شكراً ستيف *

Print Friendly
by noppyfoto1 in Flickr

Може да е странно за някои, но новината за смъртта на Стив Джобс бе главна не само в Европа и САЩ. Мнозина блогъри, активисти и потребители на Twitter от арабския свят изразиха своята солидарност към семейството на Джобс, неговите идеи и печал от загубата на този велик човек. За младото арабското поколение, Стив Джобс беше пътеводна звезда към осъзнаването на силата на човека да управлява бъдещето си и да иска правата си. Някои от съобщения са събрани тук:

Азиз Шалан от Саудитска Арабия:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/Azizshalan/status/121853872485576704″]

@ Azizshalan : Благодарим ти, Стив. Това, което ни даде, не са продукти, базирани на печалбата, а възможност да преобразим живота си.

Ахмед Наджиб от Египет:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/ahmednaguib/status/121853107020898304″]

Шаден Фауаз от Египет:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/shadenfawaz/status/121852502600720384″]

@ Shadenfawaz : Стив Джобс е извънбрачно роден, оставен за осиновяване при раждането си, отпаднал от колежа, а след това промени света. Какво е вашето извинение?

 

Селех Ал Брик от Обединени Арабски Емирства:

[blackbirdpie url=”https://twitter.com/#!/FearlessinDubai/status/121850925513064448″]

За йорданския блогър Роба Ал Аси, загубата е по-лична. Тя пише в блога си:

Преди време един приятел ме попита  дали бих плакала заради смъртта на някоя знаменитост. Аз отговорих, “Разбира се, че не бих”.

Но тази сутрин се събудих с ужасната новина за смъртта на Стив Джобс.

И заплаках.

Стив не е знаменитост. Той е човекът, който промени света.

Аз не просто плача за загубата на брилянтен човек. Плача заради смъртта. Смъртта от рак. Смъртта от рак на черния дроб. И беше само на 56. Не знам дали съм споменавала преди тук, но загубих баща си преди три години заради рак на черния дроб. Беше внезапно. Беше само на 53. Друг блестящ човек, загубен завинаги.

До една степен и аз реагирах по подобен начин на новината за смъртта на Стив Джобс. Да, не го познавах, не съм го виждал. Но беше легенда и ще се превърне в мит. Той за много хора е символ на мечтата да промениш живота си или поне виждането си за живота. Неговата болест, ракът, го уби и това е още една причина да приема нещата лично. Защото ракът уби един от най-важните хора за мен и семейството ми, чиито последни спомени с него са в красивият и топъл сирийски град Суейда. Няколко месеца след виждането ни, той почина. Дори не разбрахме кога, как… И може би така е по-добре, защото последното, което си спомням от него са усмивката и искрите в очите му, когато говореше за овощните си градини. Имаше мечта и вярваше в нея. Заради това хората обичаха Стив Джобс и ние нашия семеен приятел.

————-

* Благодаря, Стив

2 Replies to “شكراً ستيف *”

  1. Руслане, знаеше ли, че биологичният баща на Стив Джобс е сириец, имигрант от град Хомс? 🙂 Не знам дали е отразено това в арабския печат 🙂

Comments are closed.