Взривът в Сидон срещу UNIFIL

Южен Ливан, 27 юли

„Не, тук едва ли някой е чул за момента“, споделя събеседникът ми, докато обсъждаме взривът в южният крайморски ливански град Сидон.

Вероятно имаше предвид липсата на заинтересваност от ливанците от Севера към ставащото на юг, в южен Ливан.При засадата, която рани шестима души от френските части, участващи в UNIFIL (Международните сили на ООН в Ливан), сякаш обстоятелствата покрай организацията на това деяние оставаха обвити в мистерия. За онези, които бяхме свидетели бяха ясни две неща: че бомбата бе поставена край пътя, насочена изключително и само срещу патрула на международната мисия на ООН и, че беше много мощна.

В резултат на разследването се оказа, че взривното вещество е било доста голямо – около два килограма. Чу се така, сякаш Сидон щеше да се срути. Беше ясно, че е нагласено така, че да удари патрулът на UNIFIL – докато бронираната машина с френски войници преминаваше по пътя през Сидон в посока юг, е бил задействан механизмът, който помете машината и превозните средства около нея. Трима войника бяха ранени тежко, а други трима по-леко. Кой беше организатор на тази атака – никой още не знае.

Властите блокираха магистралата, свързваща Северен с Южен Ливан и така остана до другия ден, което направи движението в страната изключително трудно, особено в Бейрут. Целта на тези действия беше да се локализират виновните, но имайки предвид предешни подобни случаи, те едва ли ще бъдат разкрити бързо. В същото време международния натиск се усили буквално за часове. САЩ и ООН изискват от ливанското правителство да арестува бомбаджиите, които са най-вероятно същите, атакували друг патрул на UNIFIL през май тази година. Реакции от политическите партии в самия Ливан не липсваха – привържениците на Саад Харири обвиниха Хизбулла и Дамаск за случилото се. От своя страна, Хизбулла и съюзниците им Амал заявиха на среща в южния град Тир, че осъждат атаката и отрекоха връзка с инцидента. Доколко наистина Хизбулла имат общо е наистина трудно да се определи – бомбата гръмва в Сидон, намиращ се в територия под протекцията на шиитското движение. Не само това, но и атаката е насочена към международна мисия в района, в момент, когато Хибулла не се нуждае от подобни събития, които да уронват престижа й, силно ударен след появилият се доклад на Специалния трибунал на ООН за Ливан, обвиняващ Хизбулла в убийството на Рафик Харири. С няколко думи – шиитското движение няма изгода от удар по международна мисия, особено на своя територия. За момента предстои разследване, в което ще се включат не само ливанските сили за сигурност, но и представители на ООН и Франция. От това, което ще излезе, като резултат, ще зависи много политическото състояние в Ливан. Подобно инциденти стават причина политическите лидери в арабската страна да се отдалечават един от друг, във време, когато е нужно единство в мненията относно бъдещето на страната. С продължаващите нападки един срещу друг, Ливан може да се окаже на прага на политическа криза – нещо абсолютно ненужно днес.

UNIFIL представлява международната мироопазваща мисия в Ливан, съставена в голямата си част от италианци и французи. През май месез тази година, бяха ранени италиански войници при също подобен бомбен атентат. На 27 юли атаката бе насочена към френските части, представляващи около 1 300 души от UNIFIL. Не са ясни мотивите около тези атаки и кой би искал да удари подобна мисия. Някои анализатори посочват крайни движения в Ливан, насъгласни с присъствието на ООН. За привържениците на Саад Харири и движението „14 март“, е ясно, че от подобно развитие на събитията имат изгода шиитските партии Хизбулла и Амал. За ливанското общество тази атака е по-скоро поредното събитие, разтърсващо страната. За ливанците, живеещи на север от Бейрут, взривът в Сидон е нещо, което може да се случи всеки един друг ден. Дискусии сред хората на улицата не липсват, но темата за липсата на ток или увеличението на цената на бензина, печели по важност срещу събитията в Сидон. Ливанците чисто и просто са изморени от политиката.