Jingle Bells, Jingle All The Way… Калашници ще има от сърце

Print Friendly

Най-лошото в случая е, че войната от 2003 година остави арабската страна напълно изтощена и без каквато и да е защита срещу хишничеството на съседите й.

За да внеса нотка на успокоение ще кажа, че иракчаните ще имат с какво да се защитават. И то как! Е, че от’де? Ми, че от Америката…

Значи… Оттегли се американската “освободителна” армия. Това, което беше по-малко оповестено в пресата, е една конференция в Пентагона на 5-ти декември, проведена на затворени врати, по време на която Джон Джонс (секретар на отбраната) представил квитанцията. С други думи – колко ще струва оттеглянето на войската. Един френски вестник, известен от десетилетия със способността си да си пъха носа общо взето във всичко, което някои политици отчаяно се опитват да крият, дава няколко любопитни подробности. Според него, френските военни аташета от посолството, винаги доста внимателни какво си разправят американските им колеги, докладват как Джонс обяснил, че стойността на оставеното в Ирак оръжие е около 700 милиона долара.

Коледен подарък? Ами… не точно: по-скъпо би струвало да се прибере това оръжие в Щатите. Хватката е, че не само US Army “подарява” това тежко снаряжение (танкове, напр. М1 Аbrams, но и също камиони, разни блиндирани нещица и т.н.), но и ще учи местните как да си служат с тях. С други думи, Пентагонът ще осигури на (предпологаемите) добри ученици няколко стотина инструктори за нужното време (т.е., неопределено…), които ще бъдат охранявани от наемни войници. Според френските аташета, Джонс се бил изказал доста загрижено по въпроса за необходимостта да се обучат иракските войници как да си служат с “танкове, пропулсирани от едни турбини, произхождащи от самолетен мотор, както е случая с танковете Аbrams”. Според него, казва рапортът на французите, американците ще направят “груба грешка”, ако не научат иракчаните да си служат със завещаното им оръжие.

Не би била пълна картинката, ако не спомена “военно-индустриалните лобита”. Те не са кой знае колко недоволни от този щедър коледен подарък. Всъщност, краят на военната намеса на Щатите в Ирак не е лоша новина за тях. Защо? Ами защото нали ще трябва американската армия да замести всичко (или поне доста голяма част) от оставеното в Ирак снаряжение. И тъй като от сега нататък иракчаните имат и ще могат да си служат с американско оръжие, Ирак става доста интересна военно-търговска цел. Според френските служби за сигурност, от 2009 насам, фирмата Lockheed Martin предлагала на Багдад да им предостави 18 военни самолета F-16 Block 52; един предварителен договор изглежда е подписан (на 5-ти декември т.г.) за скромната сума от 835 милиона долара.

Но това, което е важно е, че иракският благодетел не само похарчи милиарди през последните 8 години за война, но и няма намерение да изостави страната в мрежите на корупцията. По-точно, Багдад приютява най-могъщото американско посолство в света. Неговата площ надвишава тази на (държавата) Ватикана в Рим. В този периметър, наречен “зелената зона”, в непосредствена близост до иракските министерства, няколко хиляди американски дипломати, обкръжени от военни и наемни части, ще продължат, по думите на един високопоставен френски дипломат, да “бдят над благополучието на тази присъединена територия на американската империя”.