“Дневник” на предизборна разходка в Кайро…

Print Friendly

Днес (както и минали дни) си четях пресата в търсене на статии за случващото се в Египет: последните дни бяха доста напрегнати, парламентарните избори не бяха отложени и започват днес. Затова е много важно какво се пише и разказва в медиите за този предизборен период, на фона на гласове за бойкот на изборите и засилена кампания…

Разбира се, чета и български вестници по въпроса. Доста бях нетърпелива да прочета какво специалния пратеник на дневник.бг ще напише по въпроса. И… да си кажа честно, разочарована съм. Ето защо.

Пише, че “телевизиите “Ал Джазира” и “Ал Арабия” не се ползват с особена почит на египетска земя”. Така ли? Всъщност, има две много интересни твърдения в това изречение. Първото твърдение е, че се слагат Al-Arabiya и Al-Jazeera в един кюп. Второто е, че египтяните не ги почитат. Тези две телевизии си водят война и много различно третират събитията в Арабския свят. Да ги сложи човек в един кюп е невярно. Твърдението, че египтяните ги нямат на почит… ами грешно е, чисто и просто. Много хора не харесват едната, защото предпочитат другата. Но в сравнение с местните телевизии, като например “любимата” EgyTV, която прави масова дезинформация на поразия и, която много красиво я хакнаха преди няколко дни, египтяните доста гледат тези две не-на-почит телевизии. Както някои от тях казват, тези два канала са най-малкото медийнно зло. Най-накрая, не трябва да се забравя, че Al-Jazeera има един специален канал – Al-Jazeera Mubashar Misr (AJMM) – който предава директно. За разлика от всички други телевизии, AJMM има 3 камери, снимащи постоянно: другите телевизии имат най-много две. С други думи, когато стане нещо, всички погледи са забити в AJMM.

По-нататък чета:

“Още на входа на площада ни посрещат млади момчета, които искат да ни видят документите и да ни претърсят чантите. “Защо?” питаме ние и молим да ни покажат някакъв документ. “Заради сигурността” отговаря проверяващият на видима възраст около 16 години и не ни пуска да минем, преди да прерови старателно багажа ни.”


Намирам употребения тон за ненужно презрителен. Изглежда, че един 16-годишен тинейджър, който третира всеки присъстващ на “Тахрир” по точно същия начин, е повод за раздразнение. Изглежда също, че специалният пратеник на “Дневник” не е разбрал точно целта на тази занимавка, или добре го е прикрил, ако е разбрал. От началото на революцията, хората се организират по този начин и така се осигурява сигурността на площада. Точно защото разни такива проверяващи с “видима възраст около 16 години” (може и по-млади, може и по-стари, какво значение?) са там и си вършат съвестно задължението, точно затова именно никога, никой не е пострадал по време на демонстрации. Разбира се, агресия имаше, но от страна на платени наемници. Т.е. не от хора, които мирно протестират на площада. Точно, защото такива “келемета” осигуряват сигурността на влизащите.

“Навсякъде има транспаранти, призоваващи за падането на управляващия военен режим.”

И защо пък да не снимате това? Защо да взимате снимки от Reuters, които показват амбулантни търговци, продаващи портокалов сок? На разходка ли сте, или отразявате първите пост-революционни избори? Много разочароващо, наистина.

Следва спирка в полева аптека:

“По пода намираме разпилени десетки опаковки от най-различни лекарства, маски за лице и спринцовки. Всичко това е дарение и трябва да бъде подредено, разказва ни Раша, която енергично подрежда таблетките “ибупрофен,” пише нещо на телефона си и обяснява защо според нея изборите трябва да се състоят въпреки всичко.”

