Войната е вече тук

[…]”Това направиха с нас произволът и кризата – настроиха ни едни срещу други, сетне ни настроиха срещу самите нас.

Несъмнено в последно време започна и лечението – чрез окончателната ориентация към демокрацията, чрез непрестанния подтик за труд и производство и последователните опити за овладяване на кризата.

Неизбежна е обаче още една, решителна стъпка, за да има тази нощ край.” […]

(Наджиб Махфуз, 24.01.1988)

Пред ливанския вестник “Ал-Ахбар”, френският политически теоретик Бернард Бади, изказа опасенията си, че “Арабската пролет” ще продължи в “Арабска зима”. Няма как да почувстваме нещо друго, освен съпричастие към думите на Бади, виждайки посоката на развитие на протестите в арабския свят.

А дали е посока на развитие или напротив, на деструкция, това още не е ясно. Дълги години арабският свят живее в сянката на репресии, едноличие и иго над обществото. Това положение, близко до робството – онова робство на душата и личността – бе осъществявано не от външни сили, а от личните, своите хора, избрани да направят промяната към по-добро през 1970-те години. Можем да кажем, че тези “свои” наистина бяха и продължават да са поддържани от олигархия отвън, продаваща оръжия под формата на търговски договори. Закупуваха се праскови, записваха се ябълки – но влизаха патрони и ракети. За да бъдат използвани днес, срещу народа, избрал лидерите си.

Политическият спин, както пише през 1988 година известният египетски писател Наджиб Махфуз, се е разпрострял върху всички в обществото, и е нужна борба срещу болестта. Но как да стане тази борба, ако не е на всички нива? И как да се случи, ако не е подкрепена от всеки здравомислещ човек на тази земя? Ще е трудно. И кърваво – като в разказ на Закария Тамер. Районът на Сирия все още не е намерил своя покой и облаците са надвиснали сериозно над народа на Шам. Гражданската война не е решение. И никога не трябва да бъде. Но тя е вариант, пред който седят протестиращите в Сирия и техните опоненти. Докато копти се биеха с полиция и армия в Кайро, сирийците падаха в сблъсъци помежду си, а труповете се увеличаваха. С една дума – почвата, напоена със смърт и омраза ще изпълни ролята си да роди бурена на гражданската война. И ако хладнокръвните не направят нещо за родината си, този бурен ще избуи по подобие на ливанския. Бейрут още помни куршумите по сградите, загубените синове и дъщери, страха. Не бива, за нищо на света, да се дава повод чужденци да влязат в Сирия или която и да е арабска страна. Но политическият инат най-вероятно ще направи услугата, от която се нуждаят мнозина отвън, които не желаят доброто на арабските държави.

Гражданската война може да доведе до жестокост, която никой от нас не си представя. Нейният ефект е като лекарство с изтекъл срок. Болестта ще се развие, без да може Сирия, Египет или някой друг в Близкия изток да се противопостави на заразата. И тогава молитвите няма да вършат работа, но ще са единственото, което ще е останало. Гражданската война е вече тук. Но тя не се вижда засега – случва се в сърцата на хората по всяка улица и квартал на Сирия, подклаждана от неизпълнени обещания и от двете страни.

Редно е хората, от които зависи нещо, да изпълнят дълга, който имат към народа си.

 

One Reply to “Войната е вече тук”

  1. Нека не забравяме, че Арабската Пролет започна като Арабска Зима, а не тепърва да се превръща в такава…

Comments are closed.