До къде стига Близкият изток?

Print Friendly

“Източна Европа започва от границата на Холандия с Германия…”

Холандски преподавател

Както е добре известно, понятието Близък изток е натоварено с определена доза негативизъм, свързан с тероризъм, ислямизъм и социална назадничавост. През последните десетилетия терминът се използва безразборно от най-различни медии по най-различни поводи. Но като че ли никой не спира да се замисли за конкретния ареал, който терминът Близък изток предполага.

Първото и най-важно нещо, е че терминът е привнесен от английски – Near East. Само че някъде нещо се е изгубило в превода, защото под Близък изток, хората в Западна Европа не визират Арабския свят, а Балканите. Така ние българите също ставаме част от този Близък изток, който така подозираме и срещу, който често надигаме глас.

Истината е, че за хората западно от Будапеща, България е точно толкова азиатска страна, колкото са Турция и Сирия. Екзотично място на недоразвита икономика, шумни и простовати хора, неизкореним комунизъм и ниско ниво на технологично и социално развитие. Неотдавна имах рядката чест да пътувам в един самолет с група английски “фенове”, които идваха за да гледат злополучното дерби на “Васил Левски”. В продължение на два часа и половина те изказваха смели предположения за екзотиката, която ги очаква в тази загадъчна държавица, а когато самолетът вече кацаше над София, джентълмените се надпреварваха да си посочват този или онзи комунистически паметник, които уж виждали по време на кацането. Тези господа не са изключение, а по-скоро доста сносна представителна извадка за масовото схващане за Близкия Балкански Изток, което битува сред западните общества. Но защо ли се изненадвам, след като в академична среда при забележка, че България, Унгария и Русия съвсем не са еднакви, ми беше отговорено, че всичко на изток от Будапеща за западняците е едно цяло…

Изненадващо ли е това? Всъщност никак, предвид “мощните” усилия, които държавата ни полага за да изгради своя европейски имидж. Покрай т.нар. “племенни войни” в Босна и Сърбия (за доста изследователи, Динарските планини не се отличават по същността си от Афганистан или Кавказ), България също попада в зоната на здрача. Новините за корекционни схеми, кражби на коли, както и набезите на балканските чер(л)гарски групи, допълнени от “близкоизточния” елемент, преобладаващ сред кастата на най-древната професия, циментира образа на регион от Третия свят, който поради някаква приумица не европейските лидери бавно се интегрира в ЕС, разбира се в рамките на Шенгенската карантина. Това, което всъщност отличава Балканите от Арабска Западна Азия са термините “Близък” и “Среден” изток. Що се отнася до социалните, икономически и политически фактори, “Средният” Изток е далеч по-значим за Европа, най-вече заради петрола, който за добро или лошо отсъства от нашите географски ширини.

И така, за нас българите остава нелеката задача да демонстрираме на европейците, че и ние сме европейци, и че православието съществува като трета конфесионална група в рамките на християнството. Да докажем, че българите не говорят руски и, че Преходът не е друго име за нео-комунизъм. И преди отново да плюем срещу държавата, която нищо не прави, не е зле да се замислим за това как изглеждаме ние самите в очите на другите хора, и дали поведението и имиджа, които самите ние си градим, са не по-малко вредни, отколкото безхаберието на администрацията…

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

1 thought on “До къде стига Близкият изток?”

  1. Някои неща започнахме да правим и като Запада. Хората се разговориха, започнаха да излизат по улиците. Вън от дома; сред природата: из планините, по горите…

Comments are closed.