Армията и икономиката на Египет

Print Friendly

Превод на статията “The Army and the Economy in Egypt“, публикувана в е-списанието “Джадалия” 

Трябва ли проблемите с макарони (една от основните храни на египтяните, бел. пр.) „Куин”, минерална вода „Сафи”, бутилки пропан-бутан и бензиностанциите „Уатания” да се считат военни тайни, чийто разискване се равнява на държавна измяна? По този начин мислят лидерите на египетските армия. Икономическата дейност на военното учреждение се счита за едно от табутата в египетската политика.

Армията продължава да го пази в пълна тайна и от масите, и от елита през последните 30 години. Тя владее голяма част от икономиката на страната (според експерти, около 25-40%), а нейните генерали я ръководят, въпреки че нямат необходимия опит. Те се активни в много икономически сектори: от недвижимите имоти – продаването и купуването на земя и апартаменти, през сферата на услугите с почистването на домове и въртенето на ресторанти и бензиностанции, до земеделие, птицевъдство и говедовъдство и чак до промишлеността и производството на всякакви продукти като макарони и мушами. Въпреки че съществува информация по интернет за фирмите и институциите, които се занимават с тези дейности и които публично и гордо обявяват, че са собственост на армията, по някаква причина е забранено да се говори за тях.

Защо целият бюджет на армията е свързан трябва да остане секретен, без някой да може да го ревизира? Защото е напълно използван за отбраната на страната? Отговорът всъщност е: не.

Минералната вода “Сафи”

Цял свят, и приятели, и врагове, има информация за частта от военния бюджет, която е отделена за покупката и производството на оръжие. Това е така, защото нашият главен партньор е ангажиран с прозрачност пред гражданите си и публикува всичко за себе си. От него получаваме военна помощ във формата на оръжия или на съвместно военно производство. Този партньор естествено е САЩ, които предоставят на силите ни за сигурност 1.3 милиарда долара годишна помощ по програмата за външно военно финансиране. Различни им държавни институции – Федералната сметната палата, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Конгреса – публикуват подробности за търговците ни (на оръжие) и помощта, която получаваме за производството в заводите ни за танкове и други подобни.

Частта от бюджета, която армията пази в тайна, е огромния незнаен приход, който получават от невоенна дейност. Колко чувала макарони и колко бутилирана вода беше продадена през този месец? колко литра бензин бяха зарадени, колко прозорци бяха излъскани и колко гуми на автомобили проверени по бензиностанциите „Уатания” (верига, собственост на армията, бел. пр.)? Колко още апартамента почисти Куин Сървис (компания за най-разнообразни услуги, собственост на армията) тази седмица и колко ясли ръководи [1. Военните в Египет се занимават и  в осигуряването на някои социални услуги, включително и такива за деца. Някои директори на сиропиталища, например, са бивши или настоящи военни.]? Колко коли бяха натовари с прясно месо от модерните кланиците на фермите в Шарк Ел-Уинат (район, в който беше започнат един от мега-проектите на Мубарак за развитие на селското стопанство, бел. пр.) тази година? Колко вили бяха дадени под наем в Сиди Керир на Средиземно море това лято; колко апартамента в Кулият ел-бинат бяха продадени? Това е скритата част, която армията се стреми да замаскира в държавния си бюджет и да предотврати контролирането ѝ от парламента. Затова публичното ѝ разискване се счита от тях държавна измяна: уж Израел не трябва да ги знае тези неща.

Тази статия обсъжда роля на военните в цивилните сектори на икономиката на Египет, дейност, неподходяща за египетската армия, която я разсейва от главната ѝ задача: да се грижи за нашата национална сигурност. Още по-тревожещи са случаите на корупция и на незаконни връзки с частния сектор, в които все по-често се озовават членове на на висшето командване. Бих искал да кажа, че нямам таен или личен източник за тази статия; информацията ми е просто от пресата, от официални интернет страници на предприятията, управлявани от армията, и от обяви за продажба и покупка.

