Аргументи пред ООН за признаването и създаването на Палестина

В навечерието на гласуването за независимостта на Палестина в ООН, обявено за 22 септември по последни данни, един документ е важно да бъде припомнен. Защо Палестина трябва да бъде подкрепена и защо тя заслужава членството си в ООН? Превод на арабския оригинал, предоставен от Мая Ценова. Аргументите, подкрепени от редица страни (до момента над 130).

Организация за освобождение на Палестина

Служба по преговорите

Признаване на създаването на Държавата Палестина в границите от 1967 г.

и приемане присъединяването на Палестина като държава-пълноправен член на ООН

Септември 2011

Документ: Обявяване създаването на Държавата Палестина

– 15 ноември 1988

„Опирайки се на естественото историческо и законно право на палестинския арабски народ върху неговото отечество Палестина, на саможертвата на много поколения негови синове в защита на свободата и независимостта на тяхното отечество; изхождайки от решенията на общоарабските срещи на върха и от силата на международната законност, въплътена в резолюциите на ООН от 1947 г. насам; упражнявайки правото на палестинския народ на самоопределение, политическа независимост и суверенитет върху неговата земя, Палестинският национален съвет обявява в Името Божие и в Името на Палестинския арабски народ, че се създава Държавата Палестина върху нашата палестинска земя със столица Светия Йерусалим… Държавата Палестина декларира, че се ангажира с принципите и целите на Организацията на обединените нации, Международната декларация за правата на човека, както и с принципите и политиката не необвързаност.”

„Държавата Палестина, декларирайки, че е миролюбива държава, ангажирана с принципите на мирното съвместно съществуване, ще работи заедно с всички държави и народи за постигане на траен мир, основан на справедливостта и уважаването на правата, мир, в условията на който да процъфти градивната енергия на хората и да се води надпревара за създаване на живот без страх за утрешния ден – утрешният ден да носи само сигурност за онези, които са били справедливи или са се върнали към справедливостта… Освен това в тази връзка тя заявява, че вярва в уреждането на международните и регионалните проблеми по мирен път, съгласно Хартата и резолюциите на Обединените нации, че отхвърля заплахата със сила, насилие или терор или използването им против нейната териториална цялост и политическа независимост, или против териториалната цялост на всяка друга държава, без обаче това да засяга естественото й право да защитава своята територия и независимост.”

 

Кой признава Държавата Палестина?

Държавата Палестина е призната от 124 държави членки на ООН

Защо да бъде призната Държавата Палестина?

         * Признаването за създаването на Държавата Палестина представлява изпълнение от страна на международната общност на поетото от нея обещание към палестинския народ и справедливост, чакана дълго – в продължение на 64 години, изминали в очакване да бъде приложено естественото право на палестинския народ да създаде своя независима суверенна държава. Това право представлява исторически дълг към палестинския народ, който международната общност непременно трябва да погаси.

Когато Британското правителство пожела да прекрати мандата си над Палестина, международната общност чрез Организацията на обединението нации излезе с предложение за разрешаване на съществуващия конфликт между евреите, имигранти в Палестина, и нейното местно население, съставено от палестинските араби. Този вариант за разрешаване, съдържащ се в резолюция №181-ІІ на Общото събрание, призова за създаване на две държави. До ден днешен обаче е създадена само една държава – Държавата Израел, която разполага с пълноправно членство в ООН. В противовес палестинците, които десетилетия наред страдат от прокуда, експулсиране, планомерно лишаване от националните им права и от неотменимите човешки права на самоопределение и създаване на собствена независима суверенна държава.

