Пряката демокрация като алтернативно предложение (Пряка демокрация, част II)

Print Friendly

В продължение на три текста, в Интидар ще представим една алтернативна гледна точка, която набира сила в европейски страни, като например Испания, където мнозина активисти искат промяна в самата система на управление и налагане на пряката демокрация. В тези текстове ще обобщим и представим идеята за пряката демокрация и какво представлява това. Текстовете са предоставени с помощта на “Инициатива за пряка демокрация”. (първа и трета част)

Част втора: Пряката демокрация като алтернативно предложение

Пряката демокрация е непосредствения начин да се взимат решения в едно общество. Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива. Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли. Както К. Касториадис твърди  „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация”.

Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност. Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират.

Къде се появява пряката демокрация? Бихме казали винаги и навсякъде, където хората – обществото – поемат живота си в своите ръце.

Пряко-демократичната структура не е решението на нашите проблеми, а е начина да достигнем и да намерим това решение. В днешната обезценена политическа и партийна система, тя (пряката демокрация) може да бъде изхода, само ако осъзнаем, че кризата не е само икономическа или политическа, а докосва сърцевината на проблема, това е криза на системата. Затова искането за хоризонтална социална структура, в която е включена пряката демокрация не е само критика на съвременната система, а предложение за премахването и.

И защо говорим за структури? Структурите на едно общество не са само организационнен въпрос, а дълбок социален такъв. Това означава, че те отразяват представите на гражданите за тях самите, за техните ценности и ежедневни дейности (например в демократичен или тоталитарен режим социалните връзки се развиват по различен начин). Високия процент на негласуващи в изборите по света и създаването на спонтанни движения в световен мащаб ни показват, че партиините структури повече не могат да вдъхнат доверие у хората. До днес тези структури бяха градени от „вярата” в партията и ролята и като „гений”. Партията знае какво трябва да бъде направено и кой трябва да го направи. Те изпълняват готови решения и идеологии, които трябва да бъдат следвани по почти религиозен начин, точно както Моисей изпълнил 10 божи заповеди. Днес никой не може да повярва в тези „метафизични” сили на партиите и представителите.

И тук идва предложението за пряка демокрация:

Ще се опитаме да организираме основните характеристики на пряката демокрация в следната рамка:

1. Един основен елемент от развитието на пряката демокрация е да осъзнаем, че върви заедно с политическото равенство, което означава, че гражданите участват наравно в диалозите и в решенията. Но това политическо равенство не може да съществува без социално и икономическо такова (например един шеф не може да говори наравно с един работник, заради различните социални и икономически позиции). Така, че пряка демокрация не може да съществува в държава или в авторитарен режим, където от самото начало икономиката, например е в ръцете на малцина или съществуват конкурентни човешки отношения като „твоята загуба е моя победа”. Вече знаем за парадоксалния случай на т.нар. „пряка демокрация” в Швейцария. Също от време на време слушаме за референдуми. Но тези примери са много ограничени версии, които предвиждат отново правителствен контрол и не бива да бъдат бъркани с искането за пряка демокрация. С пряката демокрация (политическо, икономическо и социално равенство), спира да съществува разделението на политиката и икономиката от обществото.

2. Втора характеристика е отстранимостта. При пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие. Един пример може да бъде пряката демокрация на работните места, на асамблеите на работниците. За да могат всички работници да участват наистина при вземането на решения, е необходимо да имат обширна представа как работи техния бизнес. Ако няколко работника отговарят за обработката на важна информация свързана с работата им и имат достъп до нея, най-вероятно те ще имат обширно мнение за това как работи бизнеса. Следователно, те ще имат повече информация и ще създадат неформална мениджърска група. От друга страна, останалите работници, които извършват физическа и по-проста работа няма да могат да преценяват и решават толкова добре. Заради тази причина пряката демокрация на работното място означава никой да не работи само неприятна работа или само духовна и полезна такава. Трябва да бъде създадена, от работниците, балансирана и разнообразна програма от отговорности.

3. Свързана с предишната характеристика е също и следващата: достъпът до знанието и информацията. Причините са, очевидно същите като преди. Граждани, които имат правото да решават и да контролират общностите си е необходимо да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.

4. Като четвърта характеристика може да добавим автономията на пряко-демократичния процес. Това означава, че пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват. Както Сапатистите в Мексико казват ”да опитаме и ще видим”.

5. При пряка демокрация не съществуват формализирани и институциализирани мнозинства и малцинства. Както казахме по рано, има продължителен процес на създаване на нашите институции. Следователно, решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).

6. Също, може да кажем, че пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Затова работи в рамка, извън държавни механизми, партии, бюрокрация и всичко, което може да бъде сметнато като посредник. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка” : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).

7. Очевидно, пряката демокрация цели политическа справедливост и участие, това не може да означава, че абсолютно всички се събират на асамблеи и решават за абсолютно всичко. Затова, последната важна характеристика е участието в решенията според степента от която си повлиян от тях. Това е единствения критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте: Майкъл Албърт за Парекон). Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма. Това, очевидно, изключва всички видове дискриминации, с които сме израстнали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т.н. Пряко-демократичният процес изисква лично и социално съзнание свободно от предрасъдаци и стереотипи.

 

4 Replies to “Пряката демокрация като алтернативно предложение (Пряка демокрация, част II)”

  1. Здравейте! Имате ли нещо против да разпространим част от информацията в статията ?

  2. Pingback: Пряката демокрация като алтернативно предложение - Блог новини
  3. Каква химера за чесане на езици. Представяте ли си каква анархия ще настъпи …. Винаги ще има лидери, дори и да стане тази пряка демокрация ! Винаги някой ще “насочва” стадото . Също така в повечето случаи колективното разсъждаване на масата по даден проблем не е рационално, ами подбудено от емоции или неформални ( в този случай ) лидери ! Затова засега няма добър политически строй – всички имат огромни недостатъци, а в конкретния случай това са хората .

Comments are closed.