нация’ е факт и освен желанието за български паспорти заради ЕС, нищо друго не ни свързва. От друга страна, хиляди истински българи мизерстват в Западните Покрайнини и Бесарабия, но за тях ни дума, ни вопъл, ни стон…Печалното е че именно към тези хора трябва да се обърне нашата политика… Що се отнася до Македония, то непременно трябва да защитим интересите си по отношение на миналото, понеже в западните книжки вече убедено пише че Гоце Делчев и Братя Миладинови са македонци, част от македонската нация, формирана през 19ти век….Сегашна Македония е изгубена за нас, но миналото на Македония принадлежи на българите и нашата заспала държава е редно да разбере този факт и да се бори със шовинистичните пориви на група дребни душици от една безименна политическа пародия, наричаща се република…

  9. Въпрос на гледна точка – в държавното недоразумение има милион и половина определящи се за “етнически македонци” българи. И, да, Скопие световната столица на анти-българската пропаганда. За което София прави…нищо. Не знам защо цитираш конкретно 1943 (а не 1941), но дебългаризацията започва не преди 70 години, а преди 99 години.

    За другите съм напълно съгласен. На българи от Бесарабия, Голо Бърдо, покрайнините и т.н. трябва да се издава гражданство без излишни бюрократщини.

Comments are closed.