През 1988 Организацията за освобождение на Палестина в качеството й на единствен и законен представител на палестинския народ обяви създаването на Държавата Палестина върху териториите, окупирани от Израел през 1967 г. (а именно Западния бряг на р. Йордан, включително Източен Йерусалим, и Ивицата Газа). Тази историческа декларация, че се приемат 22% от територията на историческа Палестина, представлява исторически компромис, направен от палестинския народ  в името на мира, и важен поврат, чрез който палестинците представиха цялостна концепция за разрешаването на конфликта в района, базираща се върху основите и нормите на международното право, международното хуманитарно право и резолюциите на международната законност. Палестинският народ спази своите ангажименти и даде болезнени жертви в името на мира. От началото на мирния процес през 1993 г. международната общност последователно потвърждава, че единственият вариант за разрешение на близкоизточния конфликт е вариантът с двете държави, а той изисква да бъде създадена независима, суверенна и жизнеспособна държава. През 2009 г. международната общност се ангажира да подкрепи плана на Палестинското правителство за изграждане на държавните институции, който приключва през септември 2011. Международната общност констатира, че палестинците са готови да създадат своята независима държава, а международните институции излязоха със заключението, че единствената пречка пред палестинската държава е  продължаващата израелска окупация. Време е вече Израел и международната общност да изпълнят ангажиментите си по признаване на Държавата Палестина и подкрепа на присъединяването на Палестина към ООН като пълноправен член.

  • Признаването на Държавата Палестина е потвърждение на приетите в миналото важни резолюции на ООН

Признаването от страна на международната общност, представлявана от ООН, на правото на палестинския народ на самоопределение е международна позиция, скрепена нееднократно в редица резолюции, в това число резолюция №3236 на Общото събрание на ООН, която потвърждава, че правото на палестинците на независима държава е неотменимо право и че палестинският народ има право да създаде своя „суверенна и независима държава”. Резолюция №2649 на ОС на ООН потвърждава правото на палестинския народ на самоопределение, а резолюция №2672 – че уважаването на неотменимите права на палестинския народ представлява неделима част от постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток. Паралелно с това Международният съд в консултативно мнение, издадено през 2004 г. относно строителството на стената на расовата сегрегация на окупираните палестински територии констатира, че мерките, които Израел предприема на окупираните палестински територии и които разрушават правото на палестинците да имат свое отечество там, „силно възпрепятстват упражняването на палестинския народ на неговото право на самоопределение и следователно те са нарушение от страна на Израел на неговия ангажимент да уважава това право.”

  • Признаването на Държавата Палестина е в унисон с концепцията, която формира основата на Преходното споразумение

Признаването на Държавата Палестина е в унисон със същността на основите, на които се базира Преходното споразумение от Осло, в това число принципа за варианта с двете държави и съответните резолюции на ООН, включително резолюции №№242 и 338.

За съжаление от подписването на споразумението за първия етап изминаха около 20 години, а израелската окупация на палестинските територии и експлоатация на палестинските природни ресурси се задълбочиха още повече. Така например броят на еврейските заселници, живеещи на Западния бряг, включително окупирания Йерусалим,  се е удвоил от 1993 насам. За същия период са продължили палестинските страдания, вследствие политиката на разрушаване на къщи, достигнала апогея си през последните няколко години. В същия контекст и палестинската икономика продължи да страда от допълнителното непоносимо бреме на режима на затваряне на райони и пропускателни пунктове на Западния бряг и от жестоката безчовечна блокада на Ивицата Газа.

Палестинската страна спази всички свои ангажименти, докато Израел планомерно нарушаваше всичките си ангажименти, предприемайки едностранни стъпки в нарушение на ангажиментите му към международното право и подписаните договорености. Немалко време мина откакто изтече преходният период и палестинските национални институции, които работят под шапката на преходната Палестинска национална власт са вече подготвени и готови да поемат своите отговорности в служба на бъдещата Държава Палестина.

  • Признаването на Държавата Палестина е суверенно решение, укрепващо изпълнението на постановките и нормите на международното право 

Признаването на Държавата Палестина в границите от 1967 г. е суверенно решение на всяка държава поотделно. Същевременно този мирен ненасилствен акт потвърждава усилията за прилагане на международното право. Признаването на Държавата Палестина и подкрепата за присъединяването й към ООН потвърждава, че Израел няма право върху никоя част, окупирана от него през 1967 г. и че неговата колонизация на палестинските територии е незаконно. Също така признаването на Държавата Палестина отново потвърждава, че международната общност се придържа към варианта за уреждане чрез две държави. Признаването на Палестина е инвестиция в мира.

