Сирия – а сега накъде?

Напоследък няма по-нервиращо нещо от дебатите между про- и анти-правителствени групи в сирийското общество. Дори в България се пренасят споровете, а понякога се стига и до размяна на юмруци и словесни атаки. За онези, които не искат да се намесват изцяло в полза на една от страните, остава възможността да гледат отстрани и да обсъждат, когато им се говори – защото темата “Сирия” в момента предизвиква голямо и тежко мълчание. В крайна сметка подобна криза изисква в един момент да заемеш позиция и мнозина се надяват той да не дойде много скоро. Опозицията планира протести и в България, а про-правителствено настроените хора от сирийската общност смятат, че е ненужно всичко това и обвиняват опозицията във връзки с фундаменталисти и престъпници. И все пак…

След близо шест месеца на непрекъснати военни действия срещу протестите, сирийското реформаторско движение обсъжда бъдещето си (много неясно към този момент), докато някои страни искат да манипулират опозиционните групи за свои цели.

След петъчната молитва на 26 август – наречен от демонстрантите “Ден на търпението и решителността”, 11 души са убити в същия ден в тълпа от над 2 000 души, искащи да предотвратят навлизането на полиция в джамия в Дамаск. Въпреки, че данните сочат над 30 000 души арестувани и повече от 2 000 убити, няма знаци, че бунтовете ще прекъснат. Те загубиха своята инерция, но това не означава, че ще замлъкнат. Според анализатори, войниците, на които властта разчита са едва 50 000 и това не е никак маловажно. Така например, ударите по Хомс, Дараа, Латакия, Джиср ал Шугур са извършени от най-елитните части в сирийската армия. По-голямата част от останалата войска е съставена главно от сунити, което очевидно е считано от властта за ненадеждно. Затова е нужна платената “войска” на шабиха (shabeeha). Името им няма точен превод на български език, но местните ги наричат “Децата на властта”. Именно те пребиха и големият сирийски карикатурист Али Ферзат. Но дори шабиха не са достатъчни, за да се спре протестната вълна. Точно в този момент революцията в Сирия, ако има такава, е в задънена улица – от една страна са хилядите протестиращи, рискуващи да бъдат убити или арестувани, а от друга е армията и тайната полиция. Ако решим, че тази вечер протестите спрат, можем да очакваме всичко, включително и масови репресии, каквито е имало в Хама през 1982 година, когато Хафез Асад нарежда потушаване на бунта на “Мюсюлмански братя” и в резултат са избити над 10 000 души.

И…масовите протести продължават с цел да спечелят повече поддръжници сред бастионите на режима, представителите на религиозните малцинства и традиционалистите. Разговорите ми с хора от двата лагера разкриват една напълно неясна картина за бъдещето на Сирия. Човек, когото ще нарека “Амер”, ми сподели в личен разговор следното:

“Винаги съм бил опозиционер и не съм съгласен с действията на властта. В първите два месеца на протестите дори участвах в демонстрациите. Но тогава се случи първият инцидент, който накара мнозина да се отдръпнат.”

Попитах го кое е това и какво смята, че ще стане напред:

” На една демонстрация в Дамаск всичко беше наред, докато не се появиха няколко души – личеше им, че са крайно религиозни и бяха нахъсани много. Полицията не направи нищо – нито, докато тълпата викаше срещу президента, нито когато започнаха да хвърлят камъни по полицейското управление. Обстановката се нажежи и хората крещяха все по-възбудено. На десетина метра от застиналите отпред полицаи, онези, за които казах, че дойдоха по-късно, поискаха да вземат автоматите на полицаите, като призоваваха за отмъщение. И тогава стана това, което никой не искаше – започна стрелба по протестиращите. Поне десет души паднаха мъртви, хаосът беше навсякъде около нас, един магазин беше запален. Сред убитите имаше от провокаторите, но имаше и  мирни протестиращи – повечето на не повече от 18 годишна възраст.”

Това, което Амер ми разказа е описание на един от протестите в Дамаск, които се провеждат още от април. Главно се организират в предградията на столицата, но от два месеца насам преливат и в централни квартали, като “Мидан” или по-богатия Кафар Сусе. Именно в Кафар Сусе на 26 август тайната полиция поиска да влезе в джамия и предизвика голям протест, на когото отново имаше убити. Ранен беше и местният имам. Кафар Сусе е квартал, в чиито предели се намира и Министерство на външните работи и това предполага, че ще има повече разположени сили за сигурност. Разказът на Амер, който е очевидец на протести в Дамаск, разкрива намесата на религиозни екстремисти, провокиращи протестиращите, но и запалващи фитил, който няма да угасне лесно. Но значително малка част от демонстрациите в Сирия са придружени от подобен род намеса отвън. Т.е. няма как да оправдаем действията на армията – да, армията, тъй като полицията в голямата си част е на страната на народа (тъй като повечето полицаи произлизат от ниските слоеве на обществото). Няма как да не обърнем внимание на случващото се в традиционно опозиционните градове Хама и Хомс. Там братовчед на мой приятел бе заколен, защото е алеуит. Но в същия град трима братя бяха убити на терасата си, докато пушат цигари, защото така се е харесало на някой от войниците. Как подобни случки ще бъдат забравени? Никак. Невъзможно е да се преглътне подобно нещо. Зад всеки от 2 000-те убити при протести, седят поне по двеста души от родовете. И тези хора ще искат отмъщение със сигурност.

