Арабската лига показа колко е ненужна

Print Friendly

Ако някой търси отговор за сирийската криза сега, то няма да го намери на запад. Правителството в Дамаск представи протестите първоначално, като американско-израелски заговор, след това като европейски, продължи с международна конспирация, а сега, след решението на Арабската лига за замразяване на членството на Сирия, се говори и за арабски заговор.

Ако не съществуваха страните в Залива във варианта, в който са те сега, вероятно идеята за арабски заговор щеше да звучи още по-абсурдно. Нека видим ситуацията каква е: става дума за много, много, много интереси. Онова, което се случва в Сирия е в пъти по-важно и тежко от войната в Либия, като е на път да засенчи дори иракската криза. Поради няколко причини.

САЩ нямат пари. Това е ясно на всички. И да искат, би им излязло прекалено скъпо, за да използват каквото и да е влияние, а арабските протести бяха проспани от западните сили. Играта е загрубяла и има своите нови играчи. Трябва да се проследят действията и позициите на арабските страни в Залива, като се направи ретроспекция с години назад. Тук важна роля нямат дори Русия или Китай – те са странични наблюдатели.

Решението на Арабската лига да санкционира Сирия идва след месеци на кръвопролития във вътрешността на Сирия. Предупрежденията не бяха чути от властта в Дамаск, като често реакцията бе и продължава да е арогантна. Тук се оформя един блок от страни, които искат и могат да влияят на ситуацията в Сирия: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ. От другата страна е Иран с всичките си минуси за арабския свят. От изброените страни Катар сякаш най-малко попада под прожекторите, но държавата иска да има своята роля в арабския свят и особено в Близкия изток. Резервите на малката арабска страна не са нещо значително, като изключим газта. Затова бе създадена медия – Al Jazeera – което вече години наред предоставя различен поглед върху района, а свободата на словото е доста висока, в сравнение с други медии в арабските страни. Всъщност онова, което виждаме днес, се дължи до голяма степен на медийната война, която се води вече десетилетие между водещи сили, като ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран. Тук протестите в Сирия имат нещо важно за заливните страни – възможност за влияние.

Реакцията към атаката на Арабската лига към Сирия трябва да е силна. Не защото Дамаск не си го заслужава, а поради друго – влиянието на страните от Залива ще нарасне значително. Египет изказа мнението си срещу чужда инвазия в Сирия, но не каза нищо за Катар и Саудитска Арабия, а още по-малко за Иран. Набил Араби, председателят на Арабската лига (който е египтянин) прояви малодушие и застана зад решението, което бе взето всъщност в Катар, но обявено публично в Кайро – да се замрази членството на Сирия, да се обсъдят санкции и да бъдат изтеглени посланиците на арабските страни от Дамаск. Мерки, които рано или късно щяха да дойдат, но какво означават те, когато идват от определено недемократични държави, като Саудитска Арабия и Катар? Цялото това показване на сили ухае по-скоро на опит за разклащане на позициите и връзките между Дамаск, Иран и Хизбулла, отколкото реално сваляне на властта в Сирия. Ако се вгледаме повече, ще видим, че санкциите действат ЗА, а не ПРОТИВ режима в Дамаск – така или иначе има пропаганда, че се готви заговор срещу държавата, подобни решения, като това на Арабската лига, помагат на режима да оцелее, защото дори сега много сирийци вярват на онова, което идва от правителствените канали.

Определено Саудитска Арабия иска да удари Иран където може. Сирийската територия е една от тези възможности.  Тъжното е, че властта в Дамаск предостави на тепсия страната на влиянието на заливните държави. Репресиите отключиха вълна от насилие, което е в две посоки – от правителството към протестиращите по улиците на Сирия, и от улиците към про-правителствени групи. Al Jazeera вече показа, че опозиционни групи използват тежко оръжие срещу войници на правителството. До този момент щеше да се стигне – той е нормално развитие на конфликта и продължаващите репресии. Но не трябваше да се стига дотук. Всяко използване на оръжие отваря още по-голяма рана и добавя по още месец (или година?) към кризата в Сирия. А в подобна обстановка хаосът се създава от само себе си и може лесно да бъде използван за различни цели от различни страни. Свидетели сме на съперничество между самите арабски страни. За първи път от над 60 години Израел остава в страни от дебатите, което пък дава възможност на Тел Авив да  продължава репресиите в Западния бряг и Ивицата Газа. Но при всички положения Израел сега не е основната тема. Вниманието е насочено към влиянието и оспорването на сила между отделни арабски страни от една страна, и между арабски страни и Иран от друга страна. А както личи, скоро този политически театър няма да приключи, и горивото за конфликта ще е смъртта на още и още протестиращи в Сирия.

Днес Сирия е поставена в едно унизително положение и за съжаление собственото й правителство даде възможност това да стане факт.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.