Според читателите на “Капитал” ЕС трябва да подкрепи членството на Палестина в ООН

Print Friendly

Мнение на модератора на дебата, Жени Колева:

И въпреки че извадката с гласувалите в дебата е малка, ще си позволя да обобщя, че те показаха колебанията по въпроса, които съществуват и в мащаб ЕС. Трябва ли Палестина да се признае като независима и ако да – кога? А ако се признае няма ли това да навреди на Близкоизточния мирен процес? Това са въпросите, които си задават европейските лидери – понякога официално, по-често не съвсем.

В дебата Мая Ценова представи своя отговор на въпроса дали резолюция за членство на Държавата Палестина в ООН може да помогне на възобновяването на преговорите. Тя обясни аргументите на Палестинската национална власт, която реши да внесе молбата за членство в ООН не от амбицията да стане “творец на решения по глобалния дневен ред” на света, а защото след като тя бъде евентуално приета, на масата за двустранни преговори по близкоизточния мир вече ще седят две държави, а не “Държавата Израел” и “палестинците” – ситуация, при която вече две десетилетия Държавата Израел си позволява да смята, че държи и ножа, и хляба в преговорния процес и това е главната причина, поради която той буксува.

Д-р Албена Танева от своя страна постави темата в различни контексти като това, че приемането на Палестина за член на ООН би утвърдило държавността там, което пък се коментира като фактор за преустановяване на нова имиграционна вълна към Европа, като представи и аргумента, че позитивната санкция по членството на Палестина в ООН едва ли би могла да дойде със силата на историческата реторика.