Истории, като тази на Амер не са единствени. Той може би се е объркал дали да участва на следващи протести, но за мнозина други въпросът не седи по подобен начин. Новината за сформиране на революционен комитет, Временен съвет, подобен на този в Либия, бе посрещната със смесени чувства. Първо, защото е инициатива на сирийци в странство и има страхове, че този Съвет ще има свои цели, и второ, защото надеждите са оскъдни колко подобен орган ще помогне на протестите вътре в Сирия. Някои от най-яростните критици на Съвета казват, че вместо да хвърлят милиони за конференции в Турция и САЩ, опозиционните лидери могат да дадат тези пари в помощ на локалните комитети в Сирия.

Една от спецификите на новосъздаденият съвет е, че претендира, че в него ще участват представители на всички религиозни групи в Сирия. Исторически погледнато, базата на сирийската власт се формира от християнското малцинство и алеуитското население около Латакия, Тартус и Хомс – всичко около 12% до 20% от населението. Голяма част от администрацията също е заета от алеуити. Това пък дразни представителите на мнозинството мюсюлмани сунити.

Самите алеуити са малка част от сирийския народ. В миналото те са съставлявали на-вече селското население около Латакия, но през 60-те и 70-те години на XX век са привлечени от партията Баас да участват в армията и силите за сигурност, което е голяма крачка за цялата общност. Постепенно целият район на Латакия се променя след идването на власт на Хафез Асад през 1970 година. През годините на управление на Баас, партията е издържала немалко трудности – през войни с Израел, до натиск от страна на САЩ. И в голяма степен силата й се държи на това малцинство, което играе важна роля в модерната история на Сирия…

След жестокото поражение през 1967 година от Израел, сирийските сили поглеждат към Ливан, където назрява политическа криза. Дори през 1991 година САЩ “благославят” сирийското господство в Ливан, в замяна на подкрепа за нападението над Ирак (Войната в Залива през 1991 година). Но в същото време Дамаск е притискан от няколко страни – особено Израел и САЩ – както и заради икономическата си политика, която по това време (90-те години на миналия век) е все още затворена система. Падането на СССР е голям икономически и политически удар за Сирия. Едно десетилетие по-късно, през 2003 година, когато САЩ удрят Ирак, има идеи за свалянето на сирийския президент – това не е тайна, а идея, която тогава се лансира от президента Джордж Буш-Младши. Въпреки затрудненията на американските сили в Ирак, Сирия все още е затворена между Израел и най-силната армия на света. Допълнително положението се усложнява през 2005 година, когато под голям обществен натиск, сирийските сили се изтеглят от Ливан – голям удар за над 1 милион сирийци, работещи и живеещи в Ливан по това време. За да се адаптира към новите пазарни условия, Дамаск предприема “пазарни реформи” – отваряне на икономиката за чужди, частни капиталисти, които за кратко време успяват да заемат добри позиции пред властта. Икономиката, повлияна до момента от социализма на Баас, става капиталистически хибрид. Неравенството нараства с годините – създава се много богатата олигархия със силни страни и позиции в управлението на Сирия, и бедна класа сред мнозинството сунити. Паралелно с пазарните реформи, се засилва и религиозността на населението, като отговор на нарастващата бедност сред определени кръгове на обществото. Средната класа в голяма степен остава изолирана, макар да съществува и днес в Сирия.

Питър Харлинг и Рабърт Мали, участващи в капиталистическия think-thank, Международна кризисна група, посочват, че икономическите промени до голяма степен са отговорни за зараждането на революционни настроения:

” В голяма степен, режимът води война срещу първоначалния си избирателен район. Когато Хафез Асад идва на власт, неговият режим е доминиран от членове на общността на алеуитите, олицетворяващи пренебрегваната провинция, селяните и експлоатираната ниска класа. Днес управляващият елит е забравил своите корени. Неговите членове са наследили власт, а не са се борили за нея, израснали се в Дамаск, имитират старата сирийска висша класа, с която ръководят процесите за икономическа либерализация за сметка на провинцията.”

Изоставената политика на Баас довежда до момента днес, когато вече нищо не е в състояние да предложи перспектива за подобряване на жизнения стандарт на обеднялото мнозинство. Режимът разчита на репресивни методи, за да контролира все по-голямото недоволство, като се заиграва и с религиозните различия под издигането на вече станали ненужни и празни лозунги за единство на сирийската нация.

Правителството твърди, че въоръжени банди на сунити ще наложат ислямски фундаментализъм в държавата и ще потискат религиозните малцинства. Въоръжени банди има – това е факт и не бива да го отричаме. Подобни банди се появяват винаги, когато се създава вакуум и политическа криза. В едни страни това са мародери и крадци, в Сирия или Йемен, са фундаменталисти-реваншисти. Но тези банди не могат да завземат властта и това ще си проличи тепърва. По-лошото е, че властите използват този си коз със съществуването на екстремисти, за да използва по-големи репресии в Хомс и Хама.

Докато режимът в Сирия се опитва да спре протестното движение, опозиция е силно разделена и заради това формирането на Временен съвет бе посрещнато така хладно вътре в Сирия. Някои от по-консервативните кръгове в опозицията посочват, че свалянето на Муамар Кадафи с помощта на НАТО е пример, че помощ отвън е нужна. Новината за Кадафи и Либия предизвика силни реакции сред протестиращите в Сирия, някои от които обобщени от Джошуа Ландис в неговия блог:

” Страницата във Facebook, The Syrian Revolution Page, разкрива “либийският ефект” сред сирийската опозиция. Администраторите упорито пазят “selmiya”, т.е. “мирното” в техните съобщения. Хората, които коментират до голяма степен са разстроени и твърдят, че сирийската революция губи скорост. Много твърдят, че мирните методи отпускат и не могат да спечелят срещу залеч превъзхождащите ги сили. Те искат реална военна борба, като в Либия.”

