Какво има предвид под Пряка Демокрация движението от площад “Синтагма” в Атина

На 24 юли, тематичната група за Пряка демокрация на Площад Синтагма получи задача от Отворената Асамблея на Площада, да състави документ за „Принципите и Тезите на Пряката демокрация”. Този документ бе представен пред Отворената Асамблея на Площад Синтагма на 3 септември. Тематичната група за Пряка демокрация от Площад Синтагма, желаейки да допринесе към диалога за промяна на статуквото, който започна да се води в световен мащаб, прави този документ публичен за всички отворени асамблеи в Гърция и по целия свят, за консултации и поправки. 

Αρχές και θέσεις της Άμεσης Δημοκρατίας

Пряка демокрация-Принципи и тези

Защо хора от различен произход излизат по площадите по целия свят? Коя е основната причина, която ги обединява и заобикаля това, което ги разделя? Защо този феномен се разпространява бързо в много страни? Защото  кризата, която системата пося, докара хората, обществата и природата до предела на тяхната издръжливост и толерантност,  като това е очевидно от сегашната варварска гръцка реалност.

Ние изживяхме ерата на крещящото неравенство, обожествихме парите и подчинихме себе си на банките и мултинационалните компании. Човешките взаимоотношения бяха пропити с конкуренция и личен интерес. Ние толерирахме експлоатацията на хората, както толерирахме изнасилването на природата в името на развитието. Ние оставихме други (лидери, владетели, депутати и техните финансови подръжници ) да решават вместо нас.

Сега е времето да ги свалим.

От първия ден, на 25 май, на площад Синтагма ние превърнахме пряката демокрация в един наложителен проект и започнахме да я прилагаме в нашето ежедневие, решавайки да вземем нашия живот в совите ръце. Властта се издига от хората, но днес се практикува задочно и срещу тях. Народът, вместо да бъде суверен, се е предал и е делегирал върховната власт.

Гражданството съществува, когато гражданите упражняват политика. Гражданството не се предава, а се упражнява лично от всеки гражданин. Предоставянето на гражданство чрез представителство, означава загуба на гражданската свобода. Индивидът става гражданин, когато през неговото или нейното участие в общностните работи, той или тя превъзмогва „частното” и „индивидуалното” и отива към „колективното”. Упражняването на самата политика е това, което учи хората да стават граждани и да се справят с общностните работи.

Като следствие на горното, гражданинът трябва силно да защитава неговата или нейната политическа позиция срещу всеки опит за външна намеса, произлязъл от механизмите за „манипулиране на общественото мнение” (медиите) или от политически партии, които превръщат хората във фенове, гласоподаватели и клиенти. В същия контекст на гражданско отстраняване, изборите и всички легални референдуми или електронни форми на управление – които се „култивират” отгоре, очевидно се използват за да създадат фалшиво впечатление за засилваща се демокрация.

При управление чрез пряка демокрация, единствената истинска демокрация, се защитава правото на всеки да държи властта, произтичаща от отворените асамблеи. Всяка отворена асамблея, като законодателно тяло упражнява всяка власт в сферата на своята отговорност и юрисдикция.

Хората държат всяка власт защото:

  • Те са независими и самоуправляващи се, докато те самите държат властта (сами обсъждат всичко, което ги засяга и сами вземат всички решения свързани с местни и външни работи) и упражняват изпълнителната власт  прилагайки решенията, които са взели на организационно, ръководно и изпълнително ниво.
  • Те са автономни,  те упражняват законодателната власт, тъй като сами избират законите, от които се нуждаят.
  • И вземайки законите в собствените си ръце, те самите държат съдебната власт.

Отворената асамблея може да допусне грешка, но тъй като тя е тялото допуснало грешката, тя ще бъде и тялото, която ще я поправи.

Пряката демокрация идва като необходим проект, който дава приоритет на радикалното отхвърляне на системата на фалшивото представителство, на комерсиализацията на всичко, на използването на хората като средство за печелене на благосъстояние. Такава система противостои на творческото развитие на обществото като цяло и на всеки индивид поотделно.

Пряката демокрация предполага наличие на постояннo и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела. Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика. Тя е държавна система и начин на социално съжителство. Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.

Този начин на социална организация не оставя място за никаква държава, йерархия, лидери, управници и политически партии. Той отваря пространство, в което гражданите да усетят и практикуват политика .

