Без бази на НАТО в Либия

NATO-Libya
Print Friendly

Въпреки, че либийската революция още не е завършила, ясно е, че дните на поддръжниците на Кадафи и на самия него, са преброени. Какви са реакциите на страни, които малко или много са обвързани със събитията в Либия? Надеждите са, че Либия като независима държава с ново управление, ще се присъедини на първо място към Арабската лига с много по-голяма активност. Кадафи често се подиграваше или откровено бойкотираше срещите на Лигата и нейните представители. Друго, макар и по-малко очаквано е, че едва ли Либия ще приеме бази на НАТО на своя територия, въпреки подкрепата на Алианса за бунтовниците.

Арабската лига се изказа вече, че ще разгледа въпроса с връщане на мястото на Либия на следващото заседание. Тъй като Либия на Кадафи бе отстранена от Лигата, мястото й зае Временния либийски съвет. Освен това, Арабската лига е в състояние да поиска външна помощ за протестните движения в други арабски страни – нещо, което явно е ход на новия председател Набил ел-Араби.

НАТО наистина помогна на бунтовниците, но сега е време да се оттегли и да не се надява за свои бази в Либия. Делегатът на Временния либийски съвет в Арабската лига, Абдел Монем ал Хуейни, потвърди ангажимента на Либия към Лигата, споделяйки:

“Либия е арабска и ислямска нация преди НАТО и след НАТО… Либийците въстанаха през 1970 година срещу западните бази и сега също няма да има не-либийски бази. Революционното правителство е благодарно на НАТО за намаляването на смъртни случаи в Либия, чрез въздушните удари по силите на Кадафи.”

Новинарският портал Arab News, който е спонсориран от Саудитска Арабия, описва падането на режима на Кадафи с голям оптимизъм. Редакторите отбелязват със задоволство, че преходният Национален съвет ще иска да бъде близък до тези страни, които го подкрепиха, включително Турция, Саудитска Арабия, Емирствата и Западна Европа. Тази позиция може да се разглежда като в една степен лицемерна, тъй като Рияд помогна на сунитското правителство на Бахрейн да смаже движението за демокрация сред мнозинството от гражданите на Бахрейн, които са шиити.

От другата страна на идеологическия и религиозен спор, Иран, също имаше реакция. Член на парламента в Техеран заяви, че революцията е нагледен урок за диктаторите в района. Мохамед Карамирад заяви, че се надява Либия да стане независима и необвързана с чуждестранни покровители. Тежко изказване, тъй като иранските политици са в нелеката позиция на подкрепа за революционерите и осъждане на външната помощ за Либия.

В понеделник, членът на ливанския блок “Мустакбал” на Саад Харири, Халед Дахер посочи, че сирийският президент Башар Асад трябва да се оттегли, за да не посрещне съдбата на Муамар Кадафи. Самото движение “Мустакбал” е свързано чрез фамилията Харири със Саудитска Арабия и позициите им не се различават в политически план. Вижданията на Дахер са споделени и от външният министър на Турция Ахмет Давутоглу, според когото “промяната в Либия е в съответствие с исканията на хората” и, че “лидерите на други страни трябва да осъзнаят факта, че ще бъдат на власт, докато отговарят на исканията на народа”. Дали тук Давутоглу има предвид Асад, не е сигурно, но може да се предположи, че е така.

Турция, като член на НАТО, помогна при налагането на морската блокада за внос на оръжие в Триполи, въпреки, че в началото на конфликта застана по-скоро зад намирането на мирно решение, а не подпомагане на бунтовниците. Доскоро Анкара изразходваше големи средства, за да поддържа добри отношения с Кадафи, но миналия месец официално призна Временния съвет на Либия, като правителство на Либия.

И сред реакциите има още една – тази на Китай. След като през март месец Пекин застана изключително срещу резолюцията на ООН за Либия, промени позициите си в течение на военните действия. Говорителят на китайското външно министерство, заяви:

“Забелязахме последните промени в ситуацията в Либия и избора на либийския народ. Китай е най-големият клиент за либийския петрол в Азия и вероятно ще иска да направи инвестиции в новата Либия. Вероятно, обаче, добива ще бъде запазен в полза на страните, които по-топло поддържаха революционерите в Бенгази.”

 

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.