Друго мнение идва от Талал Салман, редактор на As-Safir, вестникът на левите в Ливан:

” Завръщането на колониалните сили, преоблечени като освободители е по-опасно, отколкото някой може да си представи.  Какъв злочест избор налагат диктаторите на хората в арабския свят: или да изгубят гласа си и да се откажат от правата си в собствените си страни, или да живеят под колониализъм, който този път идва под лозунгите на освобождението, слагайки край на потисничеството и даване земя на народа.”

Има ли желание за влияние отвън на опозиционното движение в Сирия? Донякъде, да. Група от опозиционери се срещната през август в Турция, но резултатите от тези срещи са неясни. Сирийският дисидент Обайда Ал Нахас заяви пред Associated Press, че съветът е бил създаден, но мнозина не са съгласни с него. Според вестник Asharq Alawsat, Националният съвет ще се състои от между 115 и 125 души и, че ще координира действия със сирийската опозиция вътре в Сирия, за да гарантира, че Националният съвет представлява сирийският народ във всичките му религиозни и етнически елементи. Но някои опозиционери не са на това мнение. Като Ашраф Мекдад:

” Те харчат милиони за въображаеми конференции, когато трябва да бъдат в подкрепа на сирийците вътре в Сирия. Трябва да отложат обявяването на всеки Съвет, докато не се появи единство. Искат да приложат либийския модел, но разликата е много голяма…”

И донякъде положението е наистина такова. Сирийските опозиционери в странства се надпреварват да създават национални съвети, без да се допитват до сирийците, протестиращи в самата Сирия. И най-вероятно създаването на Комитетите на сирийската революция (SRGC – коалиция между повече от 40 революционни групи в рамките на Сирия (с малки изключения), организиращи протести в страната) ще успее да блокира опозицията отвън, която до този момент не показва ясна подкрепа за протестите, освен разнопосочните семинари и дискусии по големите телевизии.

Опасността от чуждо влияние върху реформисткото движение заради разделението, е голяма. В района на Близкия изток интереси имат не само Турция и Саудитска Арабия, но и Иран, САЩ и ЕС. Всяка една от страните би искала да оформи движението в образ, който харесва.  На първо място САЩ се ограничава до лека критика срещу Башар Асад. Вместо да призове за оттеглянето му, държавният секретар Хилари Клинтън призова Асад да извърши реформи. След като революционното движение се засили, САЩ стигна до заключението, че Асад рано или късно ще загуби властта – и продължаващите кръвопролития не могат да “бъдат обличани в реформаторски дрехи дълго”. С икономически санкции и политическа изолация, Вашингтон се надява режимът в Сирия да бъде застрашен и да позволи опозицията да участва в прехода към демокрация. Най-вероятно този подход бе одобрен от САЩ, след като стана ясно, че войната в Либия излиза скъпо и е по-лесно да се прониква чрез лозунги за свобода.

На сцената е и саудитският крал Абдула, който нарече сирийският режим машина за убиване. Ироничното тук е, че определението идва от страна, която се намеси в Бахрейн с военна сила, за да потуши с кървави методи реформаторското движение в малката островна държава – като тук включваме масови арести, мъчения и убийства. Журналистът Джим Лоб посочва, че администрацията на Обама

“…отказва да призове Асад да се оттегли, поради различни причини, включително опасенията, че премахването му ще постави Сирия в състояние на гражданска война и още по-голямо кръвопролитие. “

САЩ все пак се допитват и до Турция, която има също интереси в района. Анкара, подобно на САЩ, първоначално изпитваше нежелание да скъса отношения със Сирия, с която развива търговия за над два и половина милиарда долара. По-късно Абдула Гюл заяви, че Турция е е загубила доверие в Дамаск. Затова в случая САЩ и Анкара са на незавидната позиция да не подкрепят идеята за сваляне на Асад, но и да не вярват във възможностите му да извърши важните реформи в страната. Хиляди бежанци, преминаващи сирийско-турската граница накараха премиерът Реджеп Ердоган за критикува по-силно сирийската политика, като заяви дори, че случващото се в съседната страна е “вътрешна работа” на Турция. Това прозвуча на мнозина, като връщане назад в миналото, когато Сирия е била провинция на Османската империя.

Каквото и да стане, някак е трудно за вярване, че Анкара или Вашингтон могат да “освободят” Сирия. По-скоро биха се радвали на модел, подобен на Египет при Хосни Мубарак, когато изборите бяха демократични само на лист и успяваха да угодят на интересите на трети страни. Големи трудности идват за опозицията в Сирия – съвсем не трябва да се съмняваме в това. Дори онова, което шест месеца се случи в Сирия, не е нищо в сравнение с това, което може да дойде. Най-голямото предизвикателство е да има единство на опозицията, съставена от различни идеи, съсловия и визии за бъдещето на Сирия. Гледки, като на площад “Тахрир” в Египет, в Сирия няма да видим. Защото има много поддръжници и от двете страни на играта. Но опозицията има потенциал, който трябва и може да развие, за да обхване повече хора в страната. И нещо много важно – не трябва да се допуска създаване на хаос, от който могат да се възползват различни групи. Защото революцията се мисли от умни хора, но на улиците излизат по-емоционалните, за да се възползват накрая мошениците. Това не бива да се допуска.

27 Replies to “Сирия – а сега накъде?”

  1. “Исторически погледнато, базата на сирийската власт се формира от християнското малцинство, алеуитското население около Латакия, Тартус и Хомс – всичко около 12% от населението.”