Именно в сърцевината на днешната криза се крие факта, че индивидът е средство на разположение на диктатурата на пазарите и парите. Но не трябва ли обществото да има последната дума за това как, за какво и за кого произвежда? За да може пряката демокрация да съществува в пълния си смисъл, е необходимо гражданите не само да държат в свои ръце икономиката, но и да я приспособят към измерения, които отговарят на човешките стандарти и екологични норми. Въз основа на това всички ресурси в нашия общ живот и средствата за задоволяване на нашите общи нужди не могат да бъдат нищо друго, освен общи в ръцете на самото общество, което, без нужда от никакви посредници, да реши как да ги разпредели, за  всички, с уважение към природата. Това се случва, тъй като човек не може да бъде средство, нито екосистемата трябва да бъде смятана за неизчерпаема и заменима.

Принципите на пряката демокрация се различават от принципите установени в миналото, които били отворени за всякакви нарушения поради факта, че гаранцията за тяхното изпълнение е постоянното наблюдение от всички граждани. Тези принципи извлечени от това, което ние преживяваме на площад Синтагма са солидарност, свобода, автономия и равенство.

Тезите на пряката демокрация, въз основа на тези принципи са:

  1. Всички публични места са отворени за всички и принадлежат на всички.
  2. Право на равно участие на всички в оформянето, вземането и изпълнението на решения, както и в контрола над прилагането им,  в политическата и в икономическата сфера, е основна предпоставка. Всички хора контролират и биват контролирани за самоусъвършенстване и подобряване на функциите на обществото.
  3. Всички необходими представителства имат строго координационна или изпълнителна същност, а не посреднически или решаващ характер.
  4. Всички необходими представителства се съставят или директно от тялото на отворената асамблея или от предварително избран лист на асамблеята, когато са необходими определени умения или опит. Във всеки случай, всички представители са винаги отзовими, заменяеми по време на изпълнение на техните задължения и се оценяват по свършеното в края на техните задачи.
  5. Съществуването на много местни асамблеи(в квартали, общини, работни места, училища и т.н.), които комуникират помежду си, е основата на Пряката демокрация. Участието в тези асамблеи не е задължително, но трябва да бъде колкото се може по-отговорно и по-редовно. Комуникацията между местни асамблеи създава хоризонтална(не-йерархична) мрежа, която служи да координира необходимите тези и действия.

Ние сме изправени пред историческа повратна точка, срещайки предизвикателството и уникалната привилегия да вземем нашите съдби в нашите ръце, като сринем тази отпадъчна система от ценности и институции, които експлоатират нашите животи.

Ние искаме всичко за всички. Ние сме история в движение.

Тематична група за пряка демокрация

Отворената Асамблея от Площад Синтагма 

Αρχές και θέσεις της Άμεσης Δημοκρατίας

15 Replies to “Какво има предвид под Пряка Демокрация движението от площад “Синтагма” в Атина”

  1. За първи път в живота си виждам толкова откровен анархизъм. Прекрасни идеи. Но изключително погрешни. Хората написали това тепърва имат да откриват топлата вода. Без изключение всички опити да се създаде това, за което тези хора говорят, са довеждали до ужасяващи деспотични диктатури. Просто има две основни грешки, които тези идеолози анархисти правят:
    1. Не съществува единно общество
    2. Не само не съществува, но и не може да взима, а още повече да прилага каквито и да е адекватни решения.

    Могат да опитат, щом са толкова луди. Просто ще открият, едно по едно органите и средставата за държавно управление, които съществуват в момента. Само дето по пътя към истината, ще се пролее страшно много кръв и жестокости.

  2. Ето още един прогресивен текст за Демокрацията — такава, каквато би следвало да градим от сега нататък. Напълно подкрепям инициативата.
    Що се отнася до коментара на Боби:
    1. съществуват хора, които искат да си помагат с каквото могат;
    2. ако всички в групата са интелигентни и здрави, може. Това е един естествен процес. Разчети биологията, медицината и физиката. Хей, стволовите клетки са на мода 🙂
    По пътя на истината ще вървим постепенно и без конфликти. Ние сме добри хора и искаме мир, любов и разбирателство.
    Според мен трябва да продължим с един по-мащабен дебат, в който да включим повече участници. Нека не стоварваме всичко върху хората, които работят в публичния сектор; на тях и без това им идва в повече напоследък.

  3. Проблемът е, че такова самоуправление може да работи само между съзнателни, дисциплинирани и работливи хора. Нещо, което протестиращите в Гърция в голяма степен НЕ СА. Съвременната държава като социум съществува на базата на гражданите, които се изхранват сами и плащат данъци. А гърците протестират, защото държавата им вече не може да им дава старите заплати и пенсии, плащани с пари на заем. Те протестират, защото безплатният обяд свърши. Е няма как да стане!

