Забравеното клане в Париж на 17 октомври 1961

Дете полага цвете на мястото, където на 17 октомври 1961 година са убити около 200 алжирци.

На 17 октомври, освен Международния ден за изкореняване на бедността, Европа си спомня още едно събитие, което остава встрани от главните новини.

17 октомври 1961 година.  По това време се води Алжирската война – срещу френската колониална политика в Алжир. На този ден, 17 октомври, парижката полиция убива между 100 и 200 алжирци, излезли на мирна демонстрация. Тази случка бива припомняна днес като “забравеното клане”. Спомня си онази Европа, на която й изнася – факт. Факт е и, че във френското общество цари мълчание относно събитията от онзи 17 октомври. А символното значение на датата е повече от тъмно.

Това е единственият път след 19-ти век, когато полицията открива огън насред Париж по работници, излезли на протест. Ужасяващата картина след клането е неописуема за жителите на френската столица – дни след потушаването на протеста, тела на алжирци се носят по река Сена, а по парковете са намирани следи от насилие. Участвали  в демонстрацията си помнят, че полицията се нахвърлила с такава жестокост, че няколко души били жестоко бити, дори след като вече били мъртви. Телата им станали на кървава пихтия. 

По-рано през деня на 17 октомври, над 20 000 алжирци излизат по големите булеварди на Париж, за да протестират срещу наложения от началника на парижката полиция, Морис Папон, вечерен час. Полицейските служители причакват част от множеството на изходите на метространциите и ги нападат. Отделните историци пишат за различни данни за убитите – според едни са 120, според други поне 150 души. За Франция, че и за Европа станалото е безпрецедентно – въпреки липсата на съпротива от страна на алжирците, полицията стреля директно по тълпата, а над 11 000 души са арестувани.

Следва пълно обществено мълчание. Полицията и официални лица по това време съобщават за три смъртни случая – двама алжирци и един французин. Лъжата е приета за факт и събитията от 17 октомври остават скрити за повече от 20 години, а онези, които опитват да търсят истината, са цензурирани. За френското общество алжирците и имигрантите като цяло просто не съществуват.

Междувременно онези, които си спомнят станалато не предават знанието си на своите деца. Не искат да имат проблеми, защото знаят, че наследниците им ще живеят също във Франция. Събитието, което припомня случилото се е пускането на една книга – La Bataille de Paris. Френското общество е в шок – мнозина не могат да повярват, че са били излъгани, други си затварят очите, трети не признават фактите. Как може да се случи нещо подобно насред Париж – та нали това е характерно единствено за изостаналите близкоизточни земи? Започва сериозен диспут, като едва през 1998 година министър-председателят Жоспен отваря архивите. Започва разследване, основаващо се единствено на медицинските картони от 17 октомври и последвалите дни на 1961 година. По време на разследването липсват служители на полицията, чието ръководство продължава да отрича за клането. Самият Морис Папон, главен виновник за убийствата, съди за клевета автора на книгата La Bataille de Paris.

"Тук те удавиха алжирците" - надпис, появил се в Париж дни след клането на 17 октомври 1961 година.

Въпреки, че все още няма пълно разследване и събиране на фактите за 17 октомври 1961 година, френското общество вече знае, че се е случило нещо ужасно. През 2001 година в Париж, кметът на града открива паметна плоча на моста “Сен-Мишел”, за “жертвите на кървавата репресия”. Но за оцелелите и очевидците стои още един голям въпрос – до днес Франция като държава, не признава събитията от 1961 година.

One Reply to “Забравеното клане в Париж на 17 октомври 1961”

  1. Искам да направя едно уточнение: надписът на парапета на Сена не е “Тук се удавиха алжирците”, а “ТУК ДАВИМ АЛЖИРЦИТЕ”.

Comments are closed.