Реплика към “Накратко за Саудитска Арабия и Иран”

Print Friendly

Няколко поста по-долу, колегата Руслан Трад е написал една чудесна статия за позициите на двата близкоизточни титана Саудитска Арабия и Иран.Ще си позволя да добавя няколко думи към коментара на колегата Руслан –  Накратко за Саудитска Арабия и Иран и да доразвия някои от нещата, които той повдига като въпроси.

Както Руслан отбелязва, борбата за Ирак ще е доста важна и за Иран, и за Саудитска Арабия. Ирак е трети по петрол след двете горепосочени и превес там означава превес в световен мащаб, що се отнася до продукцията на черно злато, разбира се. В момента Иран наистина има превес благодарение на религиозната ориентация на правителството в Багдад, но това само по себе си няма да е достатъчно.

Дестабилизирането на Бахрейн би могло сериозно да засили позициите на Техеран в Персийският залив, тъй като контролът над острова е бил ключов за региона от най-дълбока древност. Още повече, че едно ново шиитско правителство в Бахрейн сериозно ще застраши американските военни позиции в региона, тъй като САЩ разчитат на базата си в Бахрейн подобно на тази в Джибути, която контролира подстъпите към Червено море.

Това, което се получава в момента, обаче, е неизгодно както за Риад, така и за Техеран. Дестабилизирането на арабският свят подронва позициите и на двете страни (както Руслан вече отбеляза), макар и по различен начин. Саудитците са в очакване на протести и в техните земи, което им пречи да разгърнат активна външна политика и за сега са по-скоро зрители на процесите на недоволство, въпреки военната интервенция, която Риад оказа в помощ на останалите режими. От друга страна, след провала на Зелената революция, Иран е сравнително стабилен. Ахмединеджад обаче е с вързани ръце, тъй като основният му съюзник – Сирия – също е обхваната от безредици, а останалите арабски страни са доста скептични, а често и враждебни към Иран.

Дипломатическата задънена улица на двете регионални сили може да послужи на САЩ… Ако самите Щати не бяха затънали дълбоко в плаващите пясъци на близкоизточната политика. От една страна положението в Афганистан сериозно застрашава да се превърне в поредната криза, докато Ирак е все така нестабилен, а перспективата за светло демократично бъдеще си остава само искра, мъждукаща в сърцето на американските политически мечти. Освен тези две огнища на политическа несигурност, САЩ трябва да се справят с новото статукво в Северна Африка, където двете основни военни и политически сили – Либия и Египет са де факто в нокдаун.

Десетилетното партньорство между САЩ и Египет вече съвсем не е така сигурно, докато ситуацията в Либия все още чака своята развръзка. Какъвто и да е резултата от двете кризисни ситуации, ясно е че в идните две-три години Вашингтон ще трябва здраво да се поизпоти и охарчи за да си възстанови разклатените позиции. И за да се вгорчи живота на янките още повече, икономическата криза пожъна поредната си реколта, която едва не доведе до краха на САЩ. Макар и да овладяха положението, американците все още треперят от това, което се случва в Европа. Кризата в Гърция, Италия, Испания и Португалия лесно може да повлече и Франция – страната с най-много американски инвестиции в Европа. Неслучайно експерти отвъд Океана следят зорко съдбата на южната ни съседка. Както отбелязва историкът Юън Морган, ако преди три години кризата се породи от САЩ, сега САЩ е редно да се тревожат от проблемите с държавните дългове в Европа.

Тогава кой печели? Според един коментар на агенция “Фокус”, Ердоган е този, който “бере плодовете на арабската пролет”. Дали? Дали наистина арабите са чак толкова запленени от турският демократично-ислямски модел, колкото спекулират медиите в България. Несъмнено е, че Анкара поведе една по-смела линия във външната си политика – ултиматумът към ЕС за замразяване на отношенията с Европа, в случай на кипърско председателство догодина, както и прекъснатите отношения с Израел по повод инцидента от миналата година, в който загинаха няколко турски граждани.

Какво обаче спечели Анкара от всичко това? Израел не е особен впечатлен от турската позиция и едва ли ще даде каквото и да е било извинение на Ердоган. От другата страна, Европа в момента е обхваната от сериозни туркофобски вълни поне що се отнася до местното население. Холандецът Вилдерс е само върхът на айсберга и можем да сме сигурни, че събитията в Осло, както и недоволството на германците от прекомерния брой гастербайтери няма да са единични случаи. Реакцията срещу цигани и мюсюлмани във Франция, както и “Минаре референдума” в Швейцария са също признаци на същия процес на ксенофобизация на Западна Европа. В този смисъл, действията на Турция могат само да налеят масло в огъня без  да донесат реална полза за Анкара, освен сред някои среди в Близкия Изток и Северна Африка. Вярно е, че Турция има уникалната възможност да е най-стабилната и дипломатически и военно най-потентната държава в региона, но съвсем друг е въпроса дали Анкара има капацитета да усвои този потенциал…

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

1 thought on “Реплика към “Накратко за Саудитска Арабия и Иран””

  1. Добра реплика 🙂

    Да, Турция има сила в момента да влияе на някои арабски страни, но ще трябва да положи още усилия, за да превърне действията си в плодотворна реколта. Политиката на “нула проблеми със съседите”, която преди време Ердоган наложи, ще е трудно да бъде спазвана, още повече с положението в Сирия.

    Според последните данни, скептицизмът на турците спрямо ЕС се е увеличил. И реално какво ще спечели Турция от членство в ЕС? Засега нищо – те така или иначе търгуват с Европа и са една от силните световни икономики. Това, което Турция може да спечели е само повече негативизъм сред европейците.

Comments are closed.