Приятели или врагове на кюрдите

Print Friendly

Със своите 30 милиона души, кюрдският народ е най-голямата етническа общност без държава. Освен трудното си минало, днес те живеят в постоянен полу-бунт срещу правителствата на държавите, където са разположени части от общността – Сирия, Ирак, Иран и Турция. За момента единственото място, където кюрдите се радват на значителна свобода е Северен Ирак, известен като Иракски Кюрдистан. Но дори това е по-скоро автономна област, отколкото самостоятелна единица. Кюрдският въпрос е едновременно един от най-премълчаваните и най-дискутираните проблеми на XX век. XXI може би ще донесе нови надежди на кюрдският народ.

Кюрдите в Сирия

В момента фокусът е преместен от кюрдите в Ирак към тези в Сирия. Там, където вече една година продължават безредици и съвместни атаки между правителство и общество, сирийските кюрди, представляващи 10% от населението на Сирия, все още не могат да вземат решение коя страна да заемат – на правителството, на протестиращите или… своята лична. Активисти от кюрдски групи заявяват, че до момента участието на кюрдите в протестите в Сирия е по-скоро нищожно. Статистиката сочи, че до днес участие са взели най-много 10 000 души в най-големите демонстрации в кюрдските райони в североизточна Сирия. Според данните, ако кюрдите наистина решат да протестират, стотици хиляди ще излязат по улиците на двата най-големи града в Сирия – Дамаск и Халеб.

Ето защо властите предприемат стъпки, за да спечелят възможно най-голяма част от сирийските кюрди. Една от най-големите стъпки е предоставянето на гражданство – процедура, стартирала масово през април 2011 година. Също така военните акции в кюрдските райони са сведени до минимум, в опит да се избегнат брожения. Но това едва ли ще намали напрежението между власт и кюрди – години наред дискриминацията е налице, особено в северните градове Камишли и Хасаке, които са едни от най-бедните райони на Сирия. Заради тези трудности, мнозина се преселват в големите градове, като столицата Дамаск, където заживяват в незаконни жилища и в бедност.

Към момента 300 000 кюрди се водят “жители без гражданство”. До момента, в който Башар Асад издава указ за разпознаването им като граждани на Сирия, те официално са смятани за чужденци. Разделени между Турция, Иран, Ирак и Сирия, през Първата световна война кюрдите се стремят към обединение в държава от онова, което може да се завземе от сриващата се Османска империя. Новите господари в района, Франция и Великобритания, отказват да съдействат. Продължаващото териториално разделение е предпоставка за постоянно политическо и етническо напрежение, оказващо въздействие върху целия регион на Близкия изток.

Със своето силно чувства за принадлежност към общността, кюрдите представляват най-добре организираният опозиционен блок в Сирия, изиграл важна роля през “Дамаската пролет” от 2000 и 2005 година. Все пак, основните кюрдски партии следят внимателно състоянието от март 2011 година до днес, опитвайки се да решат кое положение ще е най-изгодно за общността. Участието в един бунт, който може да не успее, може да постави в кюрдите в много неизгодна позиция. Основаното от известния активист и политик Машаал Таммо, Движение “Бъдеще”, е аномалия сред кюрдските политически фракции. Таммо успява да удържи на натиска и да превърне движението си в един сериозен опозиционен играч, като настоява да се издигне сирийският флаг и кюрдите да бъдат част от Сирия. Именно заради включването на Таммо в протестите в Сирия, той бе убит на 7 октомври 2011-та от силите за сигурност. Което предизвика напрежение в кюрдските райони – на погребението му идват над 50 000 души.

Вместо да донесе обединение между кюрдските фракции, убийството му успява да скара някои от лидерите. Едни обвиняват правителството, други Турция… Възползвайки се от заплахата от ПКК, неприети добре в Турция и Сирия, част от кюрдските движения успяват да помогнат на сирийските власти да спрат засилване на протестната вълна в Северна Сирия. Въпреки всичко, от 26 октомври, когато кюрдите се срещат с сирийската опозиция в лицето на Националния преходен съвет, става ясно, че ще има общи действия за опозицията. Проблемът за кюрдската общност в страната е, че още не е решила кой е враг – Турция или Сирия – и има ли враг от подобно естество. Защото при евентуална смяна на властта в Дамаск, кюрдите трябва да знаят какво ще е бъдещето им. А това означава всичко друго, но не и прибързани решения.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.