  4. Не протестират само гърците.
    Вярно е, че подобна система не може да се възприеме мигновено от всички, но ако убедим властта да ни помогне, ще осъществим значителен напредък в общуването. Има много тежка социална несправедливост. Нека не забравяме, че много хора не могат да задоволят дори елементарните си физиологични потребности.

    http://en.wikipedia.org/wiki/%22Occupy%22_protests
    http://en.wikipedia.org/wiki/Anonymous_%28group%29

  5. Знам за протестите по света, дори лично участвам в организацията на протеста на 11.11. в града, където живея 🙂 В Гърция ситуацията е специфична и не случайно там протестите са най-масови и ожесточени, има и големи стачки. Трябва внимателно да разграничаваме нещата, защото зад благовидните лозунги могат да се крият просто хора, които са пили, а сега не искат да плащат.
    Пряката демокрация много лесно може да се изроди точно в това – в желание да се яде безплатно. Подобен пример имаме в Калифорния, където бюджетната политика на щата се определя чрез референдуми. И в резултат този иначе икономически най-силен щат е от години на ръба на фалита.
    Да, по света има много хора, които не могат да задоволят базовите си физиологични нужди, но не тези хора са на протестите, и въобще такива протести в истински бедните страни сега няма. Протестират главно добре образовани хора в богатите страни, хора, които не са оставали гладни.

  6. Гърците току що получиха изневиделица референдум, сега ще трябва да поемат отговорност и да си решат бъдещето сами. Опасявам се, че много от тях всъщност не искат да признаят тази отговорност. Да видим ще приемат ли после избора си и това, че занапред няма да могат да харчат повече, отколкото са изкарали 🙂

    Нека не забравяме, че поемането на отговорност за собствения живот е нещо, което мнозина от нас не са научили, и което е в сърцевината на много психологически терапии. А човек, който не е признал, че носи пълната отговорност за собствения си живот, няма как да носи отговорност за обществения живот.

  7. Все още говорим за референдумите, като част от магическо, супер общество. Текстът по-горе, ако въобще сте го прочели беше насочен срещу днешните референдуми и начинът по който се контролират от властите, които ги дават. Примерите, които давате с Калифорния, нямат нищо общо с пряката демокрация. Пак има централизирана власт, вън от обществото. При пряка демокрация всеки ще контролира и ще бъде контролиран. Така че не е хаотична ситуация, както я описа.

    Гърците ще гласуват срещу приемането на парите, но въпреки това воденето на тази политика ще продължи… Защото проблемът се корени в цялата система.

    А и относно първия коментар, подръжниците на монархията са казвали, че ако повече хора участват във взимането на решенията, това ще доведе до хаос. И въпреки това се появяват партийните модели. Еднопартийният отсътпва мястото си на много партийният, за да могат да участват още повече хора при взимането на решенията. И сега се появява желанието у хората да премахнат парламентарните системи, за да могат, дори още повече хора да участват , чрез асамблеи.Всъщност това е еволюцията, или топлата вода, както я наричате. От закона на джунглата(силният управлява и води) към децентрализацията, чрез която се търси все по- голямо участие на все по-голям брой хора, за да могат те, хората да разгърнат пълния си потенциял.

  8. Човек като се замисли открива, че в свят на масово следене, записване и последващи манипулации референдумите се превръщат в зле организирано спортно мероприятие.
    Ако днес ни събират пръстовите отпечатъци и снимките, утре ще започнат и задължителни ДНК профили да ни правят.
    След някоя друга година децата ни ще се раждат органични роботи с дистанционно управление и сателитен качествен контрол. Не знам за Вас, но аз не виждам положително бъдеще в това. Одисея 2001-ва отдавна мина, до кога ще търпим? За това протестират хората. Прекалихме с високите технологии; народът мизерства, но въпреки това се харчат безценни ресурси за неща, които ни вредят. Ако продължаваме така, наистина ще настане онази анархия, за която вероятно пише Боби.
    Това не е смешно.
    Не мога да разбера политиците — не ги ли интересува бъдещето на децата им?

    Стига репресии, войни, заплахи и убийства! Не бъдете лоши!

    http://youtu.be/WM8bTdBs-cw

  9. Единственото, което в текста се казва относно референдумите е, че “всички легални референдуми … очевидно се използват за да създадат фалшиво впечатление за засилваща се демокрация.” Няма обосновка, няма анализ зад това, просто един голо твърдение. Очаквам, ако са/сте против референдумите, да го заявите открито – “ние сме против референдумите”. А не с такива индиректни приказки.
    Относно референдумите в Калифорния, прочетете малко, информирайте се. Те не са от вчера, нито се организират по милостта на някой властимащ:
    http://ballotpedia.org/wiki/index.php/History_of_Initiative_and_Referendum_in_California

    “Прекалихме с високите технологии; народът мизерства”
    Като сме прекалили, бихте ли спрели да използвате Интернет, компютъра и гсм-а си? И моля Ви, спрете да говорите от името на мизерстващите. Вие лично мизерствате ли, гладувате ли? Подминахте коментара ми, че днешните протести не са протести на мизерстващи хора. Знаете ли, че синдикатите в гръцките железници са договорили за работещите средни заплати от над 5000 евро (според някои източници – 6100 евро) ?!?! Това ли са мизерстващите хора? Всъщност това, което се получава напоследък е, че хората в бедни страни като Китай и Индия постепенно се замогват, тъй като са съгласни да работят евтино и “крадат” работни места от Запада. Затова протестите са в богатите страни, а не в бедните. Както тия дни каза един синдикален лидер в Гърция след новината за референдума – “не искаме референдум или смяна на правителството, искаме си работните места и старите заплати”.

