Сирийски временен парламент – добра идея, но липсва единството

В атмосферата на политическа криза, притискаща Сирия в здрава хватка, анализатори и медии отправят поглед към опозицията. Проблемът на сирийската опозиция, както се оказва от години, но днес го виждаме най-добре е, че тя е 1. извън Сирия и 2. не е единна.

В края на юни тази година, сирийската опозиция се събра на среща в Дамаск - нещо, което не се е случвало от десетилетия.

Има разбира се, обясними причини за това явление. Най – напред трябва да се каже, че до голяма степен опозицията не е имала терен за действие по време на управлението на предишния президент на републиката, Хафез Асад. Някои от големите активисти, като Рияд Сейф и Джамал ал-Атаси са репресирани и често лежат в затвора заради възгледите си. В техните домове, от 2000 година до края на 2001 година се събират интелектуалци и активисти за да обсъдят промяна на политическата система в страната. Този период на т.нар. “обществени форуми за дискусия” продължават почти година и са обозначени, като Дамаската пролет.  Това е именно и времето, което стои между смъртта на Хафез Асад и появата на Башар Асад на политическата сцена, като бъдещ президент на Сирия. След влизането му в длъжност, Дамаската пролет отминава. Макар някои затвори, като този в Палмира да са затворени от Башар Асад, някои активисти продължават да бъдат в ареста, заради организирането на тези форуми за дискусии. Влиянието на Дамаската пролет от 2000 – 2001 година е толкова голямо, че подобни комитети – форуми се създават из цялата страна, а скоро излизат и извън Сирия.

До голяма степен, струва ми се, че днешните събития, като същност имат корени в Дамаската пролет. Тогава се формира да някаква степен опозиция, но скоро е разпусната. Днес, когато за първи път в най- новата история на Сирия има толкова масови протести, възможността за проникване на радикални елементи е голямо, и те биха могли да се възползват от исканията на протестиращите за свои цели. От една страна тези цели са свързани с един вид реванш срещу правителството в Дамаск като отговор на събитията в Хама през 80-те години на XX век. Голяма част от реваншистите са свързани с религиозната опозиция, представена в една част от радикални групи, участвали в опита за завземане на властта през 1982 година. За да се предотврати навлизането на подобни елементи сред редиците на про-демократичните протестиращи, опозицията в нейния светски елемент, трябва да се обедини, за да действа единно и да подготви своя програма за бъдещето на страната.

Единството всъщност е един от най – големите проблеми на сирийската опозиция. В момента в изгнание има седем опозиционни групи, като всяка от тях има свои лидери и идеолози на евентуалната промяна. Без да включваме тук религиозната опозиция, базирана отчасти в ливанския град Триполи, Турция и Саудитска Арабия. Имайки предвид това, трудно е да съществува оптимизъм относно опозицията. Затова и във Вашингтон се стигна до среща между лидери на различните опозиционни групи, целяща постигане на единство и обща визия за бъдещето на Сирия. В момента наблюдаваме протести, организирани от локални комитети, но нищо повече. Затова някои лидери на опозицията, намиращи се в САЩ, призовават за създаване на Временен парламент, по подобие на Временния съвет в Либия, като в него да бъдат включени представители на различните групи от опозицията в странство и активисти в самата Сирия. Вече са назовани 55 души, които да вземат участие във формирането на съвета, като те са от различни сирийски религиозни и етнически групи.

Реално сирийската опозиция днес е съставена наистина от различни части, които не са единни. Идеята да има правителство в сянка може да спомогне за единението на опозицията, но трябва да бъде извършено както трябва, за да няма търкания след това. Един от аргументите да няма централизиран координационен съвет, който да насочва протестиращите е, че така се затруднява репресирането от страна на правителството. Ако протестиращите нямат Съвет, по – трудно биха били откривани от силите за сигурност.

Дали идеята за Временен парламент ще бъде осъществена – е въпрос на време. Със сигурност трябва да има нещо, което да обединява сирийската опозиция – дали ще е институция или личност, това ще видим с времето. Но без координация и обща визия, опозицията рискува да даде шанс на радикалните елементи да спечелят позиции, а това не вещае добро бъдеще за Сирия.