  • Признаването на Държавата Палестина не е алтернатива на преговорите  

Признаването на Държавата Палестина не е алтернатива на преговорите, а укрепва възможността за постигане на справедлив и траен мир, основаващ се на основополагащите документи, приети и признати от международната общност като основа за разрешаване на съществуващия конфликт. Това признаване потвърждава също уважение към резолюция №242 на Съвета за сигурност, която потвърждава незаконността на завземането на територии със сила и не признава израелската окупация на палестинските територии в границите от 1967 г. Признаването е в унисон също с арабската мирна инициатива, която обеща арабско признаване на Израел и установяване на нормални отношения между арабските държави и Израел веднага след края на неговата окупация на арабските територии, които той окупира от 1967 г., и постигането на справедливо и прието с договореност решение на проблема с бежанците. Признаването на Държавата Палестина от страна на международната общност заздравяване на тези основи и защита на варианта с двете държави.

Палестина продължава да се придържа към постигане на цялостно уреждане с Израел чрез преговори, което да сложи край на конфликта и да разреши всички отворени проблеми, в това число правото на бежанците на завръщане, сигурността, водите и др.

  • Признаването на Държавата Палестина защитава варианта за разрешаване чрез две държави срещу едностранните стъпки от страна на Израел

Опонентите на полаганите от нас усилия да постигнем признание за Държавата Палестина и присъединяване към ООН в качеството ни на пълноправен член твърдят, че признанието за създаването на Държавата Палестина противоречи на разпоредбите на член 31, параграф 7 от Преходното споразумение, който гласи, че „никоя страна не може да започне или да предприеме никаква стъпка, променяща статуса на Западния бряг и Ивицата Газа, в очакване на резултата, до който ще доведат преговорите за окончателния статус.” Реалността обаче сочи, че окупационната сила Израел се стреми да промени юридическия и действителния статус на окупираните палестински територии, като колонизира нашите земи и настанява на тях свои заселници. Броят на тези заселници е нараснал от 236 хиляди през 1993 на почти 500 хиляди в наши дни. Други показатели за опитите от страна на Израел да промени статуса на окупираните палестински територии са анексирането на Източен Йерусалим и земите и района на Светите места, строежът на стената върху земите на Западния бряг, изолирането на Ивицата Газа, обявяването на долината на р. Йордан и Мъртво море за затворена зона и лишаването на палестинските граждани от достъп до тях.

Към всичко това неотдавна европейски дипломати публикуваха проучване, стигащо до извода, че Израел прави опити да промени демографския облик на окупираните палестински територии и по-специално на Източен Йерусалим и че тези едностранни мерки представляват заплаха за варианта с двете държави. Според последния доклад, публикуван от Международната банка и ООН единствената пречка пред палестинската държава е продължаващата израелска окупация.

  • Международната отговорност за реализиране правото на палестинския народ на самоопределение

Правото на палестинския народ на самоопределение е неотменимо право и не подлежи на преговори. Това право представлява една от императивните норми, които държавите са длъжни да уважават, то е право, обхващащо всички хора, където вменява в дълг на членовете на международната общност да изхождат от него и да се ръководят от него в своите действия. Освен това държавите членки на ООН нееднократно са признавали, че палестинският народ разполага с правата, упоменати в съответните международни конвенции и договори. Поради това на палестинския народ трябва да бъде предоставен шанс и да му се даде възможност „да определи политическия си статус и свобода да работи за постигане на своето икономическо, социално и културно израстване”, което съответства на член 1 (общ) от Международната конвенция за гражданските и политическите права, Международната конвенция за икономическите, социалните и културните права и други международни договори.

  • Държавата Палестина е готова да се присъедини към международната общност и отговаря на условията за пълноправно членство в ООН

Държавата Палестина е изпълнила всички необходими условия за създаване на независима държава съгласно Договора от Монтевидео от 1933 г., който определя правата и задълженията на държавите. Нашият палестински народ е народът, живял винаги върху своята земя, той има право на самоопределение, което му е признато многократно от Обединените нации, както и от Международния съд през 2004 г.  Към това се добавя и нашето неоспоримо право върху нашата земя в границите от 1967 г. независимо от израелската окупация върху нея. Също така ние сме в състояние да установим отношения с другите държави, ние имаме посолства и дипломатически мисии в повече от 100 държави. Международната банка, Международният валутен фонд и Европейският съюз посочват, че необходимата институционална база за създаване на бъдещата Държава Палестина е вече налице.

