Палестина – ООН – България

Интересен детайл от пресконференцията на Министър Николай Младенов в петък, 16 септември 2011, по повод решението на правителството на Холандия за членството на България и Румъния в Шенген намираме на сайта на Министерството на външните работи.

ΤV7: Един въпрос, понеже предстои сесия на ООН, каква е българската позиция за палестинската независимост?

Николай Младенов: Днес сутринта имах среща с палестинския посланик и с посланици от страните на Арабската лига и Африканския съюз. Обсъдихме ситуацията и предвид последното изявление на президента Абас, че на 23 септември ще се внесе проект за резолюция в ООН. Миналата седмица имахме и обсъждане в Комисията по външна политика на Народното събрание по този въпрос. Нашето желание е, преди да вземем окончателно решение как ще гласуваме за тази резолюция, да видим текста, който ще бъде предоставен в ООН. Това е съгласие и в рамките на ЕС, първо да се запознаем конкретно с текста, второ да го анализираме, на трето място да направим максималното да имаме обща европейска позиция по това гласуване и след това да изразим вижданията си. В момента, г-жа Аштън, Върховният представител по външна политика на ЕС, до вчера беше в региона със задача от всички нас, 27 министри на външните работи, да намери онова съгласие, което би било възможно на базата на дебата, който се случи в ООН, да се възстановят преговорите между палестинците и израелците, защото преговорите са единственият път, по който може да бъде намерено решение. Изразили сме неведнъж, в рамките на дискусията си в ЕС и сме упълномощили г-жа Аштън да изрази от наше име вижданията, които смятаме, че трябва да се съдържат в един проект за резолюция, така че той да бъде приемлив. Искам да отбележа и още две неща. България е признала Палестинската държава 1988 год.. Това признаване не се променя. Малко след това и статутът на Палестинското представителство в България е издигнат до посолство. От тук нататък нашата преценка ще бъде базирана най-вече на това, доколко една резолюция в момента помага, допринася или насърчава двете страни да се върнат максимално бързо на масата за преговори. Всичко това, ще се развие през следващата седмица в Ню Йорк, когато има насрочени серия заседания на групата на ЕС, за да можем да обсъдим различните варианти на поведение преди да се стигне до гласуването на Общото Събрание, каквото вероятно няма да има през следващите седмици.

Показателно е, че българска медия задава въпрос, който пряко няма видима връзка нито с темата на пресконференцията, нито с темите, стоящи пред българското обществено мнение в момента.

Обнадеждаващо е, че България ангажирано помни, че е признала Държавата Палестина още при приетото от сесията на Палестинския национален съвет в Алжир Обявяване на независимостта, и че „това признаване не се променя”. Международните отношения, особено в Близкия изток, имат остра нужда от уважаване на аксиомите и вече постигнатите договорености, при положение, че вече двайсетина години се води, че се води преговорен процес и в неговия ход всеки нов израелски кабинет се отрича от постигнатото от предшествениците му и започва от нулата. За да си осигури повече време за колонизационно строителство.

Същевременно формулата, намерена от 27-те министри на външните работи на Европейския съюз да направят максималното, за да имат обща европейска позиция по това гласуване, е твърде обтекаема, защото тя предполага провеждане на форум на европейските външни министри в рамките на сесията на ООН в Ню Йорк – между 20 септември, когато ще бъде внесена молбата на Палестина, и 23 септември, когато ще се проведе гласуването. Само по себе си това е заявка за допускане на нехомогенно гласуване, но пък тъкмо то в никакъв случай не намалява отговорността, която всяка една държава поема поименно пред световната общност.

Между другото, на публична лекция в Дипломатическия институт на МВнР в София същия този петък, 16 септември,  д-р Хорст Мар, председател на Дружеството за външна политика в Мюнхен, в отговор на въпрос от публиката каза, че според него евентуално гласуване на Германия против приемането на Палестина в ООН би било грешка, защото не би довело до подобряване на ситуацията в Близкия изток… Но и той изрази песимизъм и посочи, че най-вероятно Германия ще гласува именно така…