    Руслане, Руслане 🙂 Алауитите не са християнско малцинство, те са мюсюлмани 🙂 Християните са около 10%, горе-долу колкото и алауитите 🙂

    Очевадно става на въпрос за религиозен конфликт, за съжаление. :/

  2. Явно не е написано както трябва – имам предвид, че алеуити и християни са общо между 12% и 20%- не мисля, че са повече – сунитите са около 79% – нали не мислиш, че ще объркам по подобен начин данните:)

  3. Хм, да но пак не е коректно. Християните нямат нищо общо с “базата на сирийската власт”, още повече , че си ги написал на първо място :/ Не заемат възлови позиции нито в управлението, нито в армията. Християните са 10%, а алауитите – пак толкова някъде. Не разбирам защо се смятат заедно 🙂

    1. “Не разбирам защо се смятат заедно”
      Може би има предвид, че тези две групи подкрепят сегашната власт. Аз също съм останала с такова впечатление – сирийските християни, които познавам, честно казано ме плашат с начина, по който оправдават всяка стъпка на сирийския режим.

      1. Lammoth разбирам какво имаш предвид и е напълно разбираемо:) Но, както каза aya, християнското малцинство защитава действията на режима понякога до границата на глупостта. Това също е разбираемо, имайки предвид, че християните се плащат от бъдеще без Асад, които защитават правата им. Истината е, че Сирия е съществувала и преди 1963 година, без да има проблеми между християни и сунити. Бъдещето е неясно, вярно е. Но това не може да е причина да се оправдават убийства. Време е нещо да се промени и без смели постъпки това няма как да стане.

        1. Руслане, крайно некоректно и невярно, както и разочароващо да напишеш че Сирия се управлява от християнското малцинство. Това НЕ Е ВЯРНО. Нямат НИЩО общо с властта. Първо беше написал, че алауитите са християнско малцинство, и така прозвуча като сунитските радикали, които наричат алауитите “християнски неверници”, само защото не забраждат жените си и живеят доста по “европейски”. Алауитите са 12% от населението. След това беше редактирал и поправил процентите на 12-20% и добавил едно “и” между християни и алауити. Извинявай, но разликата между 12 и 20 е ОГРОМНА. Ето и правилните статистически данни:
          Алауити – 12%
          Християни (православни, католици, мормони, арменци) – 10 %
          Друзи и други мюсюлмани (шиити, исмаили) – 4%
          Кюрдски сунити – 9%
          Арабски сунити – 65%

          Aya, моля ти се не пиши и ти безобразни глупости. “Плашат” ли те? Извинявай не съм чул НИКОГА християни да участват в каквито и да било конфликти, да чупят и горят или да застрелят някого. Неутралитетът им е официално обявен от патриарха на Антиохия. Християните и алауитите се разбират по-добре, но това няма нищо общо с управлението, а просто защото разбиранията им за живота са доста по-сходни (относно жените, голотата, филмите и т.н., по-либерални са). Но това нищо не означава. Християните спасиха хиляди хомийци през 1982-а, криейки ги по домовете. А нападенията срещу християнски селища от сунити е крайно обезпокоително. Очевадно е, че някой се заиграва с етническата конфигурация в страната и иска да предизвика религиозни и етнически проблеми, да превърне Сирия в поредната клоака, каквато е Ирак или Афганистан. Редно е да не се позволи това. А с писанията си по-горе, вие правите точно това. За съжаление :/

          1. Руслан май не е и не е искал да напише такова нещо.
            Не знам откъде е тази статистика, но обикновено алевитите (алауитите…) се считат за част от шиитския Ислям. Друзите отделна религия и е странно да се слагат с “и други мюсюлмани (шиити, исмаили)”. Впрочем, исмаилите са шиити, също щато алевитите. Не знам да има мормони в Сирия, но има маронити. Точни проценти за религиозни и етнически състав в Сирия никой не може да даде със 100% сигурност. Във всички религии можеш да намериш ненормалници, в съседен Ливан мюсюлмански и християнски милиции до скоро са колели наред. Колкото до 1982 – мисля, че бъркаш Хомс с Хама.
            Кюрдите са единственото съществено (голямо) етническо малцинство, разделенията иначе са религиозни.

          2. Милитеро, не говори без да знаеш каква е картината в Сирия. Уикипедията няма да те спаси. Едно е в Ливан, друго е в Сирия. Аз говоря за Сирия (а това че се клаха всички помежду си в Ливан е съвсем друго). Християни в Сирия не са правели проблеми, познавам добре ситуацията там.
            Руслан беше написал, че Сирия се управлява от християнското малцинство, което НЕ Е вярно. Има много повече сунити в административната власт, в правителството и т.н., отколкото християни. Християните имат минимално участие там.

            Иначе си има шиити, класически, но те са много малко в Сирия. А алауитите (какви са тия алевити, в арабския няма “в”) се водят към тях, но това е доста относително. Има огромна разлика между алауитите и шиитите в Иран например. Разликите са големи, наистина. Алауитите никога не забраждат жените си, те са много по-светско настроени. Те даже празнуват коледа. Маронитите се водят нещо като католици, те живеят в планините близо до Латакия, а колкото и да ти е странно в Сирия има и протестанти, и мормони, макар статистически да не се водят никъде, защото са малко. Има даже и якубити, ама те са много странна група и общо взето никой не ги бръсне за нищо.

            И точно така, имах предвид за град Хама, и казах хомийци, а не хомсийци, по простата причина, че използвах местен диалект. Нещо което на теб няма да ти е много ясно.
            А за друзите какво не ти е ясно? Написах друзи и други мюсюлмани, какво да не би да искаш да ти изреждам всичките. В Сирия има толкова много религии, че свят да ти се завие.

          3. Пробвай без заяждане. 🙂

            Написа : Извинявай не съм чул НИКОГА християни да участват в каквито и да било конфликти, да чупят и горят или да застрелят някого.

