The Bigger they are, the harder they fall*

След фискалния катаклизъм през който неотдавна премина САЩ, няма как да не се запитаме: защо Вашингтон продължава да упорства с агресивна политика в Близкия изток?

Петролът, наркотиците и търговията с оръжия са несъмнено доходоносни, но 10 години след началото на новата Източна политика на САЩ, излиза въпросът дали разходите не надвишиха печалбите? За какво става въпрос всъщност? За стратегически позиции и геополитика? За търговски и икономически интереси? За престиж? Вероятно за всички тези неща, както и още, за които не знаем.

Нека се направи един исторически паралел, като се върнем 350 години назад, когато една друга световна сила също била въвлечена в поредица от нерешими конфликти, които довели до постепенния й крах. Става дума за Испания, или както тогава се наричала – Католическата монархия. Всеки, който е прочел поне веднъж уроците по история в 9-ти клас знае, че испанците притежавали световна империя, над която слънцето никога не залязва, захранвана от колосални приходи от сребро и търговия с подправки. Същата тази империя имала претенцията да бъде водещата световна сила и следователно, търсела своя интерес във всеки конфликт, който се намирал в сферата й на влияние… Да ви звучи познато? Но да продължим… Икономиката на Испания била сериозно подхранвана от сребърните залежи на Южна Америка, но още по-значителни били приходите от заеми и инвестиране под формата на концесии. Италианските търговци наливали колосални суми в испанската хазна, за да я поддържат жива, заедно със своя икономически интерес, който предполагал защита на правените десетилетия наред влогове и заеми.

Испанците подчинили своя бюджет на запазване на своето могъщество, което довело държавата им до състояние да водят конфликти едновременно на 6 фронта, не само в Европа, но също така и в Атлантика и Индийския океан. Освен преките разходи, Испания плащала ежегодни субсидии на всичките си съюзници, за да поддържа и техните сили в действие. Както се досещате, нито една държава нито тогава, нито сега, може да издържи на подобно темпо, и към 1642, след 21 години постоянни конфликти, колосът с глинени крака започнал бавно да рухва. Минали още 17 години, преди съюзените Франция и Англия да принудят врага си да иска мир, но когато той бил подписан през 1659г., испанското могъщество вече било красив спомен. Заедно с испанската икономика, потънала и италианската, която била здраво обвързана с нея. Центърът на европейския бизнес и финанси окончателно се изместил около бреговете на Северно море.

В настоящият момент, САЩ финансират голям брой ( според колегата Руслан Трад са 36) конфликта и едновременно с това плащат колосални субсидии на редица държави – например Израел, Египет, Пакистан. Отделно от това, САЩ са директно замесени в Афганистан, Ирак и Йемен,  без да броим сенчестата интервенция в Либия и засилването на военноморското присъствие в Индийския океан и Средиземно море. За сега икономиката на САЩ съществува не и без помощта на Китай, като Пекин несъмнено ще защитава своите капиталовложения и не бих се изненадал, ако Китай плати част от американският дълг, в случай на опасност от фалит. САЩ воюва тук и там от 1995г. насам, което означава че вече са минали 16 години. Как ли ще изглежда американската сила след още 5 години конфликти? Ами след още 22? Ако САЩ поемат по пътя на Испания, ще преживеят ли 48 години на почти постоянна военна намеса? Испания поне е имала лукса да воюва с държави, които също са се изтощавали и също са се нуждаели от мир…САЩ воюват с тероризма, който напротив, се стреми да избегне мира и се засилва с удължаване на конфликта, тъй като както знаем насилието ражда още насилие…

Когато през 1659г. рухва испанската мощ, в Европа не остава единствена сила която да санкционира развитието на конфликтите. Това води до постепенното издигане на Франция, но докато Луи XIV успее да измести Хабсбургите като основна военно-политическа тежест в Европа, континента преминава през три десетилетия на конфликти. Когато САЩ рухне като единствена Супер сила, колко ли време ще мине, преди нещо да заеме мястото й? И ако вземем за пример италианската икономика от средата на 17ти век, ще повлече ли САЩ своя най-голям инвеститор към бездната на икономическата катастрофа?

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* “Колкото са по-големи, толкова по-тежко падат” – американска пословица