[Избори в Тунис] Кои са основните партии на изборите в Тунис

На изборите в Тунис, провеждащи се на 23 октомври, участват над 70 партии и десетки независими кандидати. Целта е да се избере Учредително събрание, което до една година ще изработи нова конституция и ще избере ново правителство. Вниманието обаче е насочено към няколко основни партии: умерената ислямистка партия “Ан Нахда” на Рашид Гануши, която се очаква да спечели най-много гласове, светската Прогресивна демократична партия на Неджиб Шеби и Демократичен форум за труд и свободи на Мустафа Бен Джаафар. Към 15:00 българско време, регистрираните избиратели са по-малко от очакваното. До крайната дата се регистрираха 4,1 милиона от общо 7,2 милиона тунизийци с право на глас.

Изпълняващият длъжността президент на Тунис Фуад Мебазаа ще се оттегли окончателно от политическия живот, след като учредителното събрание, което ще бъде избрано днес, на свой ред избере временен президент. Мебазаа обяви намеренията си в интервю за неделното издание на арабскоезичния в. “Ас Сабах”, предаде Франс прес. “Изборите в неделя могат да донесат политически изненади, тъй като са първите плуралистични и демократични избори след революцията”, която свали от власт Бен Али след 23-годишно управление, допълни Мебазаа.

“Вярвам в умереността на туниския народ и неговите ръководители и съм оптимист за бъдещето на Тунис и протичането на изборите”, отбеляза Мебазаа.

Първият демократично избран президент на България д-р Желю Желев е специален пратеник на българския външен министър на изборите в Тунис днес, съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи. Там той ще наблюдава изборите за конституционно събрание.

Кои са основните партии в Тунис и какво предлагат в програмите си?

В Intidar направихме кратко представяне на основните политически сили. 

Ettakatol –  التكتل الديمقراطي من اجل العمل والحريات

Ettakatol (от арабски – “обединяващи се”): партия известна, като Демократичен форум за труд и свободи. Основана е през 1994 година от Мустафа Бен Джафар, който днес е генерален секретар на партията. Партията е легализирана през 2002 година, но остава фактически бездейна по време на управлението на Бен Али, подобно на много други опозиционни групи. “Еттакатул” се определя като лява центристка партия. Плановете на партията са представени в 100 точки, предложения, свързани изключително с инвестиции във вътрешните райони на страната, както и създаване на повече работни места. Няма точки, отнасящи се до културата и подкрепата за културни институции.

  • разделяне на религията и държавата, както и децентрализация и разделение на властите
  • предефиниране на външната политика на Тунис с други арабски и неарабски страни, както и подобряване на тунизийската интеграция в рамките на Северна Африка, Средиземно море и въпроси, свързани с идентичността в Тунис
  • създаване на по-ефективен и независим регулиращ механизъм на правомощията
  • преорганизация на службите за вътрешна сигурност и тяхната модернизация към международните стандарти
  • икономически и социални реформи, които да улеснят скъсването със стария режим, увеличаване на инвестициите и подпомагане на малките и средни предприятия
  • намаляване на изолацията на провинциите на Тунис

Партията също защитава отвореното управление между правителството и хората и настоява за прозрачност. Разчита на дарения на нейните членове.

L’Initiative – المبادرة

“Инициативата”, или Ал Мубадара, е пост-революционна политическа партия, основана от Камел Моржане, министър на външните работи на бившия режим, един от първите отказали се от Бен Али с цената на репресия. Партията има разрешение за дейност от 1 април, но запазва дискретност на политическата сцена. Ръководителят на партията е предмет на много спорове, тъй като призна, че е издал паспортите на семейството на Бен Али на 16 януари, когато бившият президент замина за Саудитска Арабия.

Икономическата програма на партията е свързана с насърчаване на развитието на пазара, частни инвестиции и ръст на БВП. По отношение на развитието на вътрешните райони на Тунис, партията предлага да се раздели страната на пет административни области, чиито управители ще бъдат под ръководството на министър-председателя.

