Новият медиен закон в Сирия и карикатуристът Али Ферзат

Print Friendly

Всичко, което сирийците искат относно медиите в Сирия е да има ясно разграничение между независими и държавни медии. Свобода на словото и възможността да не отидеш в ареста заради статия, както и подпомагане на различни от официалните издания списания и вестници. До 1963 година в Сирия са съществували над 40 различни по съдържание печатни медии, всяка от които с различно политическо съдържание. Ако това може да се върне в страната – реално, не само на хартия – много сирийци днес ще повярват в силите на властта да управлява с желание за промяна.

Само три дни след като в Сирия беше пребит известният (не само в Сирия) карикатурист Али Ферзат, президентът на страната Башар Асад издаде указ, с който се цели “реформация” на медийния закон в Сирия.

Дали тази поредна реформа, която идва прекалено късно, ще спомогне страната да не се изпълни с кръв по улиците и омраза между различните общности – това е въпрос, чиито отговор поне за момента няма много оптимистичен отговор.

Новият закон за медиите (на арабски и резюме на английски) идва по същия модел, както и указът за промяна на закона за политическите партии в Сирия. Той ще установи Национален медиен съвет от девет члена, който наред с други неща, ще отговаря за издаване на лицензи на независими медии. Не е ясно на каква цена, обаче.

Подобни системи за лицензиране в други арабски страни създава една рамка, чрез която може да се контролират “нежелани” публикации. Целият процес може да се използва по начин, по който да бъде спряна статия по технически, а не политически причини и това дава възможност за злоупотреби. Новият закон за медиите в Сирия рискува да се превърне в един подобен инструмент, още повече, че не са ясни процесите при получаване и издаване на лиценз.

В закона се посочва, че журналистите не могат да бъдат лишени от свобода във връзка с тяхната работа, но пък се предвижда глоба до един милион сирийски лири (близо 20 000 долара). Споменава се също, че “атака към журналист се счита за атака срещу обществен работник или служител”. За съжаление раните на Али Ферзат няма да се затворят по-бързо заради новите постановления…

Обяснимо, държавните медии приветстваха новият медиен закон, тъй като предоставял “перспективи за разнообразие, творчество и конкуренция”, но отново се забравя случката с Али Ферзат. Той бе нападнат от поддръжници на Асад, без да им е заповядано “от горе”. Как ще бъдат контролирани подобни групи, които смятат, че щом са про-правителствено настроени, могат да бият хора по улиците на Дамаск? Това трябва да влезе в полезрението на властите, за които съм сигурен, че са запознати с тези случаи и не искам да мисля що за садизъм трябва да изповядват разни чиновници в администрацията.

Журналистът Брайън Уитакър припомня в блога си, че през 90-те години президентът Башар Асад, тогава още далеч от президентския пост, посещава изложба на Ферзат, която включва някои от неговите забранени карикатури, и изразява мнението, че те трябва да бъдат публикувани. След като идва на власт Башар Асад, Ферзат припомня този разговор и му е издаден лиценз за публикуване на карикатурите в местен сатиричен вестник.

През 2001 година стартира седмичникът Addomari (“Фенерджията”), първият независим вестник в Сирия от над 30 години и за известно време всеки негов брой бележи повече продажби от всички официални ежедневници взети заедно.  До 2003 година, когато министърът на информация поискал да бъде преглеждан всеки брой преди да бъде пускан за печат. ферзат отказва и седмичникът е временно спрян. По-късно правителствен указ анулира лиценза на основание, че Addomari е нарушил закони и наредби.

Надеждите са, че новиян медиен закон ще предложи нещо различно от досегашното отношение към независимите медии.

 

One Reply to “Новият медиен закон в Сирия и карикатуристът Али Ферзат”

  1. Понякога си мисля, че хората слагат националните медии по света под общ знаменател и гледат на тях презрително, само защото са на Бюджетна издръжка. Според мен, това не навсякъде е така. Вероятно много от нас са предубедени и простосърдечни, но в някои страни, които ние познаваме много добре, обществените медии като Телевизията, примерно, почти винаги са си вършели много професионално работата, и винаги са били нещо повече от средство за масова информация.
    В някои държави, не знам на каква цена, но поне едно или две неща работят очарователно добре. Сирийците имат от къде да се поучат.

Comments are closed.