Нищо лично, просто петрол

Изборите в Тунис са факт. В съседна Либия, обаче, ситуацията все още се развива. Неясното бъдеще може да бъде гарант както за създаване на стабилност, така и на хаос, който да продължи години. Преходният съвет, който очаква своето официално разпускане, среща трудности, а върху революцията хвърли своята сянка линчуването на бившия диктатор Муамар Кадафи.

Зловещото убийство на либийския деспот, придружено с изнасилване, е военно престъпление – и в това не бива да има разногласия. Погледнато от емоционалната гледна точка на хората, страдали от силата на неговия апарат, убийството е логичният завършек на борбата срещу него. Виждайки неразвитието на делото срещу египетския президент Хосни Мубарак, либийските бунтовници решиха, че няма нужда от съд, за да се справят с делата на Кадафи. И затова го убиха след унизителни шамари и, както се оказа, изнасилване.  Несъмнено този акт е израз на отмъщение – солидно подкрепено от САЩ, въпреки призивите им за разследване на случая около залавянето на Полковника.

Стана ясно и за други престъпления, извършени очевидно от бунтовниците – застреляни заложници, с вързани отзад ръце, убити бързо. Human Rights Watch откриха 53 тела, убити по този начин в крепостта на про-Кадафи силите, град Сирт.  В самия град се знае, че около 500 души са убити само от удари на НАТО по цели на силите на Муамар кадафи, а много други при престрелки с бунтовниците. 

През последните два месеца продължителната обсада и безразборното бомбардиране на града довежда инфраструктурата до крах, а жертвите стават все повече. Това се очакваше – на всички, следели новините от Либия им беше ясно, че обсадата на Сирт ще бъде кървава и жестока. НАТО, силите на Катар и бунтовниците от Бенгази бяха решили, че трябва да смачкат съпротивата на либийския диктатор веднъж завинаги и изляха пълните си сили срещу родното му място.

Клането е всъщност една част от цялата картина. Защото има също и много случаи на отвличания, побой, улични убийства при пререкания между бунтовници и симпатизанти на Кадафи, мъчения… Според Amnesty International западни сили също са помагали в извършването на мъчения, макар още да няма точни доказателства за това. Трябва да се признае, че медиите не говореха за тези случки – те просто контрастираха на официалната информация и еуфорията. Подобни новини щяха да създадат въпроси и в крайна сметка да почернят справедливия бунт срещу Кадафи с доказателства, че противниците му правят същото, което са извършвали подчинените му.

Когато Съветът за сигурност на ООН гласува “всички възможни мерки” срещу Муамар кадафи, никой не беше очаквал мерки срещу Либия. Но това се случи, още повече, че в същото време бунтовниците (току-що формирали отрядите си) са поставени под заплахата да бъдат смачкани и изклани подобно на мюсюлманите в Сребреница. Трябваха бързи и смели решения и либийската опозиция пожела външната намеса. Без нея, бунтът щеше да завърши като клане.

Всички тези факти, разбира се, не дадоха зелена светлина силите на НАТО да помагат на бунтовниците на земята – целта на резолюцията на ООН бе да се забранят полети над Либия, за да не може полковник Кадафи да обстрелва по въздух силите на бунта. Франция и Великобритания, в лицето на своите президент и министър-председател, се възползваха, за да ударят по цяла Либия, пренебрегвайки предписанията за “всички възможни мерки срещу силите на полковник Муамар Кадафи”. Може би до последвалите жестокости от страна на бунтовниците се стигна именно заради едностранните решения на двете държави, пожелали най-силно смъртта на Кадафи.

При първите удари на НАТО  жертвите бяха между 1 500 и 2 000. При обсадата на Сирт, тази цифра набъбна с може би десет пъти. Общата оценка за осемте месеца от началото на бунта говори за 50 000 загинали, като Преходният съвет има огромни загуби – 30 000 мъртви бойци и над 50 000 ранени, като голяма част от тях, заради ударите на силите на Кадафи, лежат в болници с висок процент на замърсяване и съответно възникнали зарази.