Описанието й е като на наркоманско свърталище… Жалко. Жалко, че не се написа за всички доброволци, които спасяваха животи дни наред, за всички аптекари, които даваха лекарства безплатно или на силно намалени цени, за групите във Facebook, организиращи колектни пунктове и транспорт на медикаменти. Жалко, че не се написа за импровизираните кръводаряващи пунктове, където нормални граждани – като вие и мен – ходеха да си дават кръвта – понякога 2 пъти на ден в случаи на рядка група! – за тази революция.

И пак попадаме в този фрустриращ, разочароващ случай:

“[…] и обяснява защо според нея изборите трябва да се състоят въпреки всичко.”

Точка? Е, че защо да не ни разкажете, де? Снимки няма, информацията е повърхностна,…

Да си призная, много се смях на това твърдение, особено на удебеленото:

“Съставянето на новото правителство, ръководено от бившия премиер от времето на Мубарак Камал ал Ганзури, е отложено чак след приключването на изборния процес. Той има добра слава на улицата […]”.

Сериозно ли говорите? Защо една дума не казвате за факта, че повечето демократични движения изкараха веднага комуникета, че не го приемат за премиер? Ами седящата стачка часове наред пред министерския съвет, започната общо взето веднага след обявяването му на този пост? Защо толкова добри думи за един бивш премиер на диктатор, който просто е възстановен на същата позиция от военната хунта? И защо се преиначава истината? Просто недоумявам.

“Пред нас виждаме тълпа с пистолети и събрани от земята камъни.”

На улица “Рамзес”, недалече от “Тахрир?” Честно? Невъзможно ми изглежда. Не обвинявам написалият го в лъжа, просто не ми се струва възможно. Първо, не че египтяните не притежават оръжие. Имат, разбира се. Но някакви хора, седящи в близост до “Тахрир” с извадено оръжие без никой нищо да направи по въпроса…? Невероятно. Питах няколко приятели, които са били вчера в района: никои такова нещо не е видял или чул. “Един журналист вижда нещо необичайно: снимка има ли от тези хора?”“Ами няма”, отговарям аз, “Ами значи няма доказателства за такова нещо. Толкова изглежда е съществувало колкото едно момче от Хелиополис, за което казаха, че е починало, пък сега се появи по телевизията…”  И друг приятел ми се смя: “Ти луда ли си, точно в предизборен ден? В някой квартал в предградията може би, но около “Тахрир” – в никакъв случай! Ако някой само се приближи с оръжие, ще го изядат жив!”

Един приятел журналист, прекарал цял следобед в Тахрир и околностите, ми отговори: “Не, не се притеснявай, няма такива неща. Хората са спокойни и нетърпеливи, не губим вяра и надежда. Големият ден идва.” Успешни първи пост-революционни избори, Египет 🙂

Author: Rayna

Живее между Париж и Мюнхен и е PhD по генетика и биоинформатика. Паралелно с това учи право на интелектуалната собственост. От няколко години насам работи с неправителствени организации по въпроси, свързани с Близкия Изток, свобода в интернет-пространството и феминистките движения. Публикува статии в различни медии, основно на френски и английски. Преводач е за Global Voices France.

2 thoughts on ““Дневник” на предизборна разходка в Кайро…”

  1. Здравейте Райна,

    Аз съм авторът на статията и не мога да не се съглася с твърденията Ви.

    Разликата във вижданията ни произлиза от това, че Вие сте пристрастна, и разбира се, може да бъдете такава, защото не гоните обективност, нито някой Ви държи отговорна за думите Ви.

    За телевизиите – пропускате цялото изречение и вадите думите ми от контекста. Разбира се, имате пълното право на това, но аз описвам това, което видях и което ми казаха не един или двама. По време на първите демонстрации на Тахрир Ал Джазира говореше за 4 милиона души, след това някой им подсказа и намалиха бройката на 2 милиона. На 25 ноември, докато аз бях там, един от основните дебати отново беше колко души има на площада. Можеха да се чуят най-различни мнения, а хората идваха за да видят с очите си.