В международен мащаб, партията е решена да засили партньорството на Тунис с ЕС. “Инициативата” също се стреми да създаде икономическа общност в Магреб (между Тунис, Мароко и Алжир), в партньорство с Либия. Според проучвания, повечето избиратели на партията са членове на бившата власт. Около 3% смятат да дадат гласа си за Ал Мубадара.

Pôle Démocratique Moderniste – القطب الديمقراطي الحداثي

Демократичен модернистичен полюс, или Al Quotb, е коалиция от пет граждански сдружения и четири партии – от които най-известно е движението Еттаждид. Партията е основана на 31 май, непосредствено след революцията свалила Бен Али. Ориентацията й е център-ляво и е една от няколкото партии, представени във всички 27 избирателни райони на Тунис, както и в шест секции в чужбина. Икономическите и социални програми на Демократичния полюс разчитат на идеологиите на съставилите я партии и сдружения, особено за социална демокрация и ляво управление.

Полюсът е привлякъл в редиците си множество общественици и интелектуалци, като режисьорите Наджиб Бел Кади и Салма Бакар, Мохамед Бен Ромдане – доктор по приложна математика в Държавния университет на Вирджиния и един от експертите, съставили икономическата програма на Демократичния полюс. коментатори на Business Week определят Полюса като “достоверен и реалистичен”.

Освен интелектуалци, Полюсът привлича и много учители, адвокати и безработни, силно представени в избирателните списъци на партията в цял Тунис. Изборната програма на партията е представена в 110 точки, обхващащи конституционни, социални, икономически, културни и дори екологични реформи, които да бъдат вкарани в новата Конституция. Силно застъпен в програмата на Полюса е призивът за свобода на словото и изразяването, правата на жените и децата. Освен всичко това, Демократичния полюс е от малкото движения, публикували публично подкрепата си за правата на палестинците и представителството им в ООН.

Parti Democratique Progressiste – الحزب الدّيموقراطي التقدّمي

Прогресивна демократическа партия е ляво-центристка партия, създадена през 1983 година. Призната е през 1988 година и приема сегашното си име и визия през 2001 година. Начело е Ахмед Наджиб Шебби и Мая Жриби, като генерален секретар на партията.

Потиснати по време на ерата на Бен Али, партията участва в парламентарните избори от 1989 година до 1999 година, но бойкотира изборите от 2004 и 2009 г. Настоящите лидери са добре познати със започването на гладна стачка през септември 2007 година (продължила един месец) по време на WSIS, в знак на протест срещу решение на правителството на изгони ПДП от собствения й офис.

Партията иска смесена система, в която президентът ще бъде избиран за петгодишен мандат чрез всеобщи избори. Двукамарен парламент, състоящ се от Камара на депутатите и Сенат, който ще представлява различните райони на Тунис. От всеки регион ще бъдат избирани по двама мъже и две жени. ПДП е твърдо зад разнообразяването на туризма в Тунис (културен туризъм, медицински туризъм, голф и др.) и ориентиране към нови пазари, като Индия и Китай. Една от важните точки в програмата на партията е развитието на възобновяеми енергийни източници, както и разширяване на плана за слънчева енергия, която да се изнася. Да се наблегне върху изследователската дейност.

Според изследвания, 14% от тунизийците смятат да гласуват за ПДП.

Al Watan – الوطن

Ал Уатан (от арабски – “родина”) е основана през март 2011 година от Ахмед Фрия и Мохамед Жегам – двама бивши министри при  Бен Али. Фрия бе министър на вътрешните работи между 12 до 27 януари, като напусна заради обвинения, че е нареждал на силите за сигурност да използват куршуми срещу протестиращите.