Държавата Палестина като миролюбива държава спазва правата на човека и придържаща се към демокрацията, върховенството на закона и принципите, упоменати в Хартата на Обединените нации. Резолюция №181-ІІ на Общото събрание на ООН, която съставлява юридическата база за приемането на Израел за пълноправен член на ООН, постановява, че трябва да се погледне позитивно на молбата на втората постановена от резолюцията държава – т.е. Палестина, да се присъедини като член на ООН. В този контекст международното признание за Държавата Палестина и приемането й за пълноправен член на Обединените нации отговаря на международната воля, ангажирана с намирането на мирно решение за конфликта от 1948 г.

8 Replies to “Аргументи пред ООН за признаването и създаването на Палестина”

  1. ООП изобщо не са спазили поетите ангажименти от Осло. Не само, че не се са отказали от насилието, ами непосредствено след мирните преговори светът става свидетел на още по-яростни терористични атаки, а малко по-късно и на масовите самоубийствени атентати. Създадените от Фатах медии (телевизия, радио, вестници) непрекъснато промиват мозъци на малки и големи с приказки за джихад срещу евреите, които Аллах е прокълнал и колко прекрасно е да си шахид (мъченик/камикадзе). В хартата на ООП все още е записано, че се отрича правото на Израел да съществува, а резолюцията на ООН от 1947 е окачествена като невалидна, макар многото обещания на Арафат да бъде внесена поправка. Абсолютно нищо не са направили ООП, освен да пращат палестинските деца, опасани с експлозиви срещу “неверниците” и да сеят омраза сред подрастващите. Милиарди, дарени от САЩ, Европа и др. са похарчени за оръжия или скъпи бижута за дамите на управляващите.

    ООП не е законен представител на палестинския народ. Приета е като представител от ООН, но никога не избирана законно (“законна власт”=демократично избрана). Създадена е в епоха, когато Газа и Западния бряг са били окупирани от Йордания и Египет. На единствените засега палестински избори, които впрочем са честни, без документирани измами, ООП/Фатах губят пред ислямистите от Хамас (от трън та на глог). Фатах след това не “отстъпват” властта си и отменят следващите избори. В средата – безусловно и едностранно изтегляне на Израел от Газа, чийто вакуум е запълнен от палестинска гражданска война.

    Палестинците имат право на своя държава и не е преувеличение да се каже, че те са най-голямата жертва от целия конфликт. Чия обаче е друга тема. Но още един Хамастан (или Фатахстан) не е решението, в полза е единствено на политическата върхушка.

    1. Руслане, поздравеления, много добре структирирано и аргументирано мнение.

      Милитеро, ще се въздържа да коментирам първите два параграфа, защото смятам, че за пореден път се опитваш да изместиш вниманието от основната тема в статията, като отправяш типичните ционистки обвинения.
      Но третия параграф намирам за удивителен – излиза, че подкрепяш признаването и създаването на палестинска държава, само че … когато, където и както Израел реши…иначе щяло да бъде Хамастан?!?! Нахалството няма край.

      Какво по-голямо признание за правото на съществуване на Израел може да има от това палестинците официално и по собствена инициатива да се съгласят да създадат своя държава САМО в рамките на т.нар. Зелена линия? Ако аз бях на тяхно място, щях да настоявам за повече.

      1. Тема е предстоящето гласуване в ООН дали (реално) ООП/Фатах да оглави пълноправна държава. Мисля че действията на ръководството са от значение, все пак присъства и в самата статия..

        Теория и практика са две различни неща – подкрепям напълно създаването на палестинска държава, стига това да не означава повече тероризъм. Колкото до Хамастан – примерът не е теоретичен, а практически. Талибаноидният режим в Газа (по думите на Халед Абу Тоамех) е факт, не предсказание – рязане на ръце, никакви права на жените и гейовете (“психически и морално болни перверзници” според хамасовския лидер Махмуд ал-Захар), конфискуване на “вредна литература”, побои над фенове на “неислямска музика” и т.н. Това е Хамастан.