    Ако за Вас изглежда нормално млади момчета, без никакви опознавателни знаци, да искат да претърсят чантата Ви и да видят паспорта Ви, съжалявам, но на българските читатели това далеч не би се харесало. Също така, снимките са взето от “Ройтерс”, защото постоянно бях с фотографа им на площада. Какъв е проблемът с продавачите на портокалов сок? Да не би да ги няма?

    Твърдението Ви, че “агресия по време на демонстрация” е нямало също е изключително интересно. Щом младежите пазят всичко подстъпи към площада и претърсват, как успяват да проникнат т.нар. “балтагия”?

    За Ганзури – споделям мнението на неколцина души, запитани на улицата. Именно улицата, а не политическите партии – някак си случайно сте изпуснали факта, че не споменавам никъде политическите сили. Също така, не сте копирали и втората част от твърдението, че въпреки добрите политики на този човек, той е прекалено възрастен и лесно манипулируем.

    За хората с пистолети – пиша това, което видях. С мен имаше и двама египтяни, членове на “Мюсюлмански братя”, а търговците наоколо бяха затворили наполовина магазините си. Дали Ви се вярва или не, това е което видях с очите си.

    Радвам се, че се интересувате от темата и ще следя внимателно коментарите Ви по повод публикациите ми. Имайте обаче предвид, че аз нямам право да заемам страна в спора, а се старая максимално да обхвана гледните точки, а по време на репортаж от мястото на събитието да опиша това, което прави на мен като чужденец най-голямо впечатление.

    1. Здравейте, Краси, благодаря за отговора ви 🙂 И съжалявам, че моят толкова се забави, просто малко напрегнат период беше.

      Значи да си дойдем на думата.
      Вие ми пишете: “Разликата във вижданията ни произлиза от това, че Вие сте пристрастна, и разбира се, може да бъдете такава, защото не гоните обективност, нито някой Ви държи отговорна за думите Ви.”
      Голяма грешка. Наистина. Тук ми налагате собственото ви мнение, базирано на не знам каква основа, и го използвате с реторичната цел да дискредитирате коментарите ми 🙂 Лошо начало, честно. Фактът, че критикувам какво сте написал ме прави пристрастна? Хъм. Точно такава е хавата, колега: гоня обективност. Затова не приемам някои от вашите твърдения, които смесват лично мнение и журналистическа трибуна.

      За Al-Jazeera/Аl-Arabiya: много дискусии, между различни медиини и политически критици, имаше по въпроса каква роля изигра Al-Jazeera (и до известна степен, Аl-Arabiya) в началото на Египетската революция. Това е неоспоримо. И това е много различно от вашето “хлъзване” към твърдението: “Al-Jazeera и Аl-Arabiya не са на почит пред Египтяните”. Това ми беше думата: дори и 100 човека да са ви го казали, това остават анекдотични лични мнения. И вие, като журналист търсещ обективност както се представяте в опозиция на пристратната блогърка дет съм, вие именно би трябвало това да го знаете, разбирате и изяснявате. Не го виждам във вашите писания, значи го критикувам.

      Вие пак смесвате много неща тук: “Ако за Вас изглежда нормално млади момчета, без никакви опознавателни знаци, да искат да претърсят чантата Ви и да видят паспорта Ви, съжалявам, но на българските читатели това далеч не би се харесало.” Първо и отделно: тяхната възраст ли ви дразни или какво? Много пренебрежително (т.е. израз на субективност) мнение от страна на някой, който се представя като журналист в търсене на обективност и непристрастност… Второто и отделно нещо: защо вземате “българските читатели” като прикритие тук? Колега, журналистическата работа е да се информират хората. Нали вие уж това трябва да правите с тази статия! Защо не им /обясните/ на тези невежи читатели за какво става дума? Вместо това, вие правите някаква луда амалгама, която няма друго име освен дезинформация, съжалявам. И непрекъснато правите тези смесици в коментара, на който сега отговарям…

