Нонка и петимата срещу шистовия газ

“На всеки протест срещу проучванията за шистов газ виждам петима човека, които са обявили себе си за гражданско общество.” Така министърът на екологията Нона Караджова коментира вчерашните протести пред сградата на Министерския съвет. Според протестиращите правителството тихомълком е разрешило на “Шеврон” да проучва за газ. (“24 часа”)

Това смята властта, подписваща изгодни договори около духалките в стаите на МС, за хората, имащи мнение. Не просто мнение – става дума за желанието да се спре една лудост – добивът на шистов газ в Северна България.

Моделът е идентичен с други страни, където е намесен гигантът Chevron – появяват се няколко професора, които заявяват, че няма абсолютно никаква опасност, правителството се прави на ударено и се прехвърля топката по звена, публичният дебат е сведен до размяна на обвинения и в крайна сметка шистовият газ започва да се добива. Нека споделим още едно мнение:

“Рисковете съществено се различават от богатството. Човек може да притежава богатство, но може само да бъде засегнат от рискове.” Ако българският премиер съзнаваше сериозността на тази теза на Улрих Бек, едва ли би се обърнал към протестиращи срещу шистовия газ в Добрич с думите: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат.” Най-силната теза за добива на шистов газ е енергийната независимост на България. Най-сериозен проблем са опасностите, които единствената позната технология за добив създава за здравето и околната среда. Затова икономическите и политическите решения за проучвания и добив трябва да бъдат съобразени с предпазния принцип и предшествани от последователна риск комуникация. Такава комуникация изцяло отсъства от страна на компаниите и българските институции, предлагащи тези рискове на обществото.

Ако се интересувате (силно се надявам да е така), прочетете цялата публикация тук. Смятам, че след това ще разберете колко нагли и смешни са изказванията на Нона Караджова и любимият ни министър-председател.