            Посочвам пример.

            Руслан ще каже, но не мисля, че би написал такова нещо. Техническа грешка?

            На български обаче се произнася “в” (както казваш “Вашингтон”, а не “Уошингтън”), а все още пишем на български. А и конструираш думата на български (-ти).

            Предвид, че маронитите са хиляда пъти повече от мормоните…може би има 10-20 растафарианци.

            Ааа…местен диалект…ОК. 🙂 Значи заменяме българските думи с арабски, а арабските с…?

            Аз нищо не искам, но друзите не са мюсюлмани. “Друзи и други мюсюлмани” предполага обаче това.

            Не ми се вие свят, но ще посочиш ли написаните данни откъде са?

            Айде със здраве и по-полека с нервите (и пиши грамотно на български език).

          4. Милитеро, когато не знае човек е хубаво да мълчи.

            Има огромна разлика между АЛЕВИТИ и АЛАУИТИ, едните са в Турция, а другите в Сирия:

            http://en.wikipedia.org/wiki/Alevi

            айде след това напиши в уикипедията “alawi” и провери там какво е написано. Изрично е споменато да НЕ се бъркат двете названия, написано е и в двете статии. Цитирам:

            However, the Turkish speaking Alevi are not to be confused with the ‘Alawī of Syria, with whom they have little in common other than a shared veneration for ‘Alī

            Ти си измисляй термини, правила за кога се пише “в” и кога не, но има алевити, има и алауити. Ето нещо да научиш от мен 🙂

            Ние тук говорим за Сирия, където християните нямат милиция, и от векове се занимават със занаятчийство и наука, а ти ми даваш примери за Ливан (където мнозинството християни са маронити). Явно толкова си и ориентиран 🙂

            А относно Хама, няма как да сбъркам, повярвай ми 🙂 Първите 2 букви в Хомс и Хама се пишат по един и същи начин ( х и м), а в региона имат навика да спелуват звука а, като о. Например “Аб” е месец август, но там си го казват Об. Ето още нещо да научиш от мен 🙂

            Статистиката си е точна и я има навсякъде, а данните са едни и същи ( и в уикипедията, и в еймиглоуб, и в британика, и в официалните сайтове за статистика). Размърдай си пръстите и провери. Ако не съм прав, ела ми се оплачи.

            Ако смятах друзите за мюсюлмани щях да напиша “Други мюсюлмани” и щях да ги изредя в скобите, заедно с шиити и останалите (тук е хубаво да правиш разлика между шиити и алауити). Близко е до акъла, но явно обичаш да ми се правиш на умен и “интеуигентен”, без особени аргументи. И не ме учи как да пиша, моля ти се 🙂 Виж кой тръгнал да ме учи за Сирия, и за това как да пиша. Леле, леле.. What’s next, fluffy? 🙂

          5. Излишно е явно да започвам по същия начин.

            След като ми пращаш линк за Alevi натисни “български” и ще получиш “Алевиите, наричани също алиани”, които никой (поне досега) не беше споменал. Съжалявам. А и малко ме объркваш – ту едно, ту друго. За да не съм голословен :
            “какви са тия алевити” и “има алевити, има и алауити”…кое от двете си избираш? Има ли ги, няма ли ги?
            “Уикипедията няма да те спаси” (само по себе си вярно), но пък ми пращаш линкове от този сайт, в който всеки може да напише каквото си поиска и даже го слагаш в един клас с Британика. Последно?

            Ако си имал предвид само и единствено Сирия, примемам корекцията, но пък в тази страна никога не е имало от въпросния (подчертавам) род милици, каквито и да е.

            Защо тогава не напишем “евреи и всякакви подобни на тях будисти”? Друзите не са 100 или 200.

            Аз правя разлика между шиити и алевити, вторите са част от първите, макар както посочваш автономни. Или направо “християни, католици, протестанти и други мюсюлмани”. Йей. И естествено, че има различия, кой твърди обратното?

            Religions: Sunni Muslims (74%), Alawis (12%), Christians (10%), Druze (3%), and small numbers of other Muslim sects, Jews, and Yazidis.
            Числата(!) са почти същите. Източник – http://m.state.gov/md3580.htm , държавен департамент на САЩ.

          6. Militero, изглежда си от ония дребнави и заядливи пуйки, чиято цел в живота е да се спечели поредния bitch fight по интернет, при това без да са въобще да е наясно с обстановката. Колко жалко. Нямат аргументи, но продължават да остроумничат и да се търсят под вола теле. А на всичкото отгоре са тръгнали да обясняват на бащите си как се правят деца. Реагирах по-остро, защото да имам за кого да се притеснявам (да кажем приятелката ми е там), а подобни писания и неверни слухове доведоха до нападенията срещу християнски селища преди няколко седмици.
            Има голяма разлика между алевити и алауити – как да ти го обясня, не си живял там и това оправдава невежеството ти и неспособността ти да се ориентираш. Алевитите в Турция нямат нищо общо, нито като разбирания, нито имат директна връзка с алауитите в Сирия. Като ти казах какви са тия алевити, имах предвид „къде ги блъскаш в Сирия и правиш ли разлика” , но явно не правиш. Ако знаеше английски, щеше да прочетеш, че не трябва да се бъркат и нямат нищо общо помежду си. В арабския няма „В”, затова едните се наричат алевити, другите алауити. Оставям тежкия ти процесор да осмисли това (ало, мравките да се движат по бързо), но както и предположих си се подвел от българската версия на уикипедия, явно написана от някой всезнайко. Познавам хора и от двете групи и е хубаво да правиш разлика между тях. Още като спомена алевити ми засмърдя на невежество, като от изтъркани чорапи настъпили клоака, но явно трябва да я понеса. Надявам се следващия път да правиш разлика.
            Статистиката е същата като моята, не виждам разлика. А и моля ти се не ме учи кой какъв е. Аз мога да различа само с поглед един човек към коя група принадлежи по това как е олечен той или жена му. Така че недей точно ти да ми обясняваш какво е друз и какво е маронит, та моят най-добър приятел в Сирия е маронит. Има католици, има и маронити (които технически се водят католици). А разликата между шиитите и алауитите е толкова голяма, че е нелепо да не правиш разлика. Дори някои шиите не признават алауитите, а относно битово-културни навици – там разликата е огромна, и по отношение към жените и към всичко останало. Гледам в твоята статистика са сложили „други мюсюлмани” веднага след друзите, хах и евреи след това. Леле, как може такова нещо :D) Както и да е, пак няма да схванеш иронията, опасявам се. Твърде характерно за internet bitch warriors.
            А и остроумието не ти е най-силната страна, недей да се правиш на интересен с будисти и тем подобни. Май е хубаво да ти подаря една екскурзия до районите с якубитите, те там имат празник в който се събират в къща, гасят лампите и се съвкупляват помежду си, кой кого хване 😀 Да поотпуснеш малко :Р

