Алаа Абд Ел-Фатах – неразказана история от Египет

Print Friendly

Мария Петкова за Intidar, Кайро

Постер, призоваващ за освобождаването на Алаа.

Зад големия параван на изборите в Египет, продължава да се развива тихо една орлуелска история. Във вторник египетският вестник „Шорук” публикува детайли от съдебното заседание по делото срещу политическия активист Алаа Абд Ел-Фатах (Twitter). В статията става ясно, че срещу него са повдигнати допълнителни обвинения за предумишлено убийство и тероризъм. Как един от най-известните египетски активисти, награден многократно за работата си, стигна дотук?

Нека да си припомним събитията от 9-ти октомври тази година, когато шествие на християни към центъра на Кайро свърши с кървава баня пред централата на Националната телевизия (Маспиро). Над 20 души загинаха, някои прегазени от военни бронетранспортьори, други – застреляни на място.

Като много политически активисти, при новината за случващото се, Алаа слязъл към центъра, където се сблъскал с тълпа цивилни и униформени, които пребивали протестиращи. Той се включил в сблъсъците, както много други, за да защити разпръсналите се протестиращи.

На следващия ден, след като местни и международни телевизии предаваха ужасите пред Маспиро цяла нощ, военният съвет трябваше да излезе с някакво изявление. Първото обяснение беше, че християните нападнали армията . Това хич не се прие добре, нито от египтяните, нито от международната общност и те трябваше да измислят нещо друго. Втората версия беше, че „агенти” насъскали християните срещу военните и това предизвикало сблъсъци.

Тук трябва да се отбележи, че няколко генерала от военния съвет без никакъв срам се изправиха пред медиите, показвайки кратко видео, на което се виждаше как бронетранспортьорите не прегазват никого. Краят на това видео не беше показан, тъй като там няколко души изчезват изпод гумите. В отгогор на възражение на журналист очевидец на станалото, един от генералите заяви, че прегазване никога не е имало.

И така, армията безочливно и безпроблемно подмени реалността с друга (както даже БКП не би направило!). За да завършат този сценарии обаче им  трябваше изкупителна жертва, която да е „предизвикала” сблъсъците. Във всяка история, тип „1984,” се намира поне едно нищожество да свърши тази работа: така нареченият AhmedSpider, видео-блогър, публично обяви, че е предал на военните видео, в което се вижда Алаа, който уж хвърля камъни по войници на 9-ти октомври. На самото видео нищо не може да се види, защото е заснето през нощта с много лоша камера. Не съм чула и някой да е доказал достоверността му.

Това беше добре-дошло за военния съвет и те повикаха Алаа и неговия колега Бахаа Сабер (който беше брутално измъчван от тайните служби през 2010) на разпит. В началото и двамата отказаха да се явят, тъй като многократно са протестирали срещу военните дела срещу цивилни и не признават тяхната легитимност. За съжаление все пак отидоха. Сабер беше пуснат, а Алаа, който отказа да отговаря на въпроси, задържан.

От тогава всеки 15 дни, той се явява пред военния съдя, отказва да отговаря и го хвърлят обратно в затвора. Така беше до началото на тази седмица, когато делото беше прехвърлено на Висшата прокуратура на Държавна сигурност, която оперира в рамките на закона за извънредните ситуации, който позволява на тази институция да задържа когото си поиска за неограничено време и да произнася присъди без право на обжалване.

След AhmedSpider се намериха още двама мерзавци, които да свидетелстват срещу него. Фахми Абд Ел-Азиз, самозван участник в януарската „революция,” казал на съдебното заседание, че видял как Алаа, заедно с Бахаа и друг известен блогър Уаел Аббас (който на 9-ти октомври бил в Тунис на конференция) биели войници и изхвърлили оръжия в реката. Другата свидетелка Ханан Хоасак, неизвестна журналистка, заявила, че видяла Алаа да носи автомат, който откраднал от армията. Въз основа на тези показания, той е обвинен в подстрекаване към насилие, предумишлено убийство (уж на някакъв войник, чийто труп никой никога не е видял) и тероризъм.

Ясно е, че военните искат да си изтрият кървавите ръце с някого и в същотото време да изплашат и затворят устата на тези, които ги критикуват. Доскоро мислех, че изборът на Алаа е бил случаен и, че действията на армията са напълно произволни. Питах се защо други, които критикуват публично военния съвет не са в затвора. Защо не Алаа Ел-Асуани или Хосам Ел-Хамалауи? Един колега египтянин  ми подсказа: военните затварят само хора, които могат да си позволят – т.е. само тези, за които повече египтяни няма да се надигнат на протест. Алаа винаги е заявявал публично, че е атеист, винаги е бил по-радикален, няма връзки с хора  на високи постове и е известен в по-ограничена част на египетското общество. Той е просто лесна жертва.

И така Алаа продължава да гние в затвора; там прекара и Айд Ел-Адха, и рождения си ден, и за съжаление – раждането на първия си син. Покрай нескопосните избори за парламент, каузата му беше забравена. Сега на преден план излезе „заплахата от ислямистки парламент.” За Алаа, за другия затворен блогър Майкел Набил (който по сталиниски  маниер наскоро беше препратен за крато в психиатрична болница?!) и за над 10 000 младежи изпратени в затвора чрез военен съд, не остана надежда.

 Ислямистите, вече доволни, че уж ще вземат властта, вече не говорят за заплахата от военен режим. На Тахрир останаха няколко стотици само. Египет потъна отново в безпаметие. Въпреки всичките си зверства, военните остават на власт. А египтяните все още не могат да прогледнат, че собствената им армия е единадесетата библейска чума, която ги мъчи и, от която няма отърване. Тя не само задушава, каквато и да била свобода в страната, а и унищожава тази група млади хора, която всъщност е способна да положи  основите на египетската демокрация.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.