Фарсът в израелското посолство в Кайро

За Intidar, Мария Петкова – Кайро, Египет

Протестът на площад “Тахрир” в Кайро миналия петък трябваше да мине под мотото: „Да коригираме пътя (на революцията).” Изглежда обаче, че военните и временно правителство също бяха решили да я оправят тази крива революцията – по свои собствени подбуди, разбира се. В средата на миналата седмица военният съвет се срещна с правителството и обяви, че ще вземе крайни мерки, за да спре влошаването на сигурността в страната и всякакви прояви на хулиганство. Превантивно удариха и медиите; министърът на информацията Осама Хейкал обяви по същото време, че правителството ще спре издаването на лицензи за сателитни телевизии на територията на Египет, а тези, които са в сила, ще бъдат преразгледани, за да се предотврати „подстрекаване към насилие и размирици” от медиите, които изглежда са най-върлите врагове на сигурността в страната.

И така докато къртеха бетонната стена пред израелското посолство, египтяните необяснимо не се почудиха защо им е толкова лесно. Цял час мина в сериозна работа без полицаите да бият, а военните да стрелят. Но все пак, като си под инерцията на къртенето, няма как да спреш и да се замислиш, “абе защо не са ни подпочнали като през август, когато се надигнахме срещу безнаказания разстрел на наши шестима гранични полицаи от израелската армия или през май, като излязохме за годишнината от „Юм ел-Накба” (за израелците, Денят на независимостта; за палестинците, Денят на катастрофата). Въобще историята на протестите пред израелското посолство в Кайро е доста монотонна: все много хора си изяждат боя, а напоследък и на военен съд отиват.

Но египтяните са с къса историческа памет, като всеки народ, и затова неслучайно преди да се втурнат нагоре по етажите да влизат в израелското посолство, групата египетски юнаци не се спряха да си почешат главите и да се попитат, абе наистина ли ей така се влиза в чуждо посолство, и то не кое да е, ами израелското. Под напъна на еуфорията, че все пак ей така се влиза, разбиха вратата на рецепцията и успяха да изхвърлят израелското знаме през прозореца. След него полетяха и един куп документи, които екзалтиралите египтяни отдолу ловяха като 100-доларови банкноти и сред които най-вижни бяха сметките за телефона на посланика. Горд и радостен, един от юначагите се беше похвалил на репортер на The New York Times, че даже успял да напердаши един израелски служител, който сварили на място.

След което военните си взеха своето. Кратка равносметка:

  • Трима загинали, над 1000 ранени.
  • Над 100 арестувани и подведени под отговорност на специалните трибунали, предвидени от закона за извънредните ситуации (т.е. безпроцедурно изпращане в затвор за произволен срок). 19 бяха арестувани на място, а останалите на следващия ден, уж по подозрение, че са участвали.
  • Оставката на Есам Шараф и нейното връщане от военните(или както един колега отбеляза, тези дни е толкова зле, че и на бедния Шараф не му е позволено да се уволни).
  • Ново изявление на Осама Хейкал, че управляващите ще започнат отново да използват закона за извънредните ситуации и специалните трибунали, които военният съвет обеща преди известно време да отмени преди изборите през ноември (т.е. ще си имат пълно оправдание да задържат, пребиват и съдят без съд, всеки, който си поискат, преди и след „демократичните” избори).
  • Офисът на Ал-джазира Мубашар беше нападнат от военната полиция и затворен; забранено им беше да предават от Египет; от кабинета уточниха, че „не е заради съдържанието на канала,” който излъчваше пряко всеки протест досега (другите медии да внимават, че…).
  • Израелски посланик си тръгна и скоро се връща.

———–

Същата нощ египетските „революционери” започнаха веднага да се обвиняват един друг и да се обиждат на „кой е срещу революцията.” Някои от тях се обявиха срещу насилието и погрома над частна собственост, които неизменно придружиха мелето пред посолството. Много от тях оправдано се страхуваха, че нападението ще е добро извинение за армията да затегне режима си над Египет и да подтисне още повече движението за демокрация в страната.

От другата страна на спора бяха египтяните, които виждаха действията на протестиращите като това, което военният съвет трябвало да направи – да изгони израелския посланик от Египет. В отговор на обръщението на Обама, който призова Египет да спази дипломатическите договорености и да предпази израелското посолство, много от симпатизантите на щурма отговаряха, че след като самият Израел не спазва основни принципи на дипломацията и международни споразумения (особено във връзка с честите нападения над Палестина, над флотилии с помощи и в близкото минало над Ливан), Тел Авив не би трябвало да има претенции за станалото.

Нетаняху големи претенции наистина нямаше. Нито се обиди, нито се ядоса. Напротив, прояви голямо разбиране и докато посланикът му летеше към Тел Авив на военен самолет, той вече го пращаше обратно. Интересното беше, че вкъщи на него му се ядосаха доста. Израелските вестници записаха как и от ляво, и от дясно го дъвче опозицията. Но нападението над посолството все пак му дойде добре дошло – и за него това беше едно особено удобно извинение да пренебрегне хилядите обеднели израелци, които от месец и половина протестират срещу непоносимата социална обстановка в страната.

Въпреки че нападението на посолството не постигна в Египет нищо, за някои израелци, то даде повод за размисъл. Както дипломатическият кореспондент на “Ааарец”, Барак Равид, отбеляза в Туитър:

„Отказът на израелското правителство да приеме за факт „Арабската пролет” и липсата му на инициатива доведе до влошаването на отношенията между Израел и Египет.”

Израел не може да си позволи да игнорира политическите промени в Близкия изток.

Тези дни особено турският премиер си е поставил за задача да напомня на Нетаняху точно това. Интересно е, че неговото посещение в Египет, идва точно след размириците пред израелското посолство. Той е човекът, който вече набира сериозно влияние в региона и който има много да предложи на Египет: твърда политика срещу израелското правителство, подкрепа на Палестина, военно сътрудничество и, не на последно място, работещ работен план „Как да се отървем от армията за 10 години.”

One Reply to “Фарсът в израелското посолство в Кайро”

  1. Че това нещо може да бъде коз в ръката на клатещото се правителство на Нетаняху, може, но искам да обърна внимание само на една част от статията :

    “които от месец и половина протестират срещу непоносимата социална обстановка в страната.”

    Ако тамошната социална обстановка е непоносима, не знам каква е тази тук… Когато видиш левичар с последно поколение iPhone (~800-900$), който се оплаква, че не може да живее в центъра на Тел Авив и да кара чисто ново Субару да размахва трансперант “Capitalism – game over” с червена тениска със сърп и чук на централен булевард…последното нещо, за което се сещаш е “непоносимо”. И тъй като познавам един от 11-те основни организатори на тези протести, възгледите му (по убеждение е комунист) и исканията им ми е странна тази формулировка. Всъщност, някои неща там са на сходни на тукашните цени (като храната, да речем), други са по-скъпи (коли, недвижимо имущество), но пък и заплатите са 5-10 пъти по-високи.

    С две думи – като човек, израснал и живял само в България, тези протести ми се виждат меко казано смешни.

Comments are closed.