Защо НЕ трябва да съжаляваме гърците

Преди да започна, искам да отбележа, че следващите редове отразяват лично мнение и не ангажират останалата част от колегите в Интидар.

“Каквото сам си направиш и Господ не може да ти направи”

Народна Мъдрост

Защо НЕ трябва да съжаляваме гърците? Доста интересен въпрос на фона на многото приказки, които се изприказваха през последните няколко месеца и най-вече, през изминалите дни. Докато Германия и Франция умуват как да спасят Еврозоната и евентуално да измъкнат и Гърция от плаващитепясъци на кризата, българските медии (с право) се интересуваха най-вече от това как фалита на Гърция ще се отрази на България. На последния въпрос отговор нямам, тъй като не съм икономист а и той не е “релевантен” ( специално за колегата Трад – бел. авт.) към настоящата тематика.

Като оставим на страна чисто финансовите кахъри, които глождят българските икономисти, обикновения Пешо се чуди редно ли е или не да съчувства на южните ни съседи за положението в което се намират в момента. Някои твърдят, че е редно по добросъседски да подкрепяме гърците, не само защото са от нашата “маса”, но и защото Европа добре се постара да ги закопае чрез заеми, ограничения, условия и въобще всички налични финансови механизми. Другата групичка, най-често “върли” националисти твърди, че византийците са си го заслужили заради  всички пъти когато са ни прецаквали в тази или онази война…. Подобно на въпросът за независимостта на Косово, финансовото бъдеще на Гърция пак се пречупва през призмата на “мразим комшиите” или “мразим Европа”.

Ако обаче за пет минути се отдръпнем от Булгариоцентричният вселенски модел (съгласно който вселената се върти около България- бел. авт.) ще видим, че гърците сами, без наша помощ и без да има каквото и да било общо с нас, са успели да се докарат до това положение. Как станало това?

В далечната 1821г. в Пелопонес и централна Гърция избухнало въстание срещу османската власт. Това не било какво да е въстание, а добре организиран бунт, който целял да даде свобода на елините от вековния гнет на полумесеца. Или поне средностатистическия Йоргос вярвал в това… Не-толкова-средностатистическият фанариот Янис вярвал, че не просто Гърция трябва да е свободна, но и да се намира под властта на фанариотите ( казано на прост български – гърците с пари и власт, които живеели в Цариград, и заемащи ключови позиции в османската администрация). Въпреки тези различия, въстанието избухнало…и скоро било смазано с помощта на египетската армия. Стресирани от последвалата касапница и разтърсени от про-елинските чувства, родени от зараждащия се Романтизъм, Англия, Франция и Русия се намесили, изгонили османо-египетските сили, унищожили вражеската флота при Наварино и освободили Гърция….

До тук добре, но се оказало че Съюзниците имали други планове за Гърция и Янис и компания останали изолирани от позиции в новата държава. Не стига това, но и гърците отхвърлили Цариградската патриаршия и обявили независима църква. Така гърците в Гърция – бедни и свободни, прекъснали отношенията си с гърците в Цариград – “поробени” и богати. Както добре се досещате, без капитала на фанариотите, икономиката на страната приличала на сала от “Корабокрушенецът”… при това положеиие, било повече от ясно, че Гърция се нуждаела от директни инвестиции в посока държавната хазна. Стремейки се за циментира позициите си в Средиземно море и да парира руското влияние, Великобритания щедро се наела да субсидира Гърция…този процес, който започнал около 1830г. продължил до…1947г….

Както вероятно се досещате, няма как икономика, която в продължение на над век съществувала на системи да си стъпи сама на краката. Доказателство за това са неизброимите финансови проблеми на Гърция, които сериозно се отразили и на боеспособността й както демонстрират войните между 1877 и 1923г. Краят на Втората световна война донесъл началото на Гражданската война между комунисти и про-западни. В желанието си да стабилизират “демокрацията” в нейната “родина”, САЩ, които поели британската щафета, започнали да наливат огромни средства в Гърция, първо като контра на СССР, а след това и по плана “Маршал”. Тази схема продължила до 1989 г., когато Студената война свършила и САЩ вече не се нуждаели от гръцките позиции. И понеже двувековния навик умира трудно, ЕС в лицето на Германия поело щафетата, която, както добре знаем, носи и до днес….

Повече от явно е, че Гърция вече 190г. е хранениче на Великите сили и при първото намаляване на финансовите инжекции, балонът с надпис “Просперираща Гърция” се спука. За да не сбъркам нещо в цифрите ще кажа само, че гръцкият дефицит нараства катастрофално поне от 1981г. – влизането в ЕС. Парарелно с това, държавата харчи пари, с които реално не разполага, за да поддържа изкуствено висок стандарт и измамното усещане, че 5 часов работен ден, комбиниран с две почивки от по 2 часа е най-правилния начин за развитието на една икономика… Олимпиадата в Атина добави своето бреме, както и поддържането на 180 000 армия (!?!?!), при положение, че почти всички гръцки съседи са членки на НАТО. Сега, сигурно ще кажете, че тове е изкуствено налагано на Гърция и гърците нищо не са можели да сторят….Така ли? Държавата с най-много преврати на Балканите… Държавата, която въпреки налетите средства изоставя Великобритания през Първата световна война, държавата, която редовно премахва владетели, наложени от Европа…същата тази държава и същи този иначе толкова умеещ да протестира народ не са могли да сторят нищо за 190 г. … Е, честно ли? Нека не бъдем наивни. Гърция не е била (поне до сега) ничий протекторат и гръцкият народ не е робувал на чужда воля… Истината е, че на политиците им е било удобно да харчат чужди пари, а на хората им е било удобно да не питат как така живеят охолно в страна, чийто основен природен ресурс са маслините…. Истината е, че нито политиците, нито народа са си мръднали пръста за да променят паразитното съществуване на своята икономика.

В крайна сметка не става въпрос за национално огорчение, за елинофобия или нещо от сорта, става дума за това, че не бива да се съжалява един народ, който сам се е набутал в плаващите пясъци и вярва, че ЕС едва ли не са длъжни да го спасят, без дори една ръка да се повдигне за да се опита да подири спасение… Ето защо, смятам аз, НЕ трябва да съжаляваме гърците.

2 Replies to “Защо НЕ трябва да съжаляваме гърците”

  1. “…поддържането на 180 000 армия (!?!?!)”

    Ще им трябва за скорошната война с Търция.

Comments are closed.