“Протестиращите на “Тахрир” все повече заприличват на симпатизанти на СДС – употребени и ненужни”

Print Friendly

Експертът по тероризъм и доктор по политология, Георги Коларов, пише в коментара си за Египет, че едва ли можем да очакваме нещо оптимистично. Честно казано, моето мнение също се доближава до песимизма, най-вече заради усилията на египетската армия да запази онова, което началниците й са успели да заграбят през всичките години до сега.

Както можеше да се очаква, участниците в бунтовете на каирския площад „Тахрир” от началото на годината не се задоволиха с козметичните промени на върха и отново демонстрират и атакуват правителствените войски. Последните не си поплюват (най-вече тези, които защитават сградата на МВР) и жертвите постоянно нарастват.

Определено жертвите стават много, а протестите няма да стихнат. Но ще има отлив на ентусиазъм, еуфория… И това няма как да бъде другояче – протестиращите, подобно на много други в историята, бяха измамени.

А демонстриращите на площад „Тахрир” все повече ще заприличват на симпатизантите на късното СДС – употребени, изоставени, никому ненужни. Хвърлили на вятъра излишната си енергия и в един момент усетили че животът е минал покрай тях.

Предполагам, че затова няма СДС днес. Сигурно скоро няма да има и младежка коалиция в Египет, която да задвижва протестите, да пише за злоупотребите, за ареста на хиляди активисти. Младежите на “Тахрир” бяха измамени, но хубавото в случая е, че го разбират. Късно усетиха подлата усмивка на Тантауи, но я усетиха. Сега може би трябва да се раздвижат отново и да ангажират обществеността с опасността на един военен режим, който привидно няма да е, като стария, но ще използва неговите кадри. А пролетта вече отдавна стана лято и сега ще бъде зима.

Едва ли оставката на правителството ще успокои младите радикали, след като на всички е ясно, че управлението реално е в ръцете на въоръжените сили. Главнокомандващият египетската армия – маршал Хюсеин Ал Тантауи, даде да се разбере, че нито той, нито подопечните му ще се оттеглят, докато не осигурят „мирния преход” в най-голямата арабска страна така, както те го разбират. Тоест, преди всичко да осигурят своите бъдещи привилегии и предаването на властта на свои доверени лица.

Явно, че точно това успя да направи съвсем навреме бившият президент Хосни Мубарак. За разлика от либийския си колега Муамар Кадафи…Синовете му със семействата си са „затворени” в нещо като пет-звезден хотел и спокойно очакват края на съдебния фарс. Кой беше казал, че Хосни Мубарак свърши като Тодор Живков, а Муамар Кадафи – като Николае Чаушеску!?

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.