Кувейт: Парламентът срещу монархията

Print Friendly

62 души са арестувани след демонстрацията миналата сряда, когато протестиращите нахлуха в сградата на парламента. Емирът призова за по-строги мерки, за да се “изправи държавата срещу този хаос” и Министерството на вътрешните работи сметна за нужно да послуша заповедта за прилагане на всички необходими мерки за “борба с действия, които биха могли да застрашат сигурността на страната”. За стващото писа британският журналист Брайън Уитакър, който може би също се чуди накъде ще избият тези “мерки”. 

Мерки има, така е. Но едва ли ще стигнат до нивото на Бахрейн например, или Сирия. Въпреки, че протестиращите в Кувейт вероятно са вдъхновени от събитията в останалите части на Близкия изток, и целта им е промяна на правителството, ще трябва да се гледа внимателно върху събитията, за да не бъдат отнесени бързо и може би погрешно към водовъртежа на Арабската пролет.

Кувейт е конституционна монархия с парламентарна система на управление. Законодателната власт се осъществява от емира и Националното събрание (50 депутата, избирани за 4 години), а изпълнителната власт се държи от емира и Съветът на министрите (25 члена, назначавани от емира).Станалото от миналата седмица в Кувейт е един етап от развитието на конфликт в самата властническа структура на страната от известно време – между парламента и монархията. В този смисъл събитията са много сходни с тези във Великобритания от 17-ти век, когато има брожения срещу кралската институция и след конституционни битки, властта на монарха е сведена до минимум.

Сред арабските държави от Персийския залив, Кувейт изглежда с най-добри перспективи за трансформация по мирен път към европейски тип демокрация или да се доближи близо до това. В страната действа изборен парламент, който за стандартите в тази част на света е много оживен и уверен в дебатите. Политическите партии все още не са разрешени официално, но те съществуват и са факт.

Най-забележимият пример за парламентарно самочувствие е от 2006 година, когато умира тогавашният емир и парламентът (подкрепян от части от управляващата фамилия и части от пресата в страната) отказа да признае болнавия престолонаследник, 76-годишният Шейх Саад, който бе обявен за наследник.  Здравословното му състояние (болен от Алцхаймер) не позволява да изкаже клетвата, както е по конституция и след малка задкулисна сделка, довела до единодушно гласуване в парламента, е обявен за негоден за поста.

От гледна точка на политиката в района това е огромна крачка – за първи път избран парламент сваля по мирен път монарх. Значителен успех за парламентаризма. Дори опитите на управляващото семейство не успяват да променят решението на депутатите.

Но също така съществуват постоянни схватки между парламента и монархията за контрол над правителството. Особено ожесточени са дебатите, когато стане дума за корупция по етажите на властта и по-специално в семейството на емира. Един бърз поглед може да ни каже достатъчно защо депутатите се дразнят: 11 от 27 министри са от управляващата фамилия и носят фамилията Сабах – на емирското семейство. Става дума за едни от най-важните постове в държавата – министър-председателят, министрите на икономиката, отбраната, вътрешните работи и външните работи. Това предполага по-скоро семейни връзки, а не издигане заради лични заслуги и качества.

Парламентът все още няма реален контрол върху действията на министрите и следователно е ограничен и в това, което той може да направи, за да влияе на държавната политика (една добра статия по въпроса – на Кристин Диуан). Основното оръжие на депутатите остава призоваването за разпит на министър по наболели проблеми – може да бъде извършено след гласуване в парламента.

Наскоро опозиционни депутати поставиха под въпрос личността на министър – председателят Шейх Насър ал-Мухаммад ал – Сабах. Той бе обвинен, че покрива система за корупция във властта и “подаръци” на депутати в размер на над 350 милиона долара. Засега усилията им са блокирани, което е причина и за протестите от 16 ноември.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.