Свободата на словото в България, според журналисти: слаб (2)

Print Friendly

Неочакван резултат? Едва ли – поне нищо изненадващо за онези, които се занимават с медии. Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Помолени да оценят по петобалната система (5 – отлична; 4 – добра; 3 – задоволителна; 2 – лоша; 1 – много лоша) степента на свобода на словото в страната, 48 от общо 113 участници посочват оценка две.

Средноаритметичната стойност на всички отговори отново е най-близка до тази цифра – 2,42. Едва четирима определят свободата на словото като отлична, а с един повече са тези, които смятат, че тя е добра. Според 41 свободата на словото е на задоволително ниво, а 15 я оценяват като много лоша. Анкетата на АЕЖ-България беше проведена онлайн в периода август-септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, Интернет, на свободна практика и блогъри.  Профилът на журналистите, взели участие в анкетата е : работещи в София (95 от участвалите), в печатни медии (65), от медии, които са частна собственост (94).

Интересен резултат от анкетата е, че именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка – задоволителна. В по-малките медии и онези, които се намират в провинцията, понякога има силен натиск и определяне на онова, което “е допустимо”. Примери могат да се посочат със сигурност в райони, като Северозападния, където се случва материали за местните канали да се цензурират, заради икономически интереси, например. 

Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите, според самите тях. Общо 58 от 113-тимата, попълнили анкетата, посочват този тип пречка при свободното си изразяване.

Икономически натиск в работата си са посочели 28 участници, същият брой са посочили, че не им е оказван никакъв натиск, друг вид натиск са посочили – 22, останалите не са пожелали да отговорят. Според 57 от журналистите, медията,  в която работят е подложена на политически натиск, 45 от тях твърдят, че медията им е подложена на икономически натиск, само 12 заявяват, че няма никакъв натиск (останалите посочват друг вид или не желаят да отговорят) *.

На въпроса допускат ли се без ограничения критики срещу рекламодателите на медиите, 30 участника са отговорили положително, според 34 по-скоро не се допускат, докато 23 твърдят, че това е недопустимо в техните медии.

Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата. Нека да припомня, че според последният доклад на Държавния департамент на САЩ, свободата на словото в България е определена, като незадоволителна, а съгласно “Репортери без граници”, нашата страна е на едно място с Кения.

Въпреки, че анкетата бе анонимна (тъй като и аз участвах), едва 12 от участниците (9 от които жени) са имали смелостта да посочат името си. Това, смятам, е показателно, че журналистите мислят, че ще е в техен ущърб, ако заявят мнението си за медията, в която работят. Най-вероятно разсъждават, че биха били уволнени – което никак не е добър знак за свободата на словото и атмосферата на работа в медиите в България.

Двама от участниците са разказали за уволненията им след излъчван или отпечатване на материал, засягащ икономически или политически интереси. В единия случай става дума за журналист с високи постижения в ресора си, заради които е бил отличаван многократно с международни награди.

Няколко цитата от коментарите на журналистите в анкетата (предоставени от АЕЖ – България):

  • За икономическия натиск:

...сега икономическата зависимост на частните медии влияе пряко върху работата на журналистите, както и обвързаността на собствениците на медии с икономически групировки и компании…

…тясно обвързване на публикациите в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях…

Пишат се предимно платени статии…

….Спирането на публицистично предаване по една от националните ефирни телевизии след пряка намеса и заплахи за финансови санкции от фактическия собственик на банкова институция с интереси в туристическия бранш и зимните спортове…

Голяма зависимост от големи рекламодатели. Пример – срива на информационната система на мобилен оператор, засегнала над милион потребители, останала неотразена…

Повсеместният натиск, с който частна банка и инвеститор в зимните курорти се опитват да заглушат скандала около Банско…

Предаване не излъчва сигнали за нарушения на един от мобилните оператори, поради обвързаност с тях…

…натиск от страна на компания-рекламодател и заплаха, че рекламният договор ще бъде разтрогнат ако медията продължи да пише критични материали…

…вербален натиск от страна на силни икономически субекти върху ръководството на медията…

…получавал съм напътствия да пиша критични материали за компании и други институции, отказващи реклама в медията, или обекти на конфликт с работодателя…

  • За политическия натиск:

Наложена забрана за задаване на въпроси към министри ….

…високата проводимост на компромати през медиите.

…преки телефонни обаждания от висши държавни служители с указания кои новини да намерят и кои да не намерят място в изданието и как да бъдат подредени.

…чрез гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри…

Натиск върху полицая, включително и медиен, разгласил практиките за даряване на МВР и списъците с облагодетелстваните дарители…

  • За медийна среда:

Медийна концентрация в ущърб на плурализма…

…няма орган в БГ, който да следи за свободата на словото…

…публикуват едностранчиви обвинения.

 

 

2 Replies to “Свободата на словото в България, според журналисти: слаб (2)”

Comments are closed.