Репортаж директно от изборите в Египет

Print Friendly

Мария Петкова за Intidar, Кайро

Изборите в Египет започнаха със закъснение в много избирателни райони и от рано сутринта се извиха дълги опашки пред секциите.  Вчера и днес египтяните гласуват за нов парламент в девет от 27-те области в страната, които включват и двата най-големи града – Кайро и Александрия – където е съсредоточено 30% от населението. Урните недостигаха, а бюлетините закъсняха в много секции, както и наблюдаващите съдии, без които не можеше да започне избирателния процес. Според някои експерти, един от главните проблеми на тези избори са точно съдиите, които не са координирани в решенията си и могат спокойно да вземат произволни такива без последствия. В централата на една от независимите наблюдаващи организации беше пълен хаос сутринта; телефоните не спираха да звънят след като много от техните акредитирани представители не бяха допуснати до секциите.

Още от отварянето на избирателните секции започнаха и съобщения за нарушения, най-честото сред които беше раздаването на партийни листовки, въпреки че избирателните кампании трябваше да спрат преди два дни. Имаше и оплаквания за купуване на вотове в Кайро, където за 100 лири (25 лева) се продаваше „по-заможен” вот в богати квартали като Маади. SMS-и напомняха на избиратели да гласуват за определени кандидати, което означава, че партиите са имали достъп до личните данни на много мобилни потребители. Най-фрапиращите нарушения бяха отворени изборни урни и една закрита секция в предимно християнски район на Кайро. На прес конференция Централната избирателна комисия обясни, че има много нарушения защото избирателната активност била много по-висока от очакваното. Те също поясниха, че на всеки тур, резултатите ще се публикуват, което значи, че мотивацията за повече нарушения ще бъде още по-голяма.

Това, което липсваше обаче, беше насилието. След цяла седмица на сблъсъци в Кайро и няколко областни градове, много наблюдатели очакваха, че те ще продължат и през първия изборен ден. С изключение на няколко сплашвания и побои над кандидати преди изборите (броят им е малък, при положение, че всички кандидати бяха над 3000), сериозни инциденти нямаше.

След като генералите обявиха, че изборите ще се състоят, както беше планувано, мнозина започнаха да обсъждат бойкотирането им. В неделя на Тахрир имаше много призиви за организиран бойкот. Някои хора предлагаха да се маркират бюлетините, така че да са невалидни, в знак на несъгласие с военната хунта. Друг просто заявиха, че няма да се появят пред избирателните секции.

Това, което все пак се случи, беше, че много от протестиращите на Тахрир си промениха мнението точно преди вота.  В 10 сутринта, площадът беше почти празен и изглежда всички се бяха запътили към урните. В изборния ден разпространеното мнение беше, че нищо не може да се постигне с бойкот на изборите. Имаше много избиратели, които бяха щастливи да дадат своя вот в избори, които те смятаха за първите, в които резултатите ще са близки до истината. За 38-годишната Магда от бедния квартал Дар Ел-Салам, това бяха първи избори. Тя каза, че всичко минава добре, въпреки че все още търсеше, в коя изборна секция е записана, за да гласува.

Най-строгите противници на бойкота бяха естествено Ислямското братство. Те се проявиха с невероятна организация в изборния ден – не само агитираха за своите кандидати, но го правиха доста професионално. Бяха организирали свои представители пред почти всяка секция, които да „помагат” на избирателния процес и които в същото време недискретно убеждаваха избирателите да гласуват за тях. Те бяха и невероятно активни с медиите. Въобще не се колебаеха да ни се представят и да разговарят с нас, повтаряйки официалната партийна линия. Например, Уалид Абдалла, 47-годишен графичен дизайнер, който ни заговори пред избирателна секция в центъра на Кайро, по никакъв начин не се отклони от официалната версия на братсвото, че те не са се включили в протести на Тахрир тази седмица, защото това било капан за тях. Той бил подготвен от военния съвет, за да накара хората да „намразят” братята. Те хитро не се поддали, за да задържат избирателите си, които според Абдалла ще са 25-30% от гласувалите; толкова и за останалите ислямистки групи. Така ислямисткият блок, според него, ще държи мнозиството с около 60%.

Какъвто и да е процентът на края на дългия изборен период през януари 2012, братството сигурно ще спечели, и то заслужено. В крайна сметка шансът беше на тяхна страна, но те и по никакъв начин не го изпуснаха. Напротив, с всички сили се втурнаха към изборите с безупречна партийна дисциплина, политически етикет и много ясна платформа (морал в политиката, базиран върху Исляма).

Една тревожна тенденция обаче се надига от тези и избори и много се надявам тя да не продължи. Изглежда, че сектантската политика може да има почва в Египет. Когато известният бизнесмен Нагиб Сауирис основа Партията на свободните египтяни миналата пролет, тя беше сред многото нови либерални партии, които комбинираха християни, мюсюлмани и атеисти. С интервюто си пред канадската телевизия CBC  миналата седмица, Саурис показа, че това вече не е така. Той обвини Мюсюлманските братя в опит да превърнат Египет в ислямска република, подобно на Иран и призова Запада да „помогне” на либералните сили.

Така стана ясно, че християните нямат никакво намерение да седнат на една маса с ислямистите и да ги приемат като възможна демократична сила. Сауирис не само порази всякакви надежди за национално обединение, но и предизвика вълна от критики срещу себе си, които го обвиняваха в „раболепие към Запада.” Това естествено завърши облика на партията му като „християнска” в очите на мнозина мюсюлмани.

И все пак между Египет и Ливан има доста голяма разлика и едва ли страта ще стигне чак до там. Това, от което определено се нуждае обаче, е инициатива за национален консенсус за новата конституция.

През деня прекарах няколко часа с наблюдател от Тунис, който постоянно повтаряше, колко е „по-зле тук.” Двете големи разлики, които аз виждам, са присъствието на властния военен съвет и липсата на този консенсус. Ако партиите, които влязат в парламента, успеят да се обединят около идеята за единен Египет, те по-лесно ще премахнат армията от властта и ще могат да тръгнат по демократичния път.

И все пак, нека да изчакаме резултаие през януари.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.