Изтегляне от Близкия изток за сметка на Източна Азия

Публикувано като “Промяна в курса или връщане към познатата политика” в блога на Foreign Policy.

На 16 ноември при посещението си в Австралия, президентът Барак Обама заяви нещо, което остава встрани от анализаторските коментари. Напоследък американският държавен глава стана известен с решителни ходове (донякъде и неочаквани, особено що се отнася до възгледите му), които целят да преориентират политиката на Вашингтон. В Канбера стана ясно, че желанието на Обама е да обърне силата на американското влияние отново към Тихия океан и региона на Пасифика. Това ще има своите последици – част от войските, намиращи се в Близкия изток, ще бъдат преразпределени към Австралия, Марианските острови, Сингапур… На мястото на пространството, което ще се отвори след напускането на големи части от американските военни, ще се настанят добре познати сили, имащи интереси в арабския свят от векове – Иран, Франция и Великобритания. Не е ли това сценарии на развитие от не толкова далечното в исторически смисъл време?

За увеличаването на американското присъствие в Тихия океан, стана ясно на срещата с министър-председателя на Австралия Джулия Гилард. Тази стъпка на Обама може да се обясни със засилващата се роля на Китай в един традиционно американски регион. Нарастващото политическо и икономическо влияние на Пекин е посрещано с безпокойство – за САЩ Пасификът е “задният двор н Америка”. Ето защо президентът Обама обяви стратегическа промяна на САЩ, която цели затвърждаване на ролята на Вашингтон като доминираща военна сила в Тихия океан. Което си е връщане към политика, водена от САЩ от преди 11 септември 2001 година.

На 16 ноември в Канбера, Обама обеща да подкрепи изпращането на повече американски войници за съвместни операции за обучение в Азиатско-тихоокеанския район, заедно с австралийски части по подобие на политиката, водена в Ирак и Афганистан. Обама определи ангажимента за повишаване на американските военни като основен приоритет. Въпреки, че засега става дума по-скоро за нещо символично, посланието на Обама бележи ясна промяна на политиката на Вашингтон след почти постоянен фокус във “войната срещу тероризма”, която доктрина включваше военно присъствие в Ирак и Афганистан. Това ще продължи и днес, макар и оттегляне на войници от Ирак. За САЩ Близкият изток е важен регион, особено Афганистан, който гарантира контрол върху амбициите на Иран и Русия да ръководят политическата игра в Западна Азия. Именно защото 11 години Вашингтон беше съсредоточил усилия и средства да бъде участник в събитията в Близкия изток, Китай напредна в Тихия океан и Източна Азия – нещо, което не се харесва на американската администрация. Заради по-скоро емоционалния момент, Белият дом не можеше да си позволи изтегляне и спиране на войните в арабския свят и Афганистан. Това щеше да бъде посрещнато с голям обществен натиск. Но днес, 11 години след започването на тази американска авантюра се вижда, че американската дипломация губи позиции. Арабската пролет свари неподготвени хората във Вашингтон, а позицията, подкрепяща Израел и застрояването на Западния бряг със заселнически селища, както и блокирането на палестинската страна в ООН, прави положението на САЩ в Близкия изток все по-проблемно. Беше нужна промяна и олекотяване на икономическия товар- Обама видя възможност в позабравения от американските дипломати район на Тихия океан. Затова Барак Обама предприе посещения в Хавай, Австралия и Индонезия, с които да затвърди военни и търговски съюзи, които да укрепят позициите на САЩ. Напрежение има – няма как да не се забележи особено след изказването на Обама, че “китайските лидери трябва да играят по правилата”. А според тези правила, Китай закономерно увеличава силата си, като иска по-широк суверенитет над Южнокитайско море.

(целият текст)

3 Replies to “Изтегляне от Близкия изток за сметка на Източна Азия”

  1. Предвид поредната финансова бомба, която се готви да избухне, Вашингтон сериозно ще трябва да преосмисли приоритетите си и къде и колко войници да разполага и поддържа. Аз лично предвиждам чувствително свиване на американските военни ангажименти в световен мащаб.

  2. Двата най-интересни обекта за САЩ на картата са на няколко см разстояние (в този мащаб 🙂 ) – Тайван (Китай номер 2) и Южна Корея. Интересното е, че когато сегашните проблеми са възникнали и Тайван, и ЮК са били щатски съюзници, с диктаторски режими и третиращи (НР) Китай като реална, военна заплаха. Днес никой не може да си представи икономиката на коя да е азиатска държава без участието на Пекин. Новия парадокс – най-големия ти враг е и най-големия ти търговски партньор. А най-големия ти съюзник (САЩ) признава съперника ти, но не и теб (“един Китай, едно правителство”). 30% от износа на Тайван е в НР Китай, както и 15% от вноса. Въпреки това двете държави са уж едно и също нещо. 🙂

Comments are closed.