Сирийска федерация като идея

В блога на Израел Мацаф бе пуснат линк към статия на The Jerusalem Post, в която става дума за възможен мир между Сирия и Израел. Но не това е най-важното в случая, макар нещата да са свързани. Бих искал да насоча вниманието към думите на един сирийски опозиционер и кюрдски лидер, поместени в материала. Той говори за възможността Сирия да е федерална република (цитирам в оригинал):

We have a new vision for Syria – a federal Syria, a just Syria – not an Arab republic (“имаме нова визия за Сирия – федерална Сирия, просто Сирия – не Арабска република”)– that is inclusive, whether you’re Kurd or Arab, Christian or Muslim,” said Sherkoh Abbas, president of the Kurdistan National Assembly of Syria (KNAS).

Идеята за федерална република е най-широко застъпвана от кюрдското малцинство. В момента официалното наименование на Сирия е “Сирийска арабска република”, създадено в духа на пан-арабската идея от средата на XX век. Това наименование и по-точно думата “арабска” е оспорвано от кюрдите в страната. Според Кюрдската национална асамблея на Сирия, федеративният модел е напълно приложим за Сирия, където населението не е хомогенно. Друг въпрос е какво смята цялата останала част от сирийското общество. С малки изключения, като асирийската общност, в Сирия основната част от населението е представлявано от арабския етнос.

Идеята за федерация не е нова, между другото. През 1930-те години Франция налага този модел в сирийските си територии, тогава под властта на Париж. В един определен период след откъсването на Сирия от Османската империя, на територията на днешна Сирия съществуват три отделни автономни области, създадени с цел да се контролира по-лесно сирийската територия, които се обединяват постепенно през 1930-те години и напълно непосредствено преди изтеглянето на френските войски през 1946 година. Този период от сирийската история е и причина да не се сбъдне идеята на сирийските националисти за Велика Сирия, заемаща териториите и на днешен Ливан – именно през 1936 година Ливан решава да бъде отделна от Сирия държава. Федеративният модел е забравен постепенно, а след обединението с Египет по времето на Гамал Насър, дори не се мисли за него, тъй като на преден план излиза пан-арабизма. Именно в този период се набляга и на “арабската република”. Но, ето, че днес отново се напомня за моделът Сирийска федерация, в която да има отделни райони за различните етнически и религиозни общности.

Проблемът при подобна идея е, че тя спомага за разделението, а не единението на нацията. Да, трудно е да говорим за нации в XXI век, но в страните от Близкия изток, това е от жизнено важно значение. Защото немският модел на федерация е неприложим или трудно постижим в условията на Сирия или Ирак, например. В Германия, също с малки изключения, има някакво единство по различни въпроси, докато допускането на различни области, обединени в една федерация, по-скоро ще доведе до сепаратизъм. Ирак в момента е пример за това, където Северен Ирак, населяван главно от кюрди, е обвързан с Багдад единствено на хартия.

Има една интересна статия в MERIP, която разказва за развитието на кюрдската политика и партии в Сирия. Прочетете я, макар всеки да има различно мнение по въпроса. Със сигурност идеите, които са споделени от кюрдския лидер в The Jerusalem Post няма да бъдат подкрепени от мнозинството в Сирия. Най-вече, защото са показани идеи на кюрдите, заради, които те неведнъж са гонени и обвинявани в предателство – добрите връзки с Израел. Идея, която няма скоро да намери приложение в никоя от арабските страни в района, особено в атмосферата на неотменната израелска политика да строи нови селища за еврейски заселници в Западния бряг на река Йордан, както и отказа да се съгласи с независимостта на Палестина. Про-палестинската линия ще бъде следвана, дори да има смяна на властта в Сирия или в друга арабска страна в Близкия изток и това е проблем пред осъществяването на федеративните идеи на кюрдските лидери в Сирия и Северен Ирак.

 

2 Replies to “Сирийска федерация като идея”

  1. Федерация или не, хората най-много биха се радвали на някаква форма на пряка демокрация, мисля. За мен това би била най-естествената стъпка.

Comments are closed.