По улиците на Триполи

Print Friendly

Триполи, Северен Ливан, 23 юли 2011

Днес почти можех да усетя облаците над себе си. Бяха толкова ниско, че се сливаха с пейзажа. Дали пък нямаше да завали? Едва ли – но пък създаваха изключително уютна атмосфера. Предишният ден пък имаше мъгла, ознаменувала горещият ден над Кусба – беше толкова плътна, че къщите не се виждаха – но пък и толкова красива.

По улиците на ливанския град Триполи.

Сега, когато пътувах към Триполи, облаците правеха планините на Ливан някак сърдити, намръщени. За разлика от крайбрежната зона, която бе гореща. Триполи напомняше за себе си много преди да се влезе в него. Градът е важна точка в политиката и географията на Ливан. Тук се сблъскваха много интереси не от днес или вчера. По време на Кръстоносните походи, тук за повече от 180 години се установяват западните лордове, донесли със себе си различна култура и традиции. Може би все още се усеща тази смесица от финикийско, френско, арабско начало. Със сигурност по улиците – там, където къщи с френски стил се смесват с онези, създаващи източното, местно усещане. Където пазарите те скриват в тълпата сред подправки, парфюми и ухания на различни ястия. Да, Триполи дава една различна гледна точка за Ливан.

Сравнение с териториите, намиращи се само на петнадесет минути от Триполи, където населението е главно християнско, в града живеят голяма част от мюсюлманите сунити в Ливан. Може да се каже, че Триполи е цитаделата на сунитите в страната, чиито лидер е Саад Харири. Впрочем, негови снимки могат да се видят буквално навсякъде по улиците на Ат-Траблус (арабското име на града). Политическите убеждения често стават и причина за сблъсъци между различни фракции – достатъчно е да си спомним побоищата, които нанасяха сунити над алауити и обратното. Техните части се разделят буквално през улица. Характерно за града е, че когато се разхождате по един булевард, на другия може да видите съвсем различна картина.

Ликът на Саад Харири може да бъде видян навсякъде в Триполи.

В Триполи живеят и християни, като са смесени между маронити, католици и православни. Досега не е имало проблеми между двете големи религии тук, лично аз смятам, че няма и да има. Сблъсъците, когато ги има, са по-скоро между групи от едно и също вероизповедание, като ефект придава и влиянието отвън – например Сирия. Няма да е лъжа, ако споменем, че ситуацията в Сирия днес силно рефлектира днес в Триполи. Традиционно това е градът в Ливан със силно подчертана про-сирийска насоченост и в същото време тук живеят и много от религиозната опозиция – членове главно на сунитската екстремистка организация Хизб ут-Тахрир и „Мюсюлмански братя в Сирия“. Неслучайно тези две групировки, чиито знаци могат да се видят по улучките и пазарите на Триполи, са забранени със закон от Дамаск – техни членове са главните участници в опита за преврат срещу фамилията Асад през 80-те години на XX век, белязан с жестоко потушаване на въстанието в град Хама.

Тези спомени се усещат още, макар Триполе да е в друга страна. Все пак няма как да не се отразява с годините трупана пропаганда от всички заинтересувани страни. Прекрасното тук, в Ливан и в Триполи в частност е, че има опити враждите да бъдат забравени, за да може обществото да си поеме глътка въздух. То има нужда от нея със сигурност. Както чух неведнъж откакто съм в страната, хората са изморени от политиката. Затова и се опитват да живеят своя живот и да не се бъркат в големите игри. Разхождайки се по улиците на Триполи, особено в центъра, представляващ низ от магазинчета и заведения за бързо хранене, човек може да усети този всеобщ опит да се върви напред. Уханието на въздесъщата шауарма (дюнер), седналите пред магазините продавачи, пиещи чай. В Триполи можеш да си купиш каквото поисках – буквално. Също така можеш да намериш парфюми, които с лекоте ще объркаш с оригинала. Не знам дали е известен факт, но Ливан бе смятан за страната, в която живеят най-добрите фалшификатори на известни марки парфюми – явно има защо.

Докато разговорите разнищваха политиката и се разхождахме по улиците, се стигна до момента, в който осъзнахме, че сме гладни. И тук трябва да кажа, че задължително, ако посещавате Триполи, трябва да опитате две неща – сандвичите „Фахита“ и традиционните арабски сладки, приготвени в Льо Пале (Каср ал-Хелу). Тези сандвичи са нещо, които много наподобяват по вкус българската пилешка кавърма – приготвена с лук, пилешко, подправки. Слагат и кашкавал с яйце, като са измислили нещо практично и ново- това служи за плънка на сандвича, като се добавят по желание пържени картофи и сос от авокадо (да, странно звучи, но трябва да се опита!). След подобен сандвич, не смятам, че някой ще посмее да каже, че е гладен.

Льо Пале - най-доброто място в Триполи да хапнете арабски сладки.

Последователността на нещата налагат хапване на нещо сладко след соленото. Затова посетихме Льо Пале. Това е сладкарска къща, водеща началото си от фамилията Халаб през 1881 година. От тогава до днес, това е най-известното място за производство на арабски сладки в Триполи и може би Ливан. Днес сладкарницата се помещава в огромна къща с двор, с типичен за френската колониална архитектура вкус. На това място може да опитате различни сладкиши и баклавички, приготвени по много професионален начин. Поръчайте си и портокалов сок- напълно натурален е и със сигурност ще допринесе да се почувствате много комфортно.

Повярвайте, след това невероятно кулинарно приключение, ми бе трудно да мисля за политика или религия. Реших, че проблемите ще същестуват и без моята намеса поне за ден. Оставих по-обстойното изучаване на Триполи за следващите дни – сега пред бяха единствено мислите, че хората по някаква странна причина (някога) ще забележат, че имат повече общи черти, отколкото различни и ще сложат оръжието на земята. Тогава, може би, ще настъпи онзи мир и благоденствие над ливанските хълмове, за който си мечтае Джубран Халил Джубран през отдавна отминалото време на двадесетте години на миналия век.