          7. хм, направих достатъчно правописни грешки, за да удовлетворя заядливата ти натура :)) Особено в първия абзац :лол:

          8. Не знам, не аз съм този, който се заяжда, аз съм спокоен човек. Не съм (или поне не съм искал) да звуча заядливо. Все пак, не си позволявам да наричам непознати в интернет тъпанари, кучки, да говоря за лайна и не знам си какво. Явно не всеки е възпитан като мен. 🙂

            Дадох ти аргументи, дадох ти източник за статистиката. Ти все още не си ми дал. Но дори и тогава ще има вратичка за теб.

            Защо реагираш остро си е твоя работа и никой не ти се бърка. Защо упорстваш и се заяждаш за дреболии, за които не си прав също си е твоя работа.

            Аз не се бъркам, спокойно, не съм чул вчера за тези секти. А и Кърджалийско и изобщо в България има достатъчно алевии, за да знам как те самите се наричат (говорейки български език). Не може да има и алауити, и алевити – по твоято теория има алауити в Сирия и алевии в Турция (не само). И ако примерът Уошингтън-Вашингтон не ти е достатъчен – на български произнасяш и пишеш “Сирия” или “Сурия”? “Йерушалайм” или “Йерусалим”? Избирателно ли го правим или какво?

            Ти даде Уикипедия (в която всеки полуграмотен ученик може да пише) за достоверен източник, ти я нареди до Британика, няма какво да недоволстваш.

            Ти можеш и 1000 маронити да познаваш, това не ги прави по-малко католици (макар правилно да подчертаваш “технически”). И, да, нелепо е да не правиш разлика между алевити и шиити, едните са част от другите. Тъпо е да не правиш разлика между мнозинството шиити в Иран и алевитите в Сирия, казваш? Да, тъпо е.

            Не, не си прочел правилно статистиката (има наистина малка разлика) :
            Sunni Muslims – 74%
            Alawis – 12%
            Christians – 10%
            Druze 3%
            other Muslim sects, Jews, and Yazidis (остава 1%).

            Ако ти не виждаш разлика, аз виждам. Под “други” (спрямо предишните) са сложени “други” мюсюлмани (спрямо предишните мюсюлмани) и евреи (чието споменаване ми се струва излишно).

            И нямам нужда от подобни подаръци, не моята приятелка е там. 🙂

          9. Виж сега, Милитеро, не си живял в Сирия, но продължаваш да говориш глупости. Бил ли си въобще в Сирия? Говорил ли си с друзи? А с алауити? А с алевити? Айде като много знаеш, я ми кажи друзите на чия страна са? Няма нужда и двамата знаем, че не знаеш. На страната на сегашната власт са. Да тръгнеш ти да ме учиш кои са друзите е вече прекалено.

            За мен е непонятно как не се прави разлика между алевити:

            http://en.wikipedia.org/wiki/Alevi

            и

            алауити:

            http://en.wikipedia.org/wiki/Alawi

            Няма смисъл да ти обяснявам разликата между тях, купи си билет до Турция и ги питай. Там си пише:

            “Alawis are distinct from the Turkish-based Alevi religious sect, although the terms share similar etymologies.”

            Баси, толкова да не прочетеш и да не знаеш английски. Ти си някакво уникално зомби, което ни приема, ни предава. Ей такъв не бях срещал. Научи английски език, прочети статиите и ела тогава да ми теглиш лекции. Ти си наричай турците алевии или алевити (както е общоприето), но те нищо общо нямат с алауитите в Сирия, които в момента са на власт. Осъзнай се най-после. Ще ти уредя безплатен билет за Сирия, или среща с алауити (а аз познавам почти всички сирийци в БГ) и алвити (алевии) лично да ги питаш. Може най-накрая и да има резултат, не знам, ако и това не помогне…

            Познай кой написа тази статия:
            http://ruslantrad.wordpress.com/2010/08/28/5923/

            Разликата между алауити и шиити е огромна, ако беше живял с някои от тези групи щеше да разбереш. Но наистина няма смисъл точно ти да ми даваш уроци за тази страна. Затова задръж малко и не се прави на всекомпетентната и всезнаеща патка.

            65+9=74
            10
            12
            3+1=4

            Ти математика учил ли си?

          10. А сега, Милитеро, след като ми свърши работното време (днес съм на втората ми работа 🙁 ), ще ти обясня какво имам предвид под “шиити”.