Начало на военния контрол над египетската икономика се дава малко след юлската революция– или юлския военен преврат, зависи от мнението – от 1954, когато Гамал Абд Ел-Насер променя режима от либерален към социалистически, при който всичко става държавна собственост. От всички се очакваше да следват аскетичния начин на живот с ограничено материална консумация като в Съветския съюз докато не напредне развитието на страната.  Офицерите  – новия управляващ елит – се самоназначиха да отговарят за държавната собственост, за заводите и фирмите в държавния сектор, без да имат опит. Текстът на социалистическата конституция от 1964 гласи „Народът контролира всички средства на производството” и елита на армията се самоопределиха като пълномощници на народа, за да изпълнят тези думи. Корупция бързо се разпространи из огромния държавен сектор и в крайна сметка проектът на Насер се провали заради липса на опит. Все пак военните са обучени да ръководят военни действия, а не да управляват финансовите ресурси на страната.

Макарони “Куин”

В годините на следващия президент Ануар Садат военните отстъпиха от монопола си над властта, след като той се възпротиви на съветския режим на строги икономии. Той искаше да отвори Египет към западния свят и да го залее с бляскави потребителски стоки. Садат предприе либерализирането на икономиката чрез приватизиране на част от държавния сектор и отварянето на потребителския пазар към САЩ. Той накара военните да споделят властта с богати предприемачи-паразити, които бяха близки до него и семейството му.

Мирът с Израел спаси военния елит от тази неудобна позиция и им позволи да си възвърнат загубеното. След като сложи край на войната и подписа споразумението от Камп Дейвид, Садат не можеше просто да демобилизира и уволни толкова много войници и офицери от армията, обучени да убиват. Затова беше създадена „Агенция за национални проекти,” която ръководеше различни начинания, на челото на които бяха назначавани генерали и полковници. Беше им дадено предимство над държавната власт и законния финансов отчет и бяха освободени от данъци, закони и наредби, на които бяха подчинени и държавният, и частният сектор.

Когато наскоро сваленият президент Хосни Мубарак отново се опита да приложи пазарна икономика след 1992 – в отговор на натиска от САЩ и от Световната банка и Международния валутен фонд – собствеността на армията не беше докосната. И когато предполагаемият наследник, Гамал Мубарак, забърза приватизацията след 2004 година, правителството също не посмя да пипне бизнесмените близки до военните. Вместо това, те ги привлекоха в корумпирани сделки с държавни предприятия, при които се осигуряваха места в ръководството им за членове на висшето командване на армията.

Военните обаче не вярват в американския неолиберализъм или доктрината на свободния пазар, чийто главните елементи са приватизацията и оттеглянето на държавата, тъй като тази догма означаваше те да загубят държавната собственост, която досега са управлявали. Например, една телеграма от американското посолство, публикувана от Уикилийкс,  гласеше, че на фелд маршал Тантауи не му харесват икономическите реформи, защото ограничават централизирания контрол над икономиката. Начинът на мислене на Тантауи не е някаква лоялност към модела на Съветския съюз, където той получава образованието си като млад офицер, а по-скоро е страх, че приватизацията ще засегне обширната икономическа мощ на военните.

Въпреки че военните ръководят предприятията си по старомодния съветски модел, остатък от Студената война, те обичат да са консуматори по американски модел. Разбира се, главна роля в насърчаването на тази тенденция играе връзката между египетската армия и Пентагона, която се поддържа от периодични пътувания на главното командване и избрани офицери до Щатите. По време на управлението на Абд Ел-Насер армията беше свикнала да икономисва в покупката на дрехи и коли. Днес обаче  фелд маршал Тантауи вече е премахнал тези ограничения; нали видяхме какъв американски джип последен модел го докара до площад Тахрир по време на революцията, за да види той сам кои са протестиращите там. Една статия във вестника Ню Йорк Таймс спомена, че един висш член на военния съвет (става въпрос за Сами Анан, вторият в командването след Тантауи, бел. пр.) при годишното си посещение до министерството на отбраната на САЩ местните власти трябвало да взимат допълнителни мерки за сигурност, защото той и жена му искали да пазаруват в мола „Тайсонс корнър” във Вирджиния, тъй като много му харесвали американските стоки [2. Цялата статия: Pentagon Places Its Bet on a General in Egypt]. Дори и по-ниско стоящите офицери имат същата консуматорска страст – ако им се открие възможността да си купят официалната униформа от Щатите, те се възползват задължително.

