За Българската Църква

Print Friendly

Не мога да си обясня доста неща. Църквата винаги е била срещу подобни практики, като ин витро- няма начин това да се промени независимо от това коя църква е, и реакцията мисля, че е пресилена, а омразата към собствената църква в пъти повече от нормалното. Хората, които застанаха зад Църквата имат свои убеждения и това е тяхно право, а от всички останали, като развити и живеещи в свободно общество се очаква да не реагират като фанатици. Това е – Църквата си е институция без промяна. Има хора, които я харесват и вярват в нея, като не ги интересува дали свещенослужителите се возят в лимозини. Впрочем свещеници по цял свят се возят в скъпи коли. Дали не мрази българското общество собствената си Църква прекалено? Простете за въпроса, защото знам сега, че ще се започне с агентурно минало, с продажничество и т.н. До 1990 година, трябва също да се признае, като сме започнали признанията, доста българи са си мълчали и е нямало събития като в Унгария и Чехия. Затова с агентите и съденето по-леко. Слагат се под общ знаменател хора, като отец Иван и доста други, които са свещеници, а не чиновници, изпълняващи ролята на “свещенослужители”. И заради тези хора трябва да поспрем с мразенето.

 

Това, което четете по-горе е мнението на колегата Руслан Трад относно отношенията между българското общество и българската православна църква. Колегата, от висотата на своята дистанцираност, дава едно доста умерено мнение, което се опитва да постави въпросите от една по-друга гледна точка. За съжаление, подобно представяне е доста подранило…

Причината за това е, че българското общество все още не е поставило въпросите от своята гледна точка ясно и открито. Също така, хора като така популярния отец Иван се броят на пръстите на дясната ръка на шлосер в “Кремиковци” и на тях трябва да се гледа по-скоро като на изключение, отколкото на пример за това, как в стадото от черни овце има и не малко бели…. Казано накратко, аз ще си позволя да не се съглася с колегата Трад, при цялото ми уважение към правото му на лична оценка.

Българската Православна Църква е една куха институция, която от своето създаване през 1953г. съществува само до толкова, до колкото България би следвало да има своя самостоятелна църква. Висшето й духовенство и до ден днешен се състои от хора, които след ръкополагането си са се клели във вярност на Москва. Това не е просто теория, това е факт, потвърден от думите на един монах, чието име ще пропусна, поради деликатността на материята. Той е част от църквата от доста години и известно време се е укривал от властите, тъй като отказва да замине за Москва и да се закълне пред съответните съветски служби. За разлика от него, това достойно дело е извършено от всички митрополити, които и до ден днешен топлят креслата на Светия Синод. Така че, нека не забравяме никога агентурното минало на тези хора!

След 10.11.1989г. Православната ни църква имаше възможността да се изправи на крака, да се отърси от обезличаващите я окови на псевдо комунизма и да заеме своето достойно място в живота на българите. Както е очевадно, това така и не се  е случило. Вместо това, Църквата остава същата безлична маса, каквато е била в продължение на 45 години. За обикновения човек Църквата се свързва с група облечени в черно, брадати хора със златни ланци и наднормено  тегло, които таксуват скъпо по сватби и погребения, и толкоз. Къде е духовната подкрепа? Къде е напътствието? Къде е разбирането на човешките болки?

Нашето общество е морално загнило и има нужда от духовното напътствие на своята Църква. Вместо да се прекланяме пред американската чалга култура, както и нашата собствена такава, ние имаме нужда от едни доста по-високи ценности, които Християнството като такова би могло да ни даде…стига да беше останало кой да ни покаже пътя. За съжаление християнството в световен мащаб се намира в сериозна криза, заради прекомерната консервативност на църковните институции или заради тяхната пълна липса в случая с хилядите протестантски секти. Вместо да се придържат към изкуствени канони на 2000 години, духовниците няма да е лошо да отворят очите си за новото лице на света, в който живеем. Притчите на Иисус са вечни, но за съжаление нито една от тях не личи в дейността на Църквата. Вместо да твърдят че света е на 6000 години и, че Ева е част от реброто на Адам, духовниците няма да е лошо да преосмислят позициите си по актуалните въпроси, които засягат паството им тук и сега. Неадекватните изказвания по доста  “светски” теми само допринасят за покачване на негативизма от страна на обществото.  Църквата и духовенството са създадени от хората, за да СЛУЖАТ на хората като техен медиатор с Бога, без значение какво е името му и в коя посока трябва да му се кланяме! Тяхната задача е да напътстват хората, да им помагат и да ги подкрепят безвъзмездно, в замяна на което хората да ги уважават и да не изискват от тях неща, които са задължителни за всички останали. Какво се получава обаче? Църквата има само привилегии, но не и задължения. Автономността й се е изродила в пълна свободия и безхаберие за останалата част от обществото. Скъпи коли и ланци седят там, където място имат само скромността и смирението. Дори Домът на Бога – храмовете са с работно време – от 10 до 18 часа!!! Какво, по дяволите!?!? Значи Бог, и той е на работно време!?!? От 10 до 18 ч., иначе не може да се свържете, моля оставете съобщение на секретарката или опитайте пак утре…. Дори няма да коментирам факта, че светата Църква не е участвала в нито една по-голяма дарителска кампания в полза на сираци, болни и нуждаещи се… Изглежда PR-a на Светия Синод е глух, сляп, заспал и/или изобщо не е в час.

За това аз приканвам вас, вярващите хора, на които им пука за това дали има или няма Църква, задавайте въпроси, критикувайте, съмнявайте се и изисквайте повече! Стига толкова мъртво пияни попове на сватбите и погребенията ни! Стига толкова безхаберие и неадекватност! Църквата ни е един изгнил плод, от който ако не се отреже лошото, ще увехне напълно….

Author: Alexander Stoyanov

Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия.

3 thoughts on “За Българската Църква”

  1. Ех, за първи път ще кажа, че ще премисля онова, което написах и, което Александър цитира – може би не е времето за толкова пацифични изказвания 🙂

  2. Църквата може да има далеч по-силна роля в обществото, ако, както казва авторът, преосмисли някои свои позиции. Това е религия, това са канони, да, но тълкованията са човешка измислица (както и всяка религия), не виждам какво толкова има да се противопоставят на ин-витро, заместващото майчинство и др. Друг е въпросът, че има адски много свещеници, които опетняват името на Църквата с действията си, на първо място се сещам за отец Нектарий от Гложенския манастир Колкото и смешно да звучи, малко се пренощувалите в манастира, които не се врътнали един чадел с попа. Корупция, педофилия, тези проблеми не трябва също да се премълчават. Тъй или иначе Църквата (и изобщо в Християнството, Исляма и коя да е организирана религия) се е самоназначила като Божий представител, редно е да се отчита пред “акционерите” си.
    Чак когато Църквата стане Църква, тогава ще могат да въздействат на обществото. Което е наистина пропито от чалга, чужда чалга, пошлост, простащина и т.н.

  3. Ако се дистанцираме от провокациите на деня, в действителност има твърде много хора, които наричат себе си “родители”, но виждат в децата единствено материалното и се интересуват само от собствения си интерес. Това не са нормални човешки същества и аз не искам да имам нищо общо с тях.

    http://youtu.be/EGEnX0k9eiU

Comments are closed.