Сбогом, скъпа Джамахирия

С Великата социалистическа Либийско-Арабска народна Джамахирия на Муамар Кадафи е свършено. Въпрос на време е столицата да падне и това да сложи край на 42-годишното управление на Полковника.

Докато правителственият говорител Муса Ибрахим говори сега в този час по телевизията и обвинява целият свят за собственото си нещастие, бунтовниците завземат столицата Триполи. Те са навлезли на Зеления площад, а по сградите наоколо се виждат монархически знамена.

Във Великата социалистическа Либийско-Арабска народна Джамахирия нямаше нищо социалистическо, велико и демократично. С идването си на власт, Кадафи унищожава уважаваният от всички арабски страни Орден на Сенуси. Същият, от който полковникът взима пари, за да завърши образованието си. На 1 септември Кадафи трябва да отбелязва поредната годишнина от Зелената революция, но историята поднася поредната си шега. Нямаше нищо социалистическо, защото държавата бе управлявана от един корумпиран елит, олигарси, държащи монопол над основните източници за препитание на либийския народ. Цяла Либия бе оставена, за сметка на Триполи и Сирт, които имаха късмет да са покровителствани, защото Кадафи бе свързан с тези градове. Отвън, пред чужденците, Либия бе силна страна – с най-високият доход за Африка, обичаха да казват управляващите страната. Но истината е, че много либийци изнемогваха или лежаха по затвори, заради убежденията си.

Днес НАТО удря Либия, така е. Тези атаки не са приемани от мнозина, включително и от мен. Защото не вярвам на НАТО и в желанията на страните-членки да помагат на хуманността просто, защото вярват в това. Сигурен съм, че ще се възползват и, че петролът за НАТО е на първо четене и ефектът от този блян тепърва ще бъде разискван и критикуван, защото има достатъчно основания за това. Но победата над Кадафи бе извоювана от либийските бунтовници с цената на хиляди жертви (над 10 000). Дълги години Кадафи изнудваше европейските държави да дават пари на Либия, за да контролира имиграционните потоци към Стария континент. И докато парите бяха изисквани, много имигранти от бедните африкански страни намираха смъртта си или в пустинята, или в морето, предавани от своите уж водачи. Нямаше нищо справедливо в Либия на Кадафи. Той не заслужава повече редове, както се писа за Мубарак. Египетският президент поне осъзна, че трябва да подаде оставка, а не да вкара страната си в гражданска война, както направи Кадафи.

3 Replies to “Сбогом, скъпа Джамахирия”

  1. Изглежда Арабската революция няма почивен ден, за по-малко от 6 м. тя помете диктаторите на Тунис,Йемен,Египет и Либия.Какво ще изникне на мястото на създалият се политически вакум е отделна тема.Интересно кой ще е следващият авторитарен режим кандидат за небитието? Може би сирийския или иранския(макар,че иранците не са араби).И кога най после вятърът на промените ще задуха и в страната на този доисторически динозавър Саудитска Арабия?
    .

  2. В Либия по времето на Кадафи наистина има социалистическо управление, което не е комплимент. Муамар заслужава съдбата на Саддам.

    Странни неща са написани – участието на НАТО е отрицателно, а бунтовниците сами бутнали режима. Това е на достатъчно разстояние от реалността, че да е излишно обсъждането му. “Народната воля” щеше да бъде вкарана по затворите и моргите ако я нямаше тази намеса.

    Никога не съм разбирал логиката в арабския свят – по-добре 1000 либийци да бъдат изколени от свои съграждани, отколкото някой зъл американец да убие един от тях. Позицията “анти” в случая е непродуктивна – не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Хем се иска ненамеса, хем победа, не става – убитите при бомбардировките либийски цивилни с нищо не са заслужили смъртта си, но това ускори и реши изхода от войната, съкращавайки многократно броя на загиналите. Ако имаше политическа почва и воля този брой можеше и да е с една нула по-малко, но човек трябва да загърби ирационалната си омраза към Америка и Европа и да преглътне грозната и несправедлива истина – без НАТО Кадафи щеше да остане на власт, жертвите да са многократно повече, а репресиите – още по-сурови. Приказките за петрол са леко конспиративни, черното злато и при Кадафи отиваше в Европа, и занапред ще е така. Либия не може да предложи друго на света.

Comments are closed.