      Продължавам: “Също така, снимките са взето от “Ройтерс”, защото постоянно бях с фотографа им на площада. Какъв е проблемът с продавачите на портокалов сок? Да не би да ги няма?” Хавата не е, че не съществуват тези пичове. Ами че вие сте /специален пратеник/, отразяващ /първите избори в Египет след Революцията/. То и пирамидите съществуват нали: по вашата логика, може много лесно да ги клапнем за картинки на статията, нали. Хавата е, че те не носят никаква информация във връзка с вашата обявена цел на репортаж, която е — пак повтарям — отразяване на /първите избори в Египет след Революцията/. Това ли беше най-важното и логично да се сложи като картинка? Портокалов сок? Нямаше нито един от фотографите с вас (или вие самия!) с един апарат или даже телефон, да хване да снима предизборната активност на хората? Толкова много неща се случваха този ден, толкова снимки на плакати видях, много трудно ми е да повярвам, че вие това, което намерихте като най-удачно да сложите като илюстраця е продавач на портокалов сок. Стига, моля ви се 🙂

      Значи: “Твърдението Ви, че “агресия по време на демонстрация” е нямало също е изключително интересно. Щом младежите пазят всичко подстъпи към площада и претърсват, как успяват да проникнат т.нар. “балтагия”?” Вие се шегувате, надявам се 🙂 Т. нар. Kamel Battle как се случи? Или други подобни неща? Хората, които охраняват входовете на Тахрир се грижат никой човек с оръжие да не проникне в площада. Никога не е имало доклади за един човек, представил се за мирен демонстрант, който да е нападнал някой друг вътре в Тахрир. Атаките от балтагия са външни. Не знам как трябва по по-ясен начин да напиша едно и също нещо, но вашето упорство да изопачавате думите ми не е много честен подход…

      После: “За Ганзури – споделям мнението на неколцина души, запитани на улицата.” Пак идваме до това, което пишех по-горе: “няколко души” остават анекдотични лични мнения. Ами не сте споменали политическите партии, хубаво, ама защо не споменахте нещо, което се нарича с хаш-таг #ОccupyCabinet в Тwitter? Вие съвсем пропуснахте факта, че доста хора — не само привърженици на партии, но и журналисти от различни вестници — се изразяват против Ганзури. И защо? Ами защото беше първи министър на Мубарак години наред. Но вие и това сте пропуснал да споменете: детайлче ли е? Това е основната причина той да е лошо приет…

      Накрая: “За хората с пистолети – пиша това, което видях. (…) Дали Ви се вярва или не, това е което видях с очите си.” Аз ще повторя това, което ми се отговори от хора, които си прекарват дните в райoна и които бяха там по същото време като вас (Египтяни): един журналист вижда нещо необичайно, но няма никакво друго доказателство за думите си освен… думите си. Трудно е да се вярва на това. И само Тома Неверни прави такива неща 😉 Така, че си оставам на мнението, че докато не се донесе обективно доказателство за това (поне някой друг да беше писал за това, нали, независимо мнение е), аз ще приемам това ви твърдение като трудно за вярване и ще критикувам вашата т. нар. “обективност”…

      А що се отнася до: “Радвам се, че се интересувате от темата и ще следя внимателно коментарите Ви по повод публикациите ми. Имайте обаче предвид, че аз нямам право да заемам страна в спора, а се старая максимално да обхвана гледните точки, а по време на репортаж от мястото на събитието да опиша това, което прави на мен като чужденец най-голямо впечатление.” Нямам намерение да ви вземам на мушка 😉 Може и пак да напиша нещо, ако вие почнете да рецидивирате с този тип субективни-мнения-представени-за-обективен-репортаж. И именно, точно защото виждате неща, които могат да ви изглеждат учудващи, вие сте /длъжен/ да ги изясните на читателите ви. И това не го прощавам на никой, колегата Руслан ще потвърди 😉

Comments are closed.