            Под шиити имам предвид шиитите-дванадестници или имами-шиити, които представляват над 4/5 от шиитите, затова общоприето е когато говорим за “шиити”, да имаме предвид точно тях. Ето ти и статия, ако не харесваш уикито съм готов да намеря друг източник:

            http://en.wikipedia.org/wiki/Twelver

            Някой просветен директно би го разбрал, но явно ти си напълно неориентиран и трябва да ти обяснявам дума по дума. Съкратено им викат просто “шиити”. Останалите шиитски движения вече са както са си: алауити, исмаили и т.н. Алауитите са с малко по-различен статут, някои по-консервативни не ги смятат въобще за мюсюлмани. Разбиранията на шиитите ( тук пак имам предвид шиити-дванадесетници) и алауитите са много, много различни. Алауитите въобще не забраждат жените си и са много по-либерални.

            Така че, като видиш “шиит”, общоприето е да се има предвид атна ашарийн)

            😉

          11. Не съм, не искам (към този момент) и нямам право по закон да съм в Сирия, никой граничар не би ме пуснал. Затова и ми е интересно мнението ти за тях, начина им на живот, отношението им към властта и пр. Иначе познавам лично друзи и алевии. И?

            Друзите са на страната на сегашната власт? ОК, кой е твърдял обратното? По принцип лоялността към държавата, в която живеят (в случая – властта) е част от културата им. Не разбираш ли, че спориш със себе си?

            Говоря много добре английски, благодаря, но още по-добре български и продължавам да ти говоря нещо, но ти не искаш да го прочетеш. Alevi на български не се превежда алевити, а алевии (включително и според дадения за втори път от теб линк – “Алевиите, наричани също алиани”), така се наричат и представителите на тази общност в България, които са тук от векове, не са скорошни имигранти. В официалните допитвания и преброявания се определят или като алевии, или по-общо като шиити (в България, на български език). Или просто мюсюлмани. Аз не споря за произношението на едната дума на турски или другата дума на арабски, за БЪЛГАРСКИ. Нещо повече, “алевии”, а не “алевити” са и споре Института за Фолклор към БАН: http://folklor.bas.bg/cv/mikov.pdf
            Иначе казано – от едната страна имаме българските представители на тази общност, официалните преброявания и БАН. Отдруга – самотния в теорията си интернет потребител lammoth.

            Статията си написал ти….ъ-ъ-ъ, браво?

            Въобразил си си (не знам защо), че някой поставя знак за равенство между двете въпросни групи. Оборваш тези, които никой не подкрепя. Кому е нужно? Кой твърди, че са еднакви? И приемаш българския правопис и правоговор като лична обида, нападка към твоите лични впечатления и познанства, обръщайки разговора в дребнав спор. То не беше кучка, идиот, зомби и не знам си какво.

            Проблемът ти идва оттам, че приемаш транслитерацията за превод. И настояваш да ги наричаш на български така, както те се наричат на арабски, макар да построяваш думата на български (окончание (-ти), не (-ты), не (-ites)). Но пък пишеш Сирия, не Сурия. Или говори за алауити и Сурия, или за алевити и Сирия. Пример – WashingtonУошингтънВашингтон. В България си, говори български.

            Учил съм математика, да, хахах. И две години висша математика в университета. И ти написах вече, че не споря за числата, а за разделението. Но май не виждаш разликата. А за запетайки хората са умирали. 🙂

          12. Militero, толкова си неориентиран горкия. В уикипедията са я объркали, объркан си ти. Аз самият работя в БАН, а пдф файла не показва нищо, тиквена главо.
            Алевитите и Алевии е едно и също, ето ти доказателство по
            БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ:

            http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2011/01/04/feature-02

            http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/02/04/455189_protesti_na_alevitite_sreshtu_pravitelstvoto_v_turciia/

            http://world.actualno.com/news_6259.html

            http://sites.google.com/site/portalturkey/alevi

            НЕ ГИ БЪРКАЙ. Напиши в гугъла алевит, и место да се сърдиш като малка сръдла, се образовай малко. Тук в България се бъркат, ей заради такива тиквеници като теб.

            Вашингтон е навлязла в български от руски език, преди 200 години, когато не е имало информация и основен източник бил руския и 99% от хората са били неграмотни. А как наричаш Уинипег и Уайоминг? С руското Винипег ли? А столицата на Н. Зеландия Велингтон ли е? (както го пишеха в старите карти)? В днешни времена, във времена на информация, такива неща като алевии ,алевити към арабите НЯМА. Ти си ги измисляш в момента. Алевии и алевити са едно и също. АЛАУИТИ е друго. Това вече е на арабски. Хайфа Уахби как го изговаряш, Хайфа Вахби ли? Какво общо има арабски с английски и с русизмите?

            Ей такъв залупен тиквеник не бях виждал, честно. Тръгнал да обяснява на англичанин какво е англичанин. ЛОЛ. ЛОЛ.

          13. ОК, спорът става излишен. 🙂 Прочети внимателно написаното, прочети и дадените линкове (противно на твоето мнение .пдф-а на БАН не е празен, виж стр.2), не обичам да се повтарям. Да, прав си, в българските медии (най-висша инстанция на този свят) ги наричат и така. Наричат и сирийската секта алевити :
            http://www.monitor.bg/article?id=77859
            http://www.focus-news.net/?id=f18525
            Мен не ме интересува и да га нирачит аланяквиси.