Важният въпрос обаче  е: способен ли е военният елит да ръководи тези предприятия? Ако бяха добри ръководители, способни да допринесат за социалното и икономическото развитие на страната, нека да оставим в ръцете им, това което вече притежават. Но отговорът отново е не. Много от нас не са чували за макароните „Куин” и със сигурност никога нито един гражданин не ги би описал като най-добрите на пазара; не сме чували някой да каже, че бензиностанциите „Уатания” са с по-добри услуги от другите, нито пък минерална вода „Сафи” трябва да се сложи на всяка маса. Армията няма за цел да продава продукти с добро качество, тъй като те се консумират по принуда. В казармите, изолирани от останалата част от света, наборниците нямат друг избор освен да ядат това, което им сервират в столовата и да купуват с малките заплати за това, това което им се предлага във военните магазини. Извън военните зони, армията обвързва дистрибутури за цивилния пазар чрез лесни сделки и лични услуги.

Прибавете към всичко това и бизнесът с недвижими имоти. По закон армията може да сложи ръка на всяка държавна земя, от която има нужда за  „отбранителния план на нацията.” Това си право военното командване използва за парични облаги, а не за националната сигурност. Има цяла агенция за имотни проекти на армията, сред чиято собственост са и земи в Насер сити (богат квартал в Кайро, бел. пр.) и там строят жилищни сгради. На Средиземно море градят туристически курорти и хотели, като например в Сиди Керир. Ако наблюдавате обявите в пресата за продаване на земя по брега на Средиземно море, ще забележите, че военните са започнали продажбата на големи парцели за строежи на туристически курорти и вили и т.н.

Икономическата дейност на армията води и до нейното замесване в системна корупция и експлоатация на труда, върху които съществуващия режим в държавата се крепи. Военните, въвлечени като ръководители на предприятия, са част от тази порочна система.

Ако си генерал в армията, член на Националната демократическа партия и депутат в парламента през последните 10 години, то със сигурност си корумпиран. Добър пример за това е ген. Сайед Мишаал, бивш министър на военното производство, а преди това – директор на Агенцията за национални проекти. По това време той беше член на Партията и нейн депутат за областта Хелуан (район в южен Кайро, бел. пр.) за 3 мандата от 2000-2011. В миналото той все се хвалеше, че минералната вода, която се произвежда от военните, е кръстена на дъщеря му – Сафи. Мишаал загуби министерския си пост след революцията, след като доказателства бяха предадени на главния прокурор за финансови злоупотреби в министерството му. На парламентарните избори обаче, той лесно спечели депутатското място за Хелуан, използвайки гласовете на хиляди работници във Военен завод 99, който се намира в района. Мишаал даже отиде да танцува с тях по време на вота, но веднага след като си осигури място в парламента, вече не се появи там.

 И като говорим за Военен завод 99, нека споменем и експлоатацията на труда от военните, с която нито профсъюзите, нито държавата не могат да се борят. През август 2010 предприятието беше ударено от вълна на бурни протести, след като един работник почина при експлозия. Директорът на завода, който е и генерал (ген. Мохамед Амин, бел. пр.), беше докарал един куп газови бутилки да бъдат тествани без работниците да имат подготовка за това.  Когато избухнаха няколко контейнера с газ, той им каза, че не е важно, ако един или двама от тях умрат. Когато все пак се случи най-лошото и работник загина, те разбиха офиса му, добре го понабиха и започнаха стачка. Лидерите на работниците бяха изправени пред военен съд и бяха осъдени за разгласяване на военни тайни, тъй като говорили открито за газовите бутилки!

