Какво е значението на Сирийската свободна армия?

Print Friendly

15 000 бойци се обучават в Турция. Тази седмица New York Times съобщи, че в Турция е стартирала подготовката за съставянето на сирийска опозиционна армия. Зад това, поне според сегашните данни, седи полковник Рияд ал-Асад, който намери убежище в бежанския лагер в южна Турция, създаден след началото на кризата в Сирия.

„Ние ще бъдем бъдещата армия на Нова Сирия. Ние не сме в съюз с никоя секта, религия или политическа партия. Ние вярваме, че трябва да бъде защитавано цялото сирийско общество”, е казал Рияд ал-Асад пред „Дейли телеграф”.

По всичко личи, че Турция е домакин на въоръжената опозиция, която има за цел да води бунта в централните сирийски градове Хомс и Хама. Официалната позиция на Анкара е, разбира се, че ролята на турската страна е само хуманитарна. Но в същото време ученията на сирийците под водачеството на Рияд ал-Асад са приемани мълчаливо от Турция. Комуникацията с полковника също минава през турското външно министерство, а в лагера със сирийските бежанци се влиза само с позволение на турската армия.

Възникват два въпроса:

  1. Как предоставянето на убежище на бунтовниците, ще спомогне за победата над Асад?
  2. Какви са дългосрочните регионални последици от предоставянето на покровителство на бунтовни части от страна на Турция?

Донякъде отговор на двата въпроса може да е, че бунтовниците могат да променят играта значително. Убежището дава възможност за набъбване на броя на бунтовните сили – може да служи един вид като свободно място, където да се организира въоръжената опозиция без да бъдат притеснявани от правителствените части. Това автоматично означава, че и трафикът на оръжия ще се увеличи.

Чуждестранната помощ, изразяваща се в предоставяне на убежище и защита, може да има и отрицателно въздействие. Най-скорошният ефект би могъл да е изолация на тези военизирани сили от масовото вълнение в Сирия – т.е. бунтовниците, действащи на партизански принцип, могат да бъдат отделени от мирните демонстрации във вътрешността на Сирия. Преминаването на границата между Сирия и Турция с цел удари по сирийската официална армия носи рискове за организацията на бунтовниците – те биха били лесна мишена.

 Въпреки, че като цяло анализатори по Сирия твърдят, че атаките на дезертьорите, формирали Сирийската свободна армия (ССА), са некоординирани и местни, полковник Асад съобщава, че всъщност става дума за система под пълен контрол на щаба в Турция. Самият той признава пред британската преса, че са планирани “пълни военни операции”, които да довеждат до сблъсъци с правителствените войски. Съобщава също, че имат постоянна връзка с командири в самата сирийска армия. Сирийските имигранти в САЩ, Великобритания и Персийския залив предоставят на ССА компютри и сателитни телефони.

Убежището в Турция може да помогне на въоръжен бунт, но носи рискове за сигурността и не гарантира успех по какъвто и да е начин.

И все пак трябва да се проследи всичко, свързано със ССА. Защото оценките са по-скоро песимистично. От една страна може да се стигне до реална гражданска война. От друга – подобен вътрешен конфликт със сигурност ще се отрази на целия регион, както и влошаване на междудържавни отношения (Турция и Сирия, Турция и Иран, та дори и Сирия и Иран).  Засега това, което се вижда на повърхността е, че ССА по-скоро представлява сбор от малки групи от дезертирали войници, които спонтанно удрят пунктове или превозни средства на армията. Очевидно е, че ССА е в процес на набиране на нови членове и те се увеличават – бавно, но сигурно. Оценките са неясни, но става дума за поне 15 000 бойци – според активисти са над 20 000. Подкрепата на Турция не бива да се подценява, като тя също няма ясна цел – да подкрепи народните вълнения в Сирия, или да подсигури външната си политика, по-скоро доктрина, която Анкара от години развива, за да се върне, като първа сила в Близкия изток.

Ако наистина ССА има идея, щаб, координация и йерархия, то тогава рискът от гражданска война в Сирия е напълно реален. ССА трябва да помисли и как да спре с конфликтите на битова основа във вътрешността на Сирия – последното нападение бе над бус с алеуити, нападнат от опозицията, при чиято атака всички в буса бяха убити. Ако съществува истинска въоръжена съпротива, то тя трябва да вземе под внимание тези случаи.

Колкото и парадоксално да звучи, липсата на реална възможност сега да избухне гражданска война или истински въоръжен бунт, дава по-добри шансове за мирно разрешение на конфликта. Защото законът е ясен: насилието поражда насилие, а това означава, че Сирия няма да бъде стабилна много време. Опозицията, поне сега, трябва да запази своята гражданска роля и цивилно водачество.