In Memoriam Малина Томова

Вестникарските текстове се съобразяват с колони и знаци. След кратко мъчително боледуване на 61 години си отиде поетесата Малина Томова. Автор на стихосбирките… На сценария за игралния филм „Гори, гори, огънче”, отличен на Варненския кинофестивал през 1994 с наградата на кинокритиката (колко лесно скриват думите и критиките към филма, и заплахите към неговите автори, съмненията, терзанията, горчивините – цена за дързостта да потропаш на вратите на съвестите на съвременниците на т.нар. „възродителен процес”…) Майка на три дъщери… Издател на многобройни интригуващи и важни заглавия българска и преводна проза и поезия. Кръстник на множество първи изяви на начинаещи автори… Един от основателите на Сдружението на българските писатели, редактор в “Литературен вестник”. Погребението ще бъде във вторник от 11 ч. в родния й Пловдив.

В четвъртата си стихосбирка „Небе на 33” (2007) един от „нейните” автори (чиито втора и трета стихосбирка излязоха от Издателство „Стигмати”) Азиз Шакир-Таш й посвети стихотворение.

 

По осовата линия на път за рая

 

На Малина Томова

 

Докато се опитва

да наизусти любимия си стих –

„Да бъде светлина”,

светулката

пунктира

със заекващи светкавици нощта,

която чак до изгрев слънце

се преструва, че не чува

сричащата светлина.

* * *

Малина Томова с преводачката от персийски Хатидже Бербер. /Снимка - личен архив Мая Ценова.

Нескопосано излиза всяко сбогуване с поет. Недодялано. Поетите всъщност няма как да си тръгнат, защото всъщност поетът – това са неговите думи…

 „Кратко боледуване”… Откакто я познавам – а от самото начало имам чувството, че съм я познавала винаги – знам, че тя боледува света. Постоянно и неотстъпно. И светът си светува така – болейки Малина. И днес, докато – вече научила – вървях по улиците, някой с неохота щеше да го напусне, някой напираше да се роди, някой носеше орхидеи, някой се бавеше да тръгне подире си, някой не успяваше сам себе си да догони, някой се учеше да срича, някой забравяше да си дръпне юздите, а Малина пак беше във всичко. Светът дори не подозираше, че нея я няма. И аз отказвам да я заподозра, че си е отишла – тя не би му го причинила.

Просто се хващам да си мечтая и да се питам дали и аз

„Някой ден ще зарасна от света като рана,

ще отчопли коричката прозорливо щурче

и по плахия белег от любов премълчана

дълго циганско лято ще ми предрече…”

 

Мая Ценова