*!كذابون! كذابون

За Intidar Мария Петкова, Кайро

Прекалено често започнах да използвам алюзии към романа на Джордж Оруел „1984” в постовете за Египет, но военният съвет напоследък наистина се старае да напише продължението на тази книга. Седях вчера, гледах първи канал и се щипех, за да се събудя от този кошмар, наречен египетска хунта. С всяка изминала минута, пресконференцията на военния съвет, водена от ген. Адел Емара, потъваше по-дълбоко в някакъв умопомрачим сценарий на ужасите. Отчйващи бяха не само думите му, но и одобрителните кимания, който получаваше от много от журналистите в залата.

За да не изгубя напълно надежда в египетските медии, поглеждах пред мен на масата, където беше разгърнат неделният брой на вестник „Тахрир”. На първата му страница с големи червени букви до снимката на пребито момиче със съдрани дрехи (абая!!!) пишеше „лъжци”:

Този вестник се превърна в оръжие в ръцете на журналистката от Ал-Джазира Надя Абд Ал-Магд, която го размаха от първия ред на залата  в лицето на Емара, когато той заяви, че не е имало никакво насилие срещу протестиращите. Той гневно ѝ заповяда да прибере вестника и продължи с лъжите: нямало заповеди да се разтурва протеста пред сградата на кабинета (значи е имало неподчинение?!); войниците били въоръжени само с палки (но ясно се вижда в кадрите, излъчени по разни телевизии, как офицери вадят личното си оръжие и стрелят на месо); и военният съвет е отговорен само пред Господ (и не пред народа, на който служи?!).

Лъжите се заточиха една след други и главите закимаха, докато пак не стана една смела журналистка, която поиска в лицето на Емара публично извинение от египетската армия на всички жени в Египет. Но генералът е хитър! Бързо я прекъсва и заявява със сериозен тон, че току що получил съобщение за заговор да бъдат изгорени още важни сгради в центъра на Кайро. В този момент и най-побърканият клоун би побягнал от арената на цирка, но Емара, не само си остана на мястото, ами и видео пусна даже. Заредиха се сцени на пребити и изплашени деца (?!), които през едва сдържани сълзи казват, че им е било платено да хвърлят камъни при сблъсъците на Каср Ал–Айни и на площада Тахрир. С убеденост мога да кажа, че египетската хунта успя да надмине даже Иран (а защо не и Северна Корея!) в таланта си да изтезава собствения си народ и да го нарича „защитаване на народната революция.”

Военният съвет успя да пресече последната граница и нападна и изнасили най-съкровеното: честта на жената и невинността на детето. В пресата започнаха сравения с тактиките на репресивния апарат на Мубарак и тези на армията. Аргументът „това се е случвало и преди” обаче е доста проблематичен: репресията при предишния президент беше в ясни рамки, извършена от органи, чиято задача е насилие и контрол над населението. Армията по времето на Мубарак никога не се е занимавала с нападения над цивилни, особено жени; военните винаги бяха на висок морален пиадестал. А даже и най-големите главорези от предишния режим не си бяха позволили да пребиват деца и да ги изправят пред камерите на националната телевизия за лъжливи признания.

Върха на този айсберг от гадост е, че значителна част от египтяните са на страната на армията. С една девойка си говорих онзи ден в метрото и тя ми заяви, че снимката във вестника е променена дигитално. Салафистите пък излязоха със заявление, че момичето на снимката не е муникаба (не носи никаб), защото една „прилична” девойка не би излязла ей така по улиците (демек всички жени по протестите са проститутки).

На летището рано сутринта отчаянието ми беше пълно. На големия телевизор на изхода предаваха повторение на речта на Емара. Египет ме изпрати с безочливото му лице и лъжите му.

Протеста на египетските жени, снимка Айман Мохиелдин.

Но нека да не губим надежда. Днес “Тахрир” отново беше сцена на истинксия ревлюционен дух на египетяните. Хиляди жени се събраха на протестно шествие , което обиколи центъра на Кайро и пристигна на площада. Те скандираха „Египетските момичета са червена линия!” и „Къде са войниците? Жените сме тук!” Изглежда, че все пак египтянките няма да си останат вкъщи, колкото и да им се иска на военния съвет. Заредиха се стотици съобщения по Туитър и Фейсбук „Горда съм че съм египтянка!” А аз съм горда, че познавам жени с такъв невероятен дух и сила!

Революцията продължава!

* Лъжци! Лъжци!

2 Replies to “*!كذابون! كذابون”

  1. А аз се гордея, че съм българин и това е написано от българка!

  2. Съжалявам, но не съм оптимист. Военните ще държат властта докато подготвят удобен за тях изход, удобна или купена опозиция и вероятно ще успеят. Става въпрос за много пари и власт, за страх от разследване на престъпленията. Вероятно на някакво ниво вървят пазарлъци зад гърба на протестиращите. Дано не съм прав.

Comments are closed.