            Добър пример даваш за Уинипег и Уелингтън, така е. Примера с Йерушалайм/Йерусалим/Ерусалим може би е по-точен (макар според много от четящите правилно да е ал-Кудс). 🙂

            Оставям те са тези “в”-та, “у”-та и подобни, все още не разбирайки защо се захвана толкова яростно за две букви. 🙂 Е, ти си знаеш, но личните ти проблеми, къде е приятелката ти…това си е твоя работа и не е причина да избухваш в интернет. Живота ми не зависи от правописа на тези думи, но ако от едната страна си ти и няколко е-статии, а отдругата официални преброявания, самоидентификация и въпросния фолклорен институт (и други е-статии) ще приема тяхната позиция. Но пък далеч по-интересно ще ми е да спреш с глупостите и да продължиш с нещата, от които наистина може да се научи нещо полезно.

          14. Не виждам да съм сбъркал никъде, абсолютно точна статистика дадох, както и данни по отношение на казаното. Християните никога не са били на власт. Това бе темата. Ти се опита да ми намекнеш, че не знам какви са друзите, шиитите, и почна да се правиш на много компетентен. А аз съм живял там и знам много добре ситуацията. Както казах познавам Сирия като дланта на едната си ръка и мога да разпозная един сириец какъв е само по акцент или облекло. Бил съм гид на български и европейски туристи.

            В България се бъркат понятията точно от невежество и от липса на информация. Точно това се опитах да ти обясня. Как би нарекъл алевии в единствено число? Колко коректно е (дипломатически и политически) очевадно дума с турски корени да се ползва за сирийска религиозна група, при все че взаимоотношенията между Турция и Сирия не са от най-розовите? бъркат ги непрекъснато, както и ти се обърка. В колко от медиите непрекъснато повтаряха, че Иран е арабска страна? Смехотворно!

            ПС алгафари е много неориентиран тип горкия, бивш агент на ДС, той твърдеше в ТВ-предаване, че християните са подкрепяли протестите и бунтовете. Смятай….

            Ако имаш въпроси към мен, или какво ми е мнението за Сирия, може и да питаш

  4. “личеше им, че са крайно религиозни и бяха нахъсани много. ”

    Защо един сириец би написал, че крайно религиозните са нахъсани? Не може ли религиозният да бъде смирен и добър?

    1. Може да бъде смирен и добър, но не и когато има мотив да отмъщава. Има една телевизия “Сафа”, която постоянно призовава за убийства в Сирия и има достатъчно хора, които да я следят. Така се случи на няколко протеста в Дамаск и Хама. За щастие протестиращите, които мислят с главите си са повече от крайно настроените на религиозна основа.

  5. Династията Асад дава доминараща роля на алавитите. Страхът на християните е оправдан – при сунитска власт (~50% от Сирия са араби-сунити, а изобщо сунити – 3/4) без Асад има вероятност християните да бъдат заклеймени като предатели и поддръжници на властта. Изобщо, позицията им не е изгодна, накъдето и да се обърнат не е добре. Има го и моментът, че сирийците гледат към съседите си – Ирак и Ливан. Това са държави, чиито междуетнически и междурелигиозни отношения изобщо не са за пример. Войната в Ирак не свърши със свалянето на Саддам. Кадафи вече не е на власт в Либия, но спокойствие не цари. Надеждата за и демократична, и спокойна Сирия е почти невъзможна. Решението е да целия регион да бъде бомбардиран с морфин.

  6. Е това е дискусия. Браво, момчета. Докато си говорим има още убити и, ако са истина думите на управляващите, че 2200 души убити са терористи, то тогава в Сирия явно има много терористи. Брех!

    Шегата настрана (той Милитеро не може да иска спокойна Сирия – все пак е ционист – без да има нещо скрито в думите ми, просто сме на двата бряга на реката и, ако бях ционист щях да се радвам в Дамаск да се сипе огън), но яко се изложиха в Дамаск и на мен ми е болно за това. Стиснаха народа за топките и няма мърдане. Много хора ги е страх да си кажат мнението и това няма да се промени скоро. Прави или не – важно е да се излезе от политическата криза в страната. А настройките за апокалипсис, който ще настъпи, ако властта се смени, за мен са чисто насаждане на страх.

  7. И как така стана, че не искам спокойна Сирия? Напротив, аз пожелавам на сирийците да свалят сегашната власт и се надявам, че това може да е възможност двете нации да се помирят. Ако дойдат по-свестни хора на власт ще мога да се възползвам от любезното предложение на lammoth за безплатна екскурзия. Сегашната политическа върхушка подкрепя Хизбула, подкрепя Хамас и далеч не са ми любимци. Именно тази върхушка развява плашилото и твърди, че “въоръжените терористични банди” са платени от Израел, САЩ и Европа. “Външният враг” е бил оправдание да водят войни, да окупират Ливан, да колят населението си.

  8. Еми, не знам защо си го възприел така.
    За християните във властта – не мисля, че някой е защитавал тезата, която оборваш, просто въпрос на недоразумение (в статията). “База на властта” явно оставя място за лична интерпретация. Но продължаваш да говориш все едно някой ти противоречи. Аз не съм оспорвал числата в статистиката, просто ми беше странно защо си ги групирал така, “техническа грешка” очевидно е по-лесно от “ти знаеш ли аз кой съм?”.

    Нито съм се правил на професор, нито съм намеквал подобни неща, очевидно ти ги възприемаш по този начин. Никой не бърка и двете секти, ти вкара едната в разговора, отново спорейки с имагинерни противници.

    А за въпроси – както казах, интересно ми е мнението на всеки живял там. Доста по-интересно ще ми е от “кучка, идиот, тиквена главо” и “ходи се е*и на майната си”. 🙂

  9. Милитеро, досаден си, честно. Говори по-малко, чети повече. Internet bitch fighter е термин, а не обида, и се означават хора, които обичат да спорят и теглят локуми по интернет, макар нищо да не разбират и да не им е работа това. Айде, ходи пак да се сърдиш.

Comments are closed.