Чрез либийската война, всъщност, западни страни, като Италия и Франция, опитаха да си върнат позиции, загубени след въстанията в Тунис и Египет. Добивът на петрол беше и още е под заплаха и това не се приемаше добре в Рим и Париж. Великобритания пък беше снабдител на оръжие – цената ставаше прекалено висока. В последните си години Кадафи бе опасен колкото за собствения си народ, толкова и за враговете си на Запад. В Арабската лига също страняха от него и като че ли картата му бе изиграна, а бунтът бе въпрос на време. Арабската пролет не е изобретение на западната политика, но стана причина бившите колониални сили да поискат мястото си в Северна Африка и Близкия изток. И това е причина младите, от които стартира всичко декември 2010 година, да се замислят как да опазят движението си възможно най-тяхно.

За обикновените либийци войната означава победа и загуба едновременно – победа над режима на Кадафи и загуба на близкото бъдеще, което засега остава в ръцете на политиката. От друга страна седят по-религиозно настроените части от бунтовниците, чиито лидер Абдел Хаким Белхадж в миналото бе отвлечен от британските служби МИ-6 и измъчван в Либия. Той със сигурност не иска да изпълнява заповеди, идващи от Преходния съвет, където участват и хора от бившия режим на Кадафи.

Несигурното бъдеще в Либия може да се отрази на развитието на цялата революционна вълна в арабския свят и Африка – от Сирия, където активисти вече искат зона, забранена за полети, за да се защитят, през Уганда, където Барак Обама изпрати войски, да защитят цивилното население от посегателства на бунтовници, до Кения, получила подкрепата на Франция да навлезе в Сомалия. И във всичко това, изброено, като прости факти, бъдещото разпределение на влияние спокойно може да бъде облечено, като хуманитарна помощ.

Накрая да завършим с една очевидна истина: ако войната в Либия бе, за да се защитят животите на цивилното население, то това е един огромен провал. Зверствата бяха правени от всички страни – започнаха с Кадафи цели 35 години и продължиха с бунта срещу неговите издевателства. И, ако има нещо, в което НАТО и Кадафи да си приличат, то това е поставянето на петрола и парите над ценностите и желанията на либийския народ. Останалото е добре направен PR. 

2 Replies to “Нищо лично, просто петрол”

  1. “…Преходният съвет има огромни загуби – 30 000 мъртви бойци и над 50 000 ранени,…”

    Кой е източника на тази информация? По данни на преходния съвет по-малко хора общо (цивилни, НТС и силите на Кадафи) са умрели през войната (засега).

    “…Общата оценка за осемте месеца от началото на бунта говори за 50 000 загинали…”

    Чия?

    “…Когато Съветът за сигурност на ООН гласува “всички възможни мерки” срещу Муамар кадафи…”

    Не съществува такава резолюция. С две дума – 1973 разрешава всички мерки, които могат да опазят живота на цивилните с изключение на окупация (което не включва рейдове и пращане на съветници). Иначе от Москва щяха да са по-мълчаливи.

    “…През последните два месеца продължителната обсада и безразборното бомбардиране на града довежда инфраструктурата до крах, а жертвите стават все повече….”

    Бомбардировките не са интензивни, не са безразборни (в 21-ви век няма “килими”), градът не е сринат. Жертви за съжаление има.

    “…Добивът на петрол беше и още е под заплаха и това не се приемаше добре в Рим и Париж….”

    Не е бил, 45% от италианското потребление преди войната беше от Либия.

    “…В последните си години Кадафи бе опасен колкото за собствения си народ, толкова и за враговете си на Запад….”

    Точно обратното – бил е опасен когато е пращал и въоръжавал терористи наляво и надясно, но именно в последните си години той става изключително ценен за Запада – опазвал е до известна степен Европа от имигранти, петрол се е изнасял във впечатляващи количества, изобщо стабилен съюзник-тиранин. Кадафи е опъвал палатка насред Париж, където Далай Лама не е допуснат.

    Като за финал – не само екстремистите са проблема, а и тези, които днес са на власт не са от най-светски настроените държавници. Джамахирията върви към лека форма на ислямизъм, за съжаление. Арабската пролет е един провал на светската, либерална демокрация, която не вирее в този регион.

Comments are closed.