Нищо няма да е същото

Вече нищо няма да е същото.

Няма да свети слънцето над сирийските хълмове, както преди. Нито сладките ще имат същия вкус. Нищо, вече нищо няма да е така, както го помним. Тестото на хляба, смесено с вкуса на кръвта, ще горчи в устите ни, за да ни кара да помним. Да не забравяме какво защитаваме и защо го правим.

Водните колела на Хама замръзват. Стотици години те се въртят ли, въртят… А сега са спрели, отдадени на самота и тъга. Или онези усмихнати хора в Хомс, чиито шеги дори днес, когато е трудно да се усмихнеш, радват децата на улицата, а в цяла Сирия сетят ли са Хомс, казват: “Ех, тези от Хомс. Не стигат петък и събота, а почиват и в сряда”, напомняйки старите вицове за този град. Вицове, които сега остават неразказани, защото хората нямат желанието да се усмихват.

Да, наистина нищо няма да е същото – нито с красивия Халеб, нито с бунтарския Хама, нито с шеговития Хомс или мъдрия Дамаск. Единствено можем да гледаме новините и да сменяме каналите, когато видим, че нещо не ни харесва. Че ни отвращава дотолкова, че не искаме да повярваме в истинността му. Сменяме канала, за да видим, че е реално и се случва. Че онази действителност, която помним, вече не съществува. И над хълмовете на Сирия сянката на нощта се спуска, без да ни каже – кога, за Бога, ще изгрее слънцето с онзи прекрасен изгрев над сградите на Дамаск?

Връщане назад, в спокойствието и уюта на стаята с ухание на черен чай, няма.

3 Replies to “Нищо няма да е същото”

  1. Тъжни думи. Напомнят ми “Минувачи в думи мимолетни”.

  2. Много е тъжно но може би е по добре това което се случва.Не вярвам много да се променят нещата.Атмосферата…духа и аромата на жасмин и кафе ще се запазят.А в Малуула всичко си е същото…хората са същите..дори молитвата но Арамейски е запазена в Сан Саркис…Не забравяй..Исус ги пази..и животът бе светлината на човеците….и светлината свети в тъмнината.

Comments are closed.