        “Палестинците” е термин, който обижда някои хора, мен ме обърква, затова и си позволявам да говоря конкретно за Хамас и Фатах. За кого говориш? Със сигурност не за Хамас. Фатах – пред една публика лидерите на ООП говорят за мир и отричат тероризма, пред друга говорят за джихад, шахиди и война срещу евреите. Пред “своя” публика лидерите на ООП благославят самоубийците (голямо част от които са пратени от тях), пред СNN – мълчание. И не само Арафат, и не само Абу Мазен, не е само и по ТВ – учебници, вестници проповеди…

        ООП поема ангажимент (в Осло) да внесе поправка в хартата си и специално точката, която призовава за унищожение на Израел. На 24.04.1996 палестинският национален съвет гласува да не бъде променена, така си остава и до днес…

        Защо по-точно аз трябва да съм спокоен, че от тези хора може да зависи живота на моите роднини и приятели?

        Не проявявам и капка уважение към Фатах или Хамас, но твоето мнение уважавам. Но предпочитам да общуваме по-спокойно.

  2. Здрасти, Милитеро!
    Откога не сме се “виждали”… Очаквах да констатирам някаква промяна все пак… Обаче – напразно.
    Оценките за това, че ООП, в частност Палестинската национална власт, е спазила ангажиментите си по споразуменията от Осло не са палестински – те са на ООН, МВФ, Международната банка, че и Европейския съюз. Има съответни изявления в този смисъл и на г-жа Хилари Клинтън, че и на нейните предшественици. Но хайде да не се впускам подробности, че да не бъда обвинена пак в някои греховце, от които категорично смятам, че съм твърде далече.
    Във всеки случай времената се менят, уважаеми млади господине! И колкото по-скоро някои привърженици на Държавата Израел си дадат сметка за това, толкова по-добре за самата Държава Израел.

  3. Здравейте, г-жо Ценова! И на мен ми е приятно отново да се “видим”.

    Без значение какво Хилъри Клинтън би казала на официална вечеря, практическите резултати липсват. Нещо повече – преди Осло ООП не са могли да внасят цели кораби с оръжия, да пращат безброй самоубийци или да насъскват всеобхватно населението си срещу евреите.

    Впрочем, ПНВ не е част от ООП, каквато е Фатах, макар и трите малко или много да се припокриват в действителност.

    Една организация, която все още не е приела напълно и официално резолюцията на ООН от 1947, не би следвало да основава исканията си на нейна база.

    Добре, нека се абстрахираме от Израел и притесненията за сигурността и да погледнем само от палестинската страна. Какви са практическите позитиви от този ход? Какво добро може да се постигне от това? Хората ще живеят по-добре, по-спокойно? Мога да добавя, че поддръжниците на независима палестинска държава (какъвто съм и аз, но говоря за общия случай) често погрешно слагат знак за равенство между анти-израелското и про-палестинското. И често се случва, че анти-израелските действия на палестинските управници са също и анти-палестински (“палестински” от гледна точка на населението, не политическите сили). Не знам в чий интерес са тези действия…

  4. А защо поне веднъж не се абстрахираме от палестинската страна и не погледнем само Израел? Световните медии предостатъчно се абстрахират от ежедневните палестински жертви на ежедневните действия на израелската окупация. Те в чий интерес са? На палестинците? На израелците? На региона? На света??

  5. Не мисля, че има абстрахиране, на този проблем се отделя повече внимание в световните медии, отколкото на почти всеки друг и няма по-диспропорционално на размерите си обсъждан проблем.

    Жертвите не са в ничий интерес, а никой не би искал да живее под военна власт, своя или в случая чужда. Един ден е ясно, че трябва да се махнат оттам, но внезапния вакуум може да им неподозирани (или по-скоро нежелани) последици, добър пример за което е Газа – лек по-смъртоносен от отровата. Нито палестинците там спечелиха нещо от изтеглянето на израелската армия, напротив – дойдоха под властта на Хамас, станаха свидетели на гражданска война и война срещу Израел. Израел загуби цивилни, военни, пари, престиж… Единствената единица, която винаги печели са Хамас. И именно в случая не беше вярно анти-израелско = про-палестинско. Нито един от двата народа няма да живее спокойно, докато и другия не живее спокойно.

Comments are closed.