Няколко мисли за медиите у нас…

Print Friendly
by Freedomhouse.org

Следващите редове са провокирани от статията на колегата Трад – “Няма значение какво пишат вестниците, щом ме дават по телевизията“. Българската журналистика, уви, е затънала в дълбокото блато на умствената нищета. Солидни сиви субсидии затварят сетивата по определени теми и ги отварят за други. Значими за обществото процеси остават скрити за сметка на новата порция GSM снимки на нечии цици. В цялата тази псевдожурналистика, която ни залива на талази, ролята на премиера е доста сериозна, но не бива да се надценява.

Истината е, че премиера не контролира медиите толкова, колкото ни изглежда. Зад всяко публицистично предаване стоят финансите на кръгове, свързани с тази или онази политическа партия… Или по-скоро би трябвало да кажа, финансите на кръгове около, които гравитират определени партии. За никого не е тайна, например, че водещите предавания  по Нова Телевизия и бТВ обслужват платени интереси на определени личности. Дребвановото заяждане между тези предавания, изказване на абсолютно противоположни гледни точки и т.н. са само параван, прикриващ по-дълбокото противоречие между финансиращите ги кръгове и/или личности. Националната ни телевизия се разкъсва между финансирането на управляващите и вековната връзка на БНТ елита със старата политическа аристокрация. В цялата тази какофония от новини абсурдите и гафовете на журналистите следват един след друг, а непоследователността в даването на оценки е просто смешна. Медиите у нас са също толкова незрели, колкото и средностатистическият гласоподавател. Разликата е, че вместо за 3 кебапчета с лютеница и боб, журналистите се продават за три транша по банков път и почивка в Кушадасъ. И не се продават веднъж на 4 години, а веднъж на 4 дни. Резултатът е налице – дезинформирана, затъпяваща аудитория, за която голия гъз на някоя фолк певица е сензация, а убийството на 130 души в Индия – капка в морето (коментари от рода на: ‘Е, к’во толкова, и без това са над милиард, даже няма да ги усетят тези 130, че даже да бяха 130 000’ само доказват на какъв висок пиедестал е издигната хуманността у нас, не и без помощта на медиите впрочем).

Истината е, че за разлика от други държави, у нас няма ясно изразени политически издания – либерални, социални, консервативни и т.н. Всеки вестник, освен може би ‘Дума’ и ‘Атака’ има претенция да е общонароден без политически гръб. Както знаем, това са пълни глупости, защото за да правиш журналистика у нас и някой все пак да ти чете/гледа творчеството, е нужно да взимаш пари под масата, да отваряш широко уста за определени неща и да затваряш широко очи за други… Докато болшинството чете ‘мъжки списания’, гради умствения си багаж на отговорите от ‘Стани богат’ и научава най-горещите новини от Венета Райкова, блатото в което се дави родната журналистика ще става все по-тинесто, лепкаво и дълбоко…

10 Replies to “Няколко мисли за медиите у нас…”

  1. Александър,

    предвид всекидневно нарастващото значение на интернет, как оценявате ролята на българската блогосфера като възможен коректив на журналистиката?

    Поздрави,
    Емил

  2. Според мен, именно интернет остава единствената, към настоящия момент, сфера, в която новините биха могли да се предават безпристрастно и хората да излагат оценките си за събитията, без да се страхуват от политическо затъмнение. За съжаление, блоговете са много на брой и е по-трудно да достигнат подходящата масовост, така че да окажат по-сериозно влияние. Слава Богу, със създаването на социалните мрежи все повече и повече хора имат възможност да се запознаят с блогове, изпълнени с по-качествено и информативно съдържание. (което не значи, че любителските блогове, посветени на поезия, изкуство и хумор са безполезни, напротив!) Работата е там, че създаването н поддържането на сериозен блог, който да се посещава от хиляди и да оказва определено влияние също предполага определени връзки. На автора остава да реши, дали да приеме подадените банкноти под масата и също да пренастрои критичните си сетива или да запази своята независимост, но да ограничи финансовите изгоди от своето дело.

  3. Плюене, плющене… Поне да беше споменал и някои издания, които са добрия пример в цялата работа. Нима няма такива?

    1. За съжаление изданията, които за мен са хубави имат малко общо с обществения живот и истинските новини, но понеже питаш, харесвам l’Europeo например.

  4. Момчета,
    Нали и аз затова съм тук. Не чета вестници. Още по-отдавна не гледам телевизия. Но това не значи, че приемам всичко в нета за истина. Не е възможно. Най-очевадните симптоми са : Фанатизъм, категоричност, надменност. А и почне ли някой да говори от името на народа. Или против народа.
    А затъмнение става и тук. Като ти заприщят форума с всякакви простотии.
    Специално на ливанеца бих казал по-добре да не търси добрия пример. Икономическите лостове са толкова мощни, че е малко вероятно да съществуват изключения. За морала на българския журналист, по добре да говорим друг път. Когато стане дума за морала на българския съдия. И в пряка връзка с кастовото делене в българското общество.

  5. Не мисля, че интернет е панацея за този проблем на журналистиката, напротив – конкретно блоговоте са антоним на безпристрасността, тъй като изразяват личната позиция на списващия ги. Това, естествено не означава, че трябва да се пренебрегнат, напротив, те притежават именно тази “насоченост”, за която авторът говори, анализ на събитията, не просто папагалско повторение.

  6. Интернет определено не е панацея за проблемите на журналистиката, но от друга страна предлага повече свобода, отколкото редакциите на печатните издания, които лесно могат да бъдат посетени от ‘коректори’ на мнението…

  7. Да, но не и като блоговете да нямат “спонсори”. А и дори и да имат свобода на словото, те не са обективни, не заместват новините.

  8. То въпроса не е да се заместят новините…въпросът е че Новините не са новини а Жълтини. Истинските новини трябва да ги търсиш в чуждестранните сайтове. Дори News секцията на Wikipedia има повече актуална информация отколкото в повечето Вечерни емисии… Блоговете не са безпристрастни, вярно, но дават свободата да се говори за неща, които медиите премълчават, както и свободата да спориш и да защитиш мнението си. Кога за последен път някой вестник или телевизия са давали гласност на читател, който не е доволен от дадена оценка или репортаж? В този смисъл, интернет сайтовете са полезни с това че допълват и разширяват диапазона от информация, която е достъпна за масовата аудитория.

  9. Да, не ме разбирай погрешно, не съм против блоговете (странно ще да е). Но не съм съвсем съгласен с тезата – сравняваш единствено новинарските емисии с интернет изобщо. Сравни ТВ с интернет. 4-те основни източника на информация са ТВ, вестници, радио и интернет. Конкретно в САЩ интернет задминава радиото преди 8 години, а преди 3-4 – и вестниците. 50% от младите разчитат на интернет, тоест очаква се да стане източник номер 1. Но какви точно четат хората – специализираните новинарски сайтове, не блоговете. Тоест, те са само за хората, които се интересуват от конкретния проблем и искат да задълбаят. В повечето случаи не получават нова информация, а просто нечие тълкование.

    По телевизията все пак има и дискусионни предавания, както и такива, специализирани във всичко анти. Но да си призная – аз лично по ТВ гледам единствено спортни, музикални и научно-популярни канали, радио не слушам, български (“хартиени”) вестници не чета. Но всеки ден няколко часа чета новини в интернет; няма самоуважаваща се медия, която да си седи в аналоговата ера. Споделям напълно мнението ти за българските ТВ и вестници – флуидни са, приемат формата на съда си.

Comments are closed.