Партията се опита да проведе срещи в няколко града на Тунис, но протестиращи прекъснаха тези опити. Дори в Зарзис, родният град на Фрия, тълпа демонстранти прекъсва заседание на Ал-Уатан. Въпреки изборите на 23 октомври, партията още не е представила ясно програма. Фрия и Жегам заявяват на пресконференция, проведена на 26 юни, че програмата ще се основава на инвестиции, работни места, регионално развитие и разпределение на ресурсите. Партията твърди, че ще развива селското стопанство, туризма и информационните технологии, железопътната мрежа, изграждане на магистрали.

В анкета, публикувана на 29 септември, Ал Уатан печели около 3% от гласоподавателите.

Congres Pour la Republique – المؤتمر من اجل الجمهورية

Републиканския конгрес е основан през 2001 година и се ръководи от Монсеф Марзуки – бивш член на тунизийската лига за правата на човека и професор във Факултет по медицина на университета в Сус. От създаването си, партията е забранена, тъй като е в опозиция срещу управляващия режим на Бен Али. Много членове са получавали смъртни присъди, а други са вкарани в затвор. След 14 януари Конгресът се появява на политическата сцена и получава лиценз през март. Според партията, основната й цел е да гарантира суверенитета на народа, достойнството на гражданите и легитимността на държавата. Лозунгът на партията за предстоящите избори е: “За по-ясна визия”.

Конгресът възнамерява да ръководи икономическата и финансовата реформа, особено ще се отнася до предимствата, от които клана на Бен Али се е възползвал, като е прибирал обществени пари.

  • развитието на вътрешните региони и ограничение на безработицата
  • техническо и професионално сътрудничество с развиващи се страни (Китай, Бразилия, Турция, Индия и Малайзия)
  • разработване на земеделски кооперации в региони с неравностойно положение спрямо развитите такива
  • насърчаване на инвестициите в сектора на туризма във вътрешните региони и децентрализация

Партията е светска и иска да защити арабско-мюсюлманската култура на Тунис. Желае смесена система, където президентът се избира за 4 години чрез всеобщи избори и министър-председател, назначаван от парламента. Тази институция ще се състои от политическо мнозинство и ще гарантира правото на малките партии. Конгресът иска създаване на Конституционен съд, който да тълкува законите, приети от парламента. Според последните изследвания, 8% от гласоподавателите, главно от средната класа, ще изберат Конгреса.

Parti communiste des ouvriers de Tunisie – حزب العمال الشيوعي التونسي حزب العمال الشيوعي التونسي

Комунистическата партия на тунизийските работници и светска, крайно лява партия. Въпреки, че е създадена през 1986 година, тя е призната едва януари 2011 година. Все пак, въпреки мъченията е репресиите срещу членове на движението, Комунистическата партия е добре позната на обществото в Тунис.

По време на режима на Бен Али, младежката фракция на партията, Млади комунисти на Тунис, е особена активна. Всъщност, фракцията доминира във всеки аспект политическия живот в тунизийските университети, като се възползва от това, че в кампуса може да се говори по-свободно. Така често се е стигало до студентско неподчинение срещу режима. Хамма Хаммеми, говорител на партията, подчерта опозицията си срещу правителствата на Мохамед Гануши и Бежи Саид Ессебси, определени, като “контрареволюционни”. Комунистическата партия винаги е била символ за всички крайно леви в Тунис, както и за редица анархисти. Експерти подчертават, че през последните години езикът на нейните членове се е смекчил, което доведе до вливането в редиците й на по-умерените леви.

Според проучвания, около 3% ще гласуват за Комунистическата партия, но е възможно процентът да е по-голям. Някои от исканията на партията са:

  • изграждане на националната икономика чрез национализация на всички международни компании, опериращи в Тунис
  • подпомагане и подкрепа на занаятчиите и занаятите
  • предоставяне на правото на работниците
  • премахване на всички данъчни тежести върху работещите бедни и въвеждане на прогресивна система на данъка върху доходите
  • освобождаване на земеделските производители от всички видове експлоатация
  • установяване на демократична и народна република, която да гарантира пълна независимост и суверенитет на страната
  • въвеждане на всеобщо избирателно право и гарантиране на свободни и честни избори
  • прилагане на разделение на властите, за да се гарантира независимостта на съдебната власт
  • гарантиране на свободите, правото на изразяване, организиране на стачки, демонстриране
  • засилване на изследователския сектор
  • разделяне на държавата от религията
  • провеждане на външна политика против империализма и фашизма; съпротива срещу нормализиране на отношенията с Израел
  • изграждане на тесни връзки с арабските страни за постигане на арабско единство

Ennahda – حركة النّهضة

Ан-Нахда, “Възраждането”, е политическа партия, основана през 1981 година. Партията се формира под името “Движение за ислямска тенденция”, а приема сегашното си име през 1989 година. Основатели се Абделфатах Муру и Рашид Гануши, член на Световната конфедерация на мюсюлманските учени и настоящ ръководител на партията.

През 1981 година Министерството на вътрешните работи отказва да лицензира Ан-Нахда и 107 члена на партията са вкарани в затвора. Повечето са освободени през следващите три години. Рашид Гануши, обаче, е осъден на 11 години затвор. През 1989 година Нахда участвана парламентарни избори, но режимът започва преследване на членовете й. Това принуждава Рашид Гануши да избере изгнанието – първо в Алжир, а по-късно във Великобритания.

След революцията от 14 януари 2011 година, Гануши се завръща от странства и Ан-Нахда е призната официално. Движението се обрисува, като близко по идеи с партията на Реджеп Ердоган (Партия на справедливостта и развитието) в Турция. Желанието на Ан-Нахда е да промени визията на религията, показвана от бившия режим, като радикална и опасна. Партията е популярна сред бедното и селско съсловие, смятащо, че Ан-Нахда е единствената сила, която иска да запази традициите в Тунис. Партията се съсредоточава върху благотворителната дейност – организира общи сватби за онези, които не могат да си платят собствена, помощи за бедните по предградията, даване на частни уроци за ограмотяване на най-бедните и др.

Някои интелектуалци и представители на богатото съсловие виждат Ан-Нахда като заплаха за личната им свобода, а в благотворителността съзират система за купуване на гласове. Те се страхуват, че партията ще атакува законите, определящи равенство между половете. В отговор, лидерът на Ан-Нахда обяви, че движението няма да забрани употребата на алкохол или носенето на бикини.

Привърженици на бившата управляваща партия също искат да бойкотират Ан-Нахда, виждайки я като заплаха. Средствата на партията също са предмет на дискусии, тъй като някои обвиняват Гануши, че получава пари от Саудитска Арабия и Иран, за да пропагандира религиозна идеология. Програмата на Ан-Нахда включва 365 точки, като някои са:

  • създаването на Конституционния съд с председател, който ще бъде назначен от правителството
  • създаване на служба за отчетност на правителството, с шеф, който ще бъде назначен от парламента
  • обявяване на обща амнистия за политическите затворници
  • ръст на БВП от 7% между 2012 и 2016 г., което ще позволи доходът на глава от населението да е 10,000 TND вместо 6300 TND за 2011 година (един тунизийски динар е равен на 0, 71 долара)
  • създаване на 590 000 работни места между 2012 и 2017 г. с цел да се намали безработицата от 14,4% през 2011 до 8,5% през 2016 г.
  • увеличаване на инвестициите от 25% през 2011 г. до 31% през 2016 г.
  • намаляване на инфлацията от 5,5% през 2011 г. до 3% през 2016 г.
  • установяването на подходящо законодателство, което ще позволи създаването на ислямски банки

Според проучване на общественото мнение, Ан-Нахда в момента е партията с най-голяма възможност да получи повече гласове – над 25%.

One Reply to “[Избори в Тунис] Кои са основните партии на изборите в Тунис”

  1. “До крайната дата се регистрираха 4,1 милиона от общо 7,2 милиона алжирци с право на глас.”
    Много алжирци участват явно на изборите в Тунис.

Comments are closed.