Между политическата криза и независимостта

Print Friendly

Американската войска в Ирак си замина. Последните 157 войници остават, за да пазят американското посолство в иракската столица Багдад. Това събитие, изтеглянето на военните части, е радостно за едни и нещастно за други. Очакванията на мнозина иракчани са по-скоро мрачни що се отнася до бъдещето на страната им  и това е свързано главно с факта, че Ирак днес изглежда като всяко друго нещо, но не и като единна държава. Войната, продължила няколко години и окупацията, си казват своето и ежедневието на иракчаните е различно във всеки един район. Не, че в миналото е било по-добре, но някои смятат, че е било по-сигурно. New York Times публикува няколко любопитни статии, обобщаващи мненията на иракчани от различни райони на държавата – в Багдад, в Анбар, в Бабил, в Даяла, в Иракски Кюрдистан, в Киркук, в Мосул и Басра – които показват различни позиции, но и единство в по-скоро скептичната нагласа относно Ирак след инвазията на САЩ.

Десетки бяха ранени при серия от атентати в Багдад на 22 декември.

Опасенията на местните жители сякаш получиха своето потвърждение днес. Над 170 души бяха ранени, а други 63 загинаха, при серия от бомбени атентати в столицата Багдад. И това се случва дни след окончателното изтегляне на американските войски на 16 декември. Послание? Със сигурност – от кого дори не е толкова важно в момента. Онова, което интересува Ирак е тази нестабилност докога ще продължи и ще има ли още разделения, както се случи с кюрдския район на север. Доминираното от шиитски фракции правителство на Нури ал-Малики изпада на моменти в състояние на “лов на вещици”, като масово арестува иракчани, обвинени в съпричастност към забранената вече партия Баас. Не са ясни нито условията, нито поводите за издаването на подобни заповеди и това натяга политическата обстановка в Ирак. Кризата още повече се задълбочава, след като бе издадена заповед за арест на вице-президента и може би най-влиятелен сунитски политик Тарик ал-Хашими.

Всъщност днес Ирак се намира във повече от всякога взривоопасен район. От една страна е нарастващото влияние на Иран, от друга кризата в Сирия – да не забравяме поглеждащите с едно око Турция и Саудитска Арабия. Изтеглянето на САЩ се случи дотолкова, колкото Вашингтон вече не смогваше да издържа войската си на територията на Ирак. Най-лошото в случая е, че войната от 2003 година остави арабската страна напълно изтощена и без каквато и да е защита срещу хишничеството на съседите й. Да не говорим за бъркотията във вътрешен план. Именно това е една от причините Ирак да не се включи в обявяването на санкции срещу властта в Сирия – има прекалено много иракски бежанци на сирийска територия, а освен това Малики, подкрепян от Иран едва ли ще вземе подобно решение сам.

Американските войници се изтеглиха, но кризата в Ирак остава. На кого е премиер Малики – на “своите” хора или на Ирак тепърва ще се разбере.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

1 thought on “Между политическата криза и независимостта”

Comments are closed.