    Подминахте и най-важния момент в коментара ми. Затова ще го повторя, с малко по-други думи:

    Много, ама наистина много хора отказват да поемат и признаят отговорността дори за собствения си живот – все обстоятелствата или някой друг им е виновен. Не можем да очакваме, че такива хора могат да поемат отговорност за обществения живот, за социума – след като не са я поели дори за себе си!

  10. Бихте ли пробвали да приложите абстрактната анархистка теория, изложена по-горе, в практика по следния казус:

    Атинското метро и гръцките железници са на загуба. Работещите в тях не са съгласни да получават по-малко пари, а пътниците не са съгласни да плащат по-скъпи билети. Досега правителството вземаше заеми и ги субсидираше, но вече никой не иска да му дава нови заеми.

    Как ще разрешите тая ситуация, какви асамблеи (или както там искате ги наричайте) ще съставите за целта? Ползващите метрото и работещите в метрото живеят из цялата столична област, ползващите и работещите в железниците живеят в цялата страна. Какво решение въобще си представяте, че някаква асамблея може да намери при тези несъвместими искания на двете страни?

  11. Имах предвид “референдум” в по-общия смисъл. Естествено, че не съм против.
    В личен план прогресивно се опитвам да изоставям технологиите, които се използват за изземване на личните ми данни, но те пак се появяват. Всъщност в момента дори записват екрана ми. Не помня колко пъти моб. телефон си самосмени firmware, в крайна сметка ми взривиха батерията, от тогава се отказах въобще. Не знам колко пъти ми повреждаха с malware твърдите дискове — и от тях се отказах. Наслагали са микрофони в електрическите инсталации, бялата техника. Дори камери в спалнята, за да анализират и скромния ми сексуален живот… Страхотна простотия.
    Не мога да приложа идеята за гърците, защото не им познавам обществото, но им съчувствам чисто човешки.
    Много има изписано за пряката демокрация, да не се вдълбаваме само в този текст.

  12. Господин Гюров,
    общественият транспорт по дефиниция не би трябвало да работи за печалба.
    За разрешаването на ситуацията с финансирането му, е необходимо първо да имаме пълна картина на паричните потоци не само в транспорта, а в държавата въобще – ревизия на централната банка и търговските банки, на частния и на държавния сектори, на приходи, субсидии, заеми, разходи, заплати и т.н.
    На прима виста, един немалък входящ паричен поток за транспорта би бил от лихвите от личните банкови сметки на гръцките политици и икономически магнати; или прогресивен процент от печалбите примерно над 10 млн. евро на определени икономически образувания.
    Както не са малко безотговорните и неуките хора, така има и достатъчно от тези със знания, умения и желание за работа в името на обществото и без лични амбиции за лидерство или облагодетелстване. А в едно егалитарно и истински демократично общество, вторите са повече от първите.

  13. Това за градския транспорт е вярно донякъде – навсякъде по света е на загуба, както и пътническите ж.п. превози, но превозвача е на печалба (частникът не го е грижа за общото благо).
    Гърците сега са на вълна “вдигнате данъците на богатите, дайте ни работа”. Тоест, гръцкото ляво. Как точно става този номер, не ми е ясно?
    Общество, което от десетилетия е свикнало със социални придобивки, които не е заслужило (=не може да си позволи) се чувства неудобно когато бъде “принизено” на ниво, за което ние не си и мечтаем.

    Ако в Гърция днес има пряка демокрация, то държавата би рухнала веднага. Всеки човек трябва да разбира от икономика, право, транспорт, медицина?

  14. Още нещо, в по-човешки план – обикновено в по-богатите страни (Гърция, Испания, Израел) тези, които протестират са и тези с последно поколение iPhone, които пътуват наляво и надясно, карат нелоши коли, живеят на хубави места и имат заможни родители. Буржоазния елемент в работническата класа. 🙂 Тези хора нямат право да се оплакват, не и преди да си подарят електрониката на първия срещнат на улицата клошар. За съжаление такива хора са копието на “народната воля” (тип, онези, които се самопровъзгласяват за представители на 99% от “народа”).

Comments are closed.