Война между Турция и Сирия… дали?

Print Friendly

Висшият политически елит на Турция започна офанзивна медийна кампания срещу правителството в Дамаск. Заплахи за изолация на Асад и намеса на чуждестранни сили влязоха в арсенала на речите от Анкара, публикувани на страниците на Guardian…

Добре, но дали това не е поредната доза празни приказки, които да засилят образа на Ердоган като светец-покровител на ислямската демокрация, който се готви да прободе “дамаското чудовище”, завардило всички градове и тормози обикновените хора? Но между “казвам” и “действам” разликата е, като “от Ванкувър до Владивосток”, ако мога да цитирам думите на един бивш наш премиер… Турция засили агресивната реторика и срещу Русия заради разногласия по газовите проекти и срещу Израел – “основният опонент” на ислямския свят.

Но до къде ще стигнат думите на Анкара? Има ли Ердоган топките да вкара Турция в открита война със Сирия и, ако това стане, какво точно ще спечелят турците?  Не е тайна, че османската идея съвсем не е мъртва и, че където е текло, пак би могло да тече. Влиянието на Анкара в арабския свят е значително, но една прекалено агресивна политика в този момент може да изиграе на Ердоган и компания лоша шега и да превърне Турция в поредния агресор, който си пъха носа в арабските дела. Освен това, една турска “агресия” може да послужи на Асад като средство за консолидация на поразклатените му власт и авторитет…

Във всеки случай, основният губещ в играта на политиците остават обикновените хора.

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

4 thoughts on “Война между Турция и Сирия… дали?”

  1. Игра на нерви е и Турция не ще нападне Сирия.

    Първо с това би нарушила собствения си принцип на “нулеви проблеми със съседите”, второ рискува да си олющи новия и трудно изграден имидж в арабския свят и трето един такъв конфликт би я довел до (пълна) изолация.

    В допълнение – дори Еджевит в края на 90-те и малко преди залавянето на Йоджалан не се реши на повече от твърд тон спрямо Дамаск, който обаче както знаеме, даде резултат.

    1. Турция със сигурност не би нападнала – това е си е политическа игра. Но не изключваме други средства за намеса 🙂

  2. горещ конфликт – абсурд. просто при ролята и амбицията за хегемония на турция е задължително взимането на категорични решения по всеки един въпрос. изчакването и обмислянето носят повече негативи дори от една не особено правилна позиция, но изразена навреме и налагана по категоричен начин. в цялата работа сирия е пионка, важната фигура е иран.

Comments are closed.