В този смисъл, нека да говорим и за експлоатацията на бедните наборници, които слугуват в селското стопанство на армията безплатно. Войниците от провинцията и бедните градове започват задължителна военна служба със заучаването на патриотични химни, които пеят при утрешната физзарядка. Скоро обаче забравят и песните, и достойнството си, като окажат жертва на принудителен труд във фермите на войската, които се простират по стотици хиляди акъра. Угнетени и унизени от офицерите, войниците слугуват на говеда и кокошки и загубват всякакво национална гордост, на която уж армията ги учи. Отгоре на всичко те не получават никакво военно обучение и бойни умения и така, благодарение на военното командване, което ги вика на служба, ако избухне война, войниците ще ни поднесат една неприятна изненада.

По контролираните националните медии военните говорят за „патриотизъм” – патриотичен дълг е да се пази бюджета им в тайна и ние като египтяни заедно трябва да го защитаваме. Не мисля, че наборниците, които насила работят във фермите на Агенцията за национални проекти, са съгласни с това; те едва ли разбират смисъла на думата „патриотизъм.”

Не можем да говорим за икономическата мощ на военните сили без да споменем неограниченото им влияние над местната икономика във всичките области на страната. Както всеки знае, по-голямата част от страната, освен Кайро, е под почти пълен военен контрол, като в 21 от 29те южни и приморски области, назначените управители са бивши генерали. Освен това кметовете на десетки градове са пенсионирани майори и полковници. Те поемат пълен контрол над различни индустрии, понякога цяла област може да е напълно под тяхна власт. Тези генерали, които нямат никакъв друг опит освен да управляват танкове или военни самолети, ръководят важни за Египет сектори като туристическия в областите Луксор и Асуан, захарния в Кена и рибния, транспортния и товарния в Суец и т.н.

Военното управление на местната икономика и работата на областните управители е пълна с истории за корупция, разкрити от националната преса. Една от тях е скандалът в областта Луксор, при който бившият генерал Самир Фараг, който беше отговорен за въпросите по военния дух във военния съвет, беше замесен в продажбата на земя на 1/8 от цената ѝ на бизнесмен, негов градски. На този парцел трябвало да бъде построен Олимпийски спортен център за стотици милиони, но неочаквано строежът бил спрян, за да бъде продадена земята на бизнесмена, собственик на хотел. Населението от Асуан се оплакваха от областния им управител ген. Мустафа Ел-Сайед и участието му в корупционни сделки с недвижими имоти и в туристическата индустрия. Същият назначава 10 пенсионирани военни начело на каменоломни и нилски пристанища и им дава огромни заплати, без да имат опит или право да заемат тези позиции.

Неслучайно местното развитие в Египет е замряло и сме зад много други страни, след като тези, които управляват икономиката ни, получават такива „бонуси за пенсиониране.” Неслучайно и военните продължават да избиват невъоръжени протестиращи на Тахрир, Абасия, Маспиро, Мохамед Махмуд и Каср Ел-Айни.

За да победят протестите, да се завърши революцията и да има истинска демократична промяна в тази стана, това означава пълна финансова прозрачност и предаването на военния бюджет за счетоводна проверка; означава намаляването на привилегиите на военните в икономическата сфера и тяхното изтласкването обратно в рамките на първоначални им задължения – да се грижат за отбраната на страната, а не за сватбени зали.

1 thought on “Армията и икономиката на Египет”

  1. Много интересна статия! Това което се чудя, е дали революцията може да достигне до край в Египет…Изглежда армейският октопод здраво стиска всички сфери на живота в Египет и няма никакво намерение да ги пусне…. В този смисъл, свалянето на Мубарак е по-скоро изкупителна жертва, отколкото реална промяна на нещата…

Comments are closed.