Кадафи е вън от играта – а след това?

Print Friendly

Убийството на Муамар Кадафи от подкрепените от НАТО бунтовници бележи край на един период и начало на друг. Какъв ще е той зависи от последвалите събития – дали ще доведат до мир и стабилност или постоянно насилие е въпрос, който ще занимава международната общност и съседите на Либия още известно време.

Изследователят Едуард Канйо от Rochester Institute of Technology определя три възможни варианта, базирани на това, което имаме като факти досега. Първата възможност за развитие на конфликта е да има тристранно попечителство от страна на САЩ, Великобритания и Франция. След като се намесиха в унищожаването на режима на Кадафи и неговата собствена смърт, трите държави с исторически интереси в Либия, ще се чувстват задължени да останат на място – т.е. да направят това, което нито Италия на Мусолини, нито която и да е западна сила не успява да осъществи. Другата страна на въпроса е, че западните сили могат да се повлияят и от факта, че операцията в Либия им излезе скъпо, като чисто финансов аспект. 

Финансовите разходи за военната интервенция в Либия се оценяват на 2 милиарда долара за САЩ и малко под 1 милиард за Великобритания и Франция. На 22 октомври британски медии съобщиха, че Филип Хамънд, британският секретар на отбраната, е определил участието на Великобритания като основно и затова нейни фирми ще трябва да имат също основна роля във възстановяването на Либия. Според Лондон, в същото време италиански и френски фирми лобират за участието на Рим и Париж в Либия след Кадафи. Един от начините, по които страни от НАТО могат да защитят интересите си е участието на ООН във възстановяването на арабската страна. А възможно препятствие за това е създаването на съпротива от страна на националисти или религиозни групи.

Вторият сценарии в краткосрочен план е стабилно развитие в посока на установяване на демократично управление. Това е визията, която Преходният съвет обяви пред международната общност. По отношение на това развитие западните партньори на Съвета се отдръпнаха, след гаврата с трупа на Кадафи. Друга пречка е фактът, че Преходният съвет няма пряк контрол върху въоръжени групи в Южна Либия, формирали се в хода на въстанието и често нямащи нищо общо с опозицията в Бенгази.

Третията вариант за развитие на Либия е запазване и дори увеличаване на гражданските размирици. Това може да се развие като пряко следствие на различни фактори, като разделение сред бунтовниците на идеологическо (секуларисти срещу религиозни), регионално (Триполи срещу Изток), етноческо (бербери срещу араби) или политически ниво (сътрудничещите  си с Кадафи  и онези, застанали срещу него). Важно е дали поддръжниците на Кадафи ще намерят път да се прегрупират след смъртта му и дали ще нанесат свой удар, в отговор на убийството му. Създаване на етническа, дори расова омраза е един от тези пътища за възможна съпротива срещу бунтовниците.

Взимането на връх на който и да е от тези предложени сценарии неимоверно ще се отрази на съседни страни, като Алжир, Нигер, Судан и Чад. В Мали вече има данни за бунт, стартиран от бойци, завърнали се от Либия. Наистина африканската страна не е съседна на Либия, но бойците-туареги, били се в Либия за Кадафи, днес оказват въздействие в страните, откъдето са наети – Мали е една от тях. Действително движението на туарегски наемници няма ограничението на държавните граници – районът на Южна Либия, Южен Алжир, Нигер, Мали и Чад исторически е свързан с етноса на туарегите. С бойците идва и оръжие – това е съвсем ясно. Възможно е оръжие да попадне в която и да е съседна страна на Либия и да предизвика бунт срещу управляващите. Алжир е имал берберски бунт в миналото и може да се изправи срещу  подобен днес.

Операцията на НАТО ще има своите последици – това е необратимо. Протестите срещу Кадафи щяха да се случат – това също е необратим процес. Дали днес, 2012 или 2020 година – щеше да се случи. Тук идва ред на други въпроси, които засягат или поне трябва да засягат международната общност повече, отколкото държавните интереси. Човешките права, хуманитарните мисии – това са точки, които трябва да седят на първо четене. Подобна отговорност има не само НАТО, но и всяка страна, пряко участвала вконфликта в Либия – независимо от коя страна – на Кадафи или срещу него.

One Reply to “Кадафи е вън от играта – а след това?”

Comments are closed.