Маспиро: символът на свободата на словото в Египет

Мария Петкова, Кайро (текстът е публикуван в блога на авторката на английски език – преводът и допълненията са извършени от Мария Петкова за Intidar) 

На 10 минути от площада Тахрир, на крайречната улица „Корниш” се намира сградата на Националната телевизия Маспиро, където през първите дни на египетската „революция” се провеждаха демонстрации всеки ден. Протестиращите на площада изпращаха тълпа редовно , защото им беше омръзнало да гледат как по Първи канал разправят небивалици по-невероятни от приказките на „1001 нощ”: че им се плащало в долари, че ядели KFC всеки ден, че през нощта в лагера се завихряли луди оргии и т.н. След силите на Национална сигурност, телевизията беше най-силното оръжие на Мубарак срещу протестите и имаше нелеката задача да ги представи като плод на чуждестранна конспирация на Америка, Иран,  Израел, Хизболла и Хамас.

Точно към тази сграда се запътих наскоро с надеждата, че Чуждестранният прес офис ще ми издаде журналистическа карта, която да ме защити от развилнялата се параноя на египтяните (тези дни и пирамидите не можеш да снимаш без някой да те обвини, че си шпионин).  Като слязох от таксито, първите ми мисли бяха, че дори и израелското посолство изглежда по-добре тези дни. Висока мрежа и бодлива тел ограждаха цялата сграда, войници обикаляха навсякъде, а два танка и цял пожарникарски камион седяха отпред заплашително. Престраших се и влязох в сградата, минах през охраната и се качих на втория етаж, където се намира прес офисът. Там служителите ме приеха любезно, но на мен все пак ми беше леко напрегнато, тъй като на две крачки от мен  един войника се опираше на огромна картечница до прозореца. С надеждата, че няма да ме разстрелят като шпионин, предадох си набързо документите и тихичко си излязох.

Обадиха ми се след няколко дни. Когато пристигнах, забелязах, че армията вече беше поставила железни решетки на големите прозорци, за да не ги чупят недоволни протестиращи. Същият войник пак беше там с картечницата, но този път имаше удоволствието да бъде тормозен от млад офицер, който явно си нямаше друга работа. Въпреки явната военна окупация на офиса, служителите продължаваха да обслужват прииждащите журналисти все едно нищо нямаше. Колко дълго ще могат да продължат така, не е ясно.

Преди седмица военната полиция разби офиса на Ал-Джазира Мубашар и спря излъчването ѝ от Египет. Катарската телевизия предаваше на живо всеки протест и демонстрация, включително и нападението над израелското посолство на 9ти септември. Естествено правителството обяви, че затварянето на офиса ѝ в Египет няма нищо общо със съдържанието на телевизията.

Седмица по-рано ливанският блогър Имад Баззи бе арестуван на летището в Кайро и депортиран, въпреки че беше пристигнал с валидна виза от египетското посолство в Бейрут. При предишното си посещение в страната той беше посетил в затвора известния египетски блгоръ Майкел Набил, който беше осъден на няколко години затвор за обида на армията. Изглежда Баззи е бил под постоянно наблюдение в Египет, тъй като разпитващи офицери на летището го питали дори за болките в кръста, от които страда.

Чуждестранните медии отдавна не са добре дошли в Египет, но от изявление на правителството преди нападението на израелското посолство вече беше ясно, че нещата не отиват на добре. След среща с управляващия военен съвет, на която дискутираха „разюздените медии” и сигурността в страната, кабинетът обяви, че няма да издава нови сателитни лицензи и ще преразгледа старите, за да спре медиите, които „подстрекават към насилие.” Това сигурно е само първата стъпка, която военният съвет и правителството ще предприемат преди парламентарните избори през ноември.

Пипалата на военните вече са здраво вкопчени в домашните медии. Маспиро е неслучайно окупиран и превърнат във военна база. Египет е  все пак една от малкото страни, чиито национални медии се оглавяват от военен. Майор генерал Тарек ел-Махди бе назначен за началник на профсъюза на радиото и телевизията през юли, точни след като министерството на информацията (главната институция, отговаряща за цензурирането на всичко и всички по времето на Мубарак) беше разпуснато и точно преди то отново да бъде събрано под ръководството на новия министър Осама Хейкал.

Пакетът от репресии в Египет е пълен. Не само арестуват, пребиват и затварят протестиращи и активисти, но и нареждат нещата, така че или никой да не чуе за тях, никой да не пише или след като бъде написано, на никого да не му е жал за тях. Военните умело играят медийната игра вече няколко месеца и всеки път успяват да насъскат общественото мнение срещу про-демократичните протести на площада Тахрир. Заради военната медийна кампания голяма част от египтяните вярват, че няколкото хиляди мирни протестиращи всеки петък унищожават безвъзвратно икономиката и влошават сигурността в страната. За съжаление националното радио и телевизия ще образова и повечето от 50 милиона египтяни, които имат право да гласуват на изборите през ноември. Младежките демократични движения и повечето скоросформирани партии нямат средствата, а и визията, да излязат от Кайро и да стигнат до останалата част от египетското население.

Едно от основните искания на януарската „революция” беше свобода на словото; то не само не беше постигнато, но и по някакъв оруелски сценарии, беше разбрано наобратно. Freedom House (международната организация, която публикува индекса на свободата на словото) предпазливо не включи Египет в доклада си за 2011. Не трябва да се учудваме обаче, ако следващата година Египет застане няколко десетки места след някой съсед с управляващ диктатор. Кой знае колко колеги гледаха първото предаване на съдебния процес на Мубарак, който спокойно си бъркаше в носа, и въздишаха жалко. По негово време беше толкова лесно да се драсне една критика на някой нов законопроект. Тези дни не само критика няма, ами и закон(опроекти).