От избори към съзнателно негласуване (Пряка демокрация, част I)

В продължение на три текста, в Интидар ще представим една алтернативна гледна точка, която набира сила в европейски страни, като например Испания, където мнозина активисти искат промяна в самата система на управление и налагане на пряката демокрация. В тези текстове ще обобщим и представим идеята за пряката демокрация и какво представлява това. Текстовете са предоставени с помощта на “Инициатива за пряка демокрация”.  (втора и трета част)

Част първа: От избори към съзнателно негласуване

Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.

Предложеното въздържане от гласуване не е сантиментална реакция или апатия, а съзнателен избор с логически аргументи. С нашия отказ да гласуваме ние показваме нашата позиция да не делегирането на нашите права никому. С няколко думи, не си представяме свят разделен на управляващи и управлявани. Нека не забравяме, че проблема с йерархията е преди всичко морален. Всичко започва от въпроса: колко участваме при взимането на решения? И по кой начин? Чрез представители? Проблемът не е в избирането на някой, който да свърши нещо конкретно за група хора. Проблемът е абсолютната власт, която се упражнява върху нас.

Какво имаме предвид: в една свободна организация на нашия социален живот, решенията ще бъдат взимани чрез пряко-демократични процеси. Терминът „представител” в тези случаи означава нещо различно и има поне две различни характеристики от това, което разбираме днес:

1. Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си заради принципа на отстранимост. Точно обратното се случва в днешната „демокрация”, в която представителите запазват позицията си за поне 4 години! През този период представителя има право да взима всякакви решения, да създава закони и институции. Възможностите, които обществото има, за да го спре, са изключително ограничени.

2. Втората и най-значима разлика при термина „представител”, е че той няма да има право да решава за всички ни, а само да пренася нашето мнение. Това, за съжаление не се случва днес, тъй като тези, които ни представляват упражняват абсолютната си власт и налагат закони върху цялото общество. Тук е фундаменталната разлика между двете значения на думата „представител”, разликата между пряка и представителна демокрация или по-точно разликата между демокрация и държавна власт (или олигархия, парламентарна диктатура и т.н., в зависимост от това как предпочитате да я наричате).

Обществото делегира властта на едно малцинство и определя експерти за решенията на собствените си проблеми. По този начин, кой решава за Европейския Съюз и за т.нар. „икономическо развитие”, винаги срещу обикновения човек? За бедността и за войните? За безработицата и бедното образование? Чий избор е всичко?

 Необходима е нова култура, която ще премине от това, което днес наричаме тяло от гласуващи и данъкоплатци, към активни и свободни хора. Култура, която ще възстанови „преките” човешките отношения на локално ниво и която ще бъде в бъдеще алтернатива на централизирацията на държавата или на другите „свръхестествени” механизми. На местно ниво, структури като автономни социални центрове или квартални асамблеи могат да дадат реалистична алтернатива от днес.

Също така има нужда от развитието на алтернативни модели на икономика на участието.

Последните години виждаме такива опити по света като самоуправление на работните места от работниците, асамблеи по площадите, създаването на автономни екологични общности. Там хората обръщат гръб на властите и на партиите. Те се занимават с различни социални проблеми като земя, болници, къщи и т.н. Там те осъзнават, че ежедневните лични проблеми са дълбоко свързани с хората до тях и че решенията трябва да идват в координация с всички.

Нека преценим реалното ни участие и дневните ни дейности в нашите градове и квартали, а не в задраскването на някакви кандидати на лист хартия. Тогава ще осъзнаем, че нашето участие в изборите има значение само за онези, които ни управляват или искат да ни управляват!

10 Replies to “От избори към съзнателно негласуване (Пряка демокрация, част I)”

  1. Има кусури в системата, но да дадем страничен пример – какво щеше да стане ако съдебната система беше заменена с общонародно гласуване? Демокрацията е голямо зло, макар (не “но”) човечеството да не е измислило нещо по-хубаво.

  2. Pingback: От избори към съзнателно негласуване « Самоуправление
  3. Pingback: От избори към съзнателно негласуване « Самоуправление
  4. Pingback: От избори към съзнателно негласуване « Самоуправление
  5. Pingback: От избори към съзнателно негласуване - Блог новини
  6. Два циганина да гласуват и изборите ще са валидни, пък вие се правете на ощипани девойки

    1. Престъпните избори на една престъпна система, в която вземаме участие, като овце.

      1. Колкото и да е престъпна, това е системата която те управлява, а това че ти няма да гласуваш няма да промени този факт, напротив точно негласуването те прави овца която я упрявява гласа на другите.

        1. И като ме управлява – какво? Да ми харесва ли? Аз не съм